Незабравими финали на националните отбори

Sportcafe 04.07.2015, 07:51

1986 г., Мондиал. Аржентина - Германия 3:2. Хорхе Буручага промушва топката край закъснелия вратар на немците Тони Шумахер и носи купата на аржентинците 6 минути преди края. В този епичен мач Диего Марадона и компания владееха напълно положението и водеха с 2:0 до 74-ата минута. Тогава на сцената на "Ацтека" се появи резервата Карл-Хайнц Румениге, който намали. Руди Фьолер вкара за 2:2 и психологическото предимство изглеждаше за германците. Но Марадона плъзна топката на Буручага сам срещу Шумахер и той не сбърка.

1930 г., Мондиал. Уругвай - Аржентина 4:2. Първият финал на световно първенство завежда 92 000 на стадион "Сентенарио" в Монтевидео. Още поне толкова остават отвън и слушат мача по радиото. Аржентина води на полувремето с 2:1, когато се сменя... топката. Да, предварителната уговорка е да се играе по едно полувреме с топка от двата тима. Тогава няма официални производители, спонсори и т.н. С уругвайската топка домакините бият 4:2. Разбира се, аржентинците и днес говорят за "висша несправедливост"...

1950, Мондиал. Бразилия - Уругвай 1:2. Това не е точно финал, но е мачът, който решава световната титла. На Бразилия стига и реми, а уругвайците трябва да победят пред някъде между 173 000 (официално) и 210 000 (неофициално) фенове на домакините на "Маракана". Фриаса открива за Бразилия и партито започва. Но Скиафино изравнява, а 11 минути преди края Алсидес Гиджа пробива и вкарва за 2:1. Настава тишина, чуват се само откъслечни писъци. Уругвай е световен шампион, а самоубийствата на бразилци в часовете след мача са десетки. Травмата остава, въпреки петте триумфа на селесао с купата след това. Онзи мач променя историята, като Бразилия дори се отказва от бялото и синьото, с което играе дотогава. Носело нещастие.

1954 г., Мондиал. Унгария - Германия 2:3. Как се случи това? Унгария е най-силният отбор в света, който бие с лекота и разлика наред. В груповата фаза размазва немците с 8:3 и на финала се чака подобен разгром. До осмата минута унгарците водят с 2:0, но водени от Хелмут Ран, германците стигат бързо до 2:2. Ран вкарва и за 3:2 през второто полувреме. Унгария обвинява своите в подценяване на мача. Пет десетилетия след финала, наричан Чудото от Берн, в Германия е публикуван доклад на олимпийския комитет, където се признава за допинг на всякакви нива в немския спорт през годините. Включително и за световното от 1954-а във футбола. Разбира се, скандалът е потулен, но остават и такива съмнения.

1958 г., Мондиал. Бразилия - Швеция 5:2. Сълзите на Пеле казват всичко - 8 години след трагедията на "Маракана", Бразилия печели първата титла. На 17 години и 249 дни Пеле е най-младият голмайстор на финал на Мондиал и до днес, а вкарва даже два гола. Този мач държи и рекорд за най-много голове на финал на световно, както и за ... най-възрастен голмайстор - Нилс Лидхолм от шведите е на 35 години и 235 дни. Бразилия просто разкъсва домакините и кара дори шведската публика по трибуните да аплодира.

1960 г., Европейско първенство. СССР - Югославия 2:1 с продължения. Така започна всичко - Купата на европейските нации бе създадена и първият финал бе в Париж. С гол на Виктор Понеделник в 113-ата минута СССР печели драматично, въпреки че изостава в резултата. Едва 18 000 гледат финала под проливен дъжд на "Парк дьо пренс", като това остава най-слабо посетеният финал в историята на европейските първенства.

1966 г., Мондиал. Англия - Германия 4:2 с продължения. Онзи гол на Джеф Хърст никога няма да пресъхне като извор на закачки, спорове и търсене на мъст. Англия печели световното у дома, на "Уембли", но при 2:2 топката пада някъде около голлинията, а реферите признават гола - 3:2. Немците не са съгласни... Нито едно повторение не е убедително, просто техниката от онези години е такава. Финалът е страхотно зрелище, като Германия стига до продълженията с гол в последните секунди.

1970 г., Мондиал. Бразилия - Италия 4:1. Това е най-убедително спечеления финал, с вероятно най-зрелищното представяне на финалист. Бразилия е просто смайваща, водена от Пеле, Тостао, Ривелиньо, Карлос Алберто... Това е футболна поезия, а коментаторът на тв канала RAI заявява: "Те са твърде добри. Нашите са шампиони дори само, защото стигнаха до мач с тях..."

1976 г., Европейско първенство. Чехословакия - Германия 5:3 с дузпи, 2:2. Естествено, това е нощта на Паненка. Финалът на Паненка. Голът на Паненка - както искате... Чехословакия повежда с 2:0 до 26-ата минута на "Мала Маракана" в Белград и актуалният световен и европейски шампион изглежда в нокаут. Но това са германците. Дитер Мюлер и Бернд Хьолценбайн изравняват. При дузпите всички са безгрешни, докато Ули Хьонес не праща топката далеч над вратата. Антонин Паненка се засилва и копва топката елегантно, оставяйки вцепенен великия Сеп Майер. Това уникално смело изпълнение остава в историята, а днес го повтарят само най-наперените майстори като например Андреа Пирло.

1988 г., Европейско първенство. Холандия - СССР 2:0. Марко ван Бастен сложи отпечатък от крака си в историята на футбола с един гол, който не може да бъде вкаран в описание. Удар от въздуха от невъзможен ъгъл, в движение, с невероятна прецизност и контрол, паднал като камък над Ринат Дасаев. Рууд Гулит вкара другото попадение, а за съперника дузпа изпусна "Златната топка" Игор Беланов.

Снимка: Getty Images

1992 г, Европейско първенство. Дания - Германия 2:0. Датският динамит избухна на първенството, въпреки че страната не се класира от квалификациите. УЕФА извади Югославия от турнира и датчаните, събрани набързо, изиграха мачовете на живота си. На финала те удариха световния шампион, като Джон Йенсен и Ким Вилфорт вкараха головете. При първия остана съмнение за игра с ръка, но на никой от неутралните зрители не му пукаше. Датската приказка имаше своя хепиенд.

1992 г., Купа на Африка. Кот д`Ивоар - Гана 11:10 с дузпи, 0:0. Знаменит мач, не толкова с футбола, игран в 120-те минути. Гана е абсолютен фаворит, хегемон на континента, воден от Абеди Пеле и Тони Йебоа. Но при дузпите това губи значение... Това е първият финал в историята на футбола, в който всеки от полевите играчи бие дузпа, преди да стане ясен победителят. Изпуска Антони Бафое и Кот д`Ивоар печели първата си Купа на Африка.

1997 г., Копа Америка. Боливия - Бразилия 1:3. На стадион "Ернандо Сиес Рейес" може да загуби всеки. Арената е на 3637 метра надморско равнище в Ла Пас и там въздухът просто е различен. Боливийците стигнаха до финал на домакинската Копа Америка и имаха надежди да бият бразилците в разредения въздух на Ла Пас. Но Роналдо (Феномена) вкара гол и подаде за още два, за да спечели Бразилия за първи път турнира извън своята страна и общо за пети път. Мачът бе изпълнен с интересни моменти и остава един от най-зрелищните на Копа Америка.

2000 г., Европейско първенство. Франция - Италия 2:1 с продължения и златен гол. Италия бе много близо до титлата, като водеше с 1:0 до третата минута на добавеното време от дадени четири. Тогава Силван Вилтор някак прокара топката под невероятния до този момент вратар Франческо Толдо (на снимката). Французите грабнаха с две ръце психологическото си предимство и Давид Трезеге заби от въздуха победния гол в 103-ата минута. При 1:0 в последните минути на редовното време "скуадра адзура" изпусна 2 чисти положения чрез Алекс дел Пиеро и можеше да реши всичко.

2004 г., Копа Америка. Бразилия - Аржентина 4:2 след дузпи, 2:2. Аржентина се виждаше с купата в знаменит финал на двете суперсили, но в третата минута на добавеното време Луис Адриано изравни за 2:2 (на снимката). Пак аржентинците изпуснаха златни възможности в продълженията, а при дузпите Андрес Д`Алесандро и Габриел Хайнце пропиляха първите две. Бразилците биха 4 пъти без грешка и триумфираха.

2004 г., Европейско първенство. Гърция - Португалия 1:0. Това необяснимо европейско завърши с още един шок от гърците, които вдигнаха купата напук на всякакви прогнози и логика. Ангелос Харистеас се извиси и вкара с глава при едно от редките положения за елините, а португалците потънаха в сълзи насред Лисабон. Сред тях бе и младият Кристиано Роналдо...

2006 г., Мондиал. Италия - Франция 5:3 след дузпи, 1:1. Това бе последната нощ на Зидан във футбола, а каква нощ имаше той само! Първо откри резултата от дузпа тип "Паненка", а след това в продълженията удари една глава на нахалника Марко Матераци, който го провокира. Италия си върна за европейското отпреди 6 години, спечелвайки световната титла в Берлин напук на скандалите с уредени мачове, разтърсили италианския футбол седмици преди световното. Зидан никога повече не показа магията си на терена, отказа се след Мондиала.

2007 г., Копа Америка. Бразилия - Аржентина 3:0. Във втория пореден финал между двата колоса на континента, нямаше съмнения в победителя. Бразилия поведе в четвъртата минута с гол на Жулио Баптища, а после резервата Дани Алвеш стреля и Роберто Аяла си вкара автогол. През второто полувреме Алвеш реализира за 3:0, а аржентинците бяха напълно нокаутирани. Това бе първи финал с националния за Лео Меси, започнал като титуляр преди да навърши 20 години.

2012 г., Купа на Африка. Замбия - Кот д`Ивоар 8:7 с дузпи, 0:0. Отново финал, който е в класацията не с футболни достойнства, а с паметни събития около мача. Замбия спечели в Либървил, Габон, точно 19 години и 19 дни след самолетната катастрофа, отнела живота на целия замбийски тим именно на същото място. Това бе емоционален момент и един от онези във футбола, за които казваме: "Това бе предопределено да се случи".

2015 г., Купа на Африка. Кот д`Ивоар - Гана 9:8 с дузпи, 0:0. Историята се повтори 23 години по-късно, след като "слоновете" отново победиха "черните звезди" на финал след безкрайна серия дузпи. Това бе първи трофей за поколението на Яя Туре и Коло Туре, но без отказалия се вече от националния Дидие Дрогба. Големият герой бе вратарят Бубакар Бари, изнесен на ръце след триумфа. Ветеранът бе резерва на целия турнир, но травма на титуляря го постави на вратата за финала. Спаси две дузпи, вкара победната, а ден по-късно обяви отказване.

Довечера светът ще се втренчи в националния стадион в Сантяго.

Финалът на Копа Америка между Чили и Аржентина се очаква да е зрелище на нерви и футбол, драма - както обикновено става в мачовете за трофеи.

Нерядко финалите разочароват неутралните като футболни достойнства. Но обикновено се явява поне един факт, един детайл, един съдбоносен момент, който се помни.

Особено при големите турнири на националните отбори. Може би защото те са рядкост, не се играят всяка седмица, както е с клубните шампионати. Световно и европейско има на 4 години, така е вече и на Копа Америка, докато турнирът за Купата на Африка е през 24 месеца.

Събитието се чака твърде дълго, за да не се поглъща всеки детайл, особено на финалите.

Има такива, които остават в исторята с някое име-парола.

Например Паненка с неговата знаменита дузпа, Ван Бастен с гола, който отказа да се подчини на законите на физиката, Гиджа, който потопи в скръб "Маракана"...

Има и такива, които няма да бъдат забравени с името на града, където са се случили събитията - Чудото от Берн на финала на световното през 1954-а е ярък пример.

Това е ретроспекция на 20 финала на национални отбори на световни първенства и континентални такива. Някои са съвсем пресни в съзнанието ни и ги помним като очевидци на събитията.

Други са далеч назад в черно-белите кадри и фотоси, но футболната памет не ни оставя да ги забравим.

Финалите осмислят цялото първенство, те са кулминацията.

Понякога, както бе например на Мондиал 2014, зарядът изгаря футбола и от мача не помним много. Но остава победителят, купата, сюблимният миг, в който капитанът на шампиона вдига трофея към небето.

Довечера Южна Америка ще има нов шампион в Сантяго, но ето галерия с минали финали, които остават паметни.

Дано след време и този днес се нареди в такава класация.