15-годишното руско чудо Юлия Липницкая порази всички на олимпийския лед и донесе златото на Русия в отборната надпревара на фигурното пързаляне. Нарекоха я Принцеса на леда.
Да, но съчетанието и в Сочи роди и интересна гледна точка, доста негативна и отчасти - неразбираема.
Но все пак интересна... Американският сайт "salon.com", който застъпва сериозно спорт и лайфстайл, анализира изпълнението на Липницкая и го свърза с прочутия филм на Стивън Спилбърг "Списъкът на Шиндлер".
Sportcafe ви представя превод на материала с незначителни съкращения:
"15-годишната руска фигуристка Юлия Липницка вече си спечели златен медал на олимпиадата в Сочи като част от отборната надпревара във фигурното пързаляне. Но най-доброто й изпълнение, с намигване към "Списъкът на Шиндлер", предизвиква нееднозначни реакции и въпроси докъде стига като добър вкус и уважение към жертвите на Холокоста.
Музиката от драмата на Стивън Спилбърг за Холокоста е лесно разпознаваема в изпълнението на Липницка. Не по-малко разпознаваемо е и облеклото й, визуално намигване към "момичето с червено палто," единият от малкото обекти във филма, показани в цвят.
Във филма момичето с червено палто е убито и става невинна жертва на нацистите. В реалността момичето с червена рокля триумфира на леда.
Каквото и да смятат хората за филма, трябва да признаем, че това е кич от най-висша категория
"Списъкът на Шиндлер", подобно на много от филмите на Спилбърг, е емоционално манипулативен, като използва музика и символизъм, за да предизвика реакция.
И все пак той представя коректно ужасите на нацизма в контекст, а емоциите, които предизвиква, са нещо много смислено.
Изпълнението на Липницка, колкото и технически съвършено да е, се обръща към най-запомнящите се аспекти на популярен филм за Холокоста, за да заяви нещо в стил "Очакваме от вас да си поплачете при тази отправка към съществуващо произведение на изкуството."
Хубаво е да гледаме младата Липницка да се пързаля по леда, а и е пречистващо да има отправка към "Списъкът на Шиндлер" - общоприет символ на Холокоста.
Колко хубаво е да се умиляваме заедно с цялото човечество от момиче, пързалящо се по леда, облечено като въображаема жертва на Холокоста! (И колко по-лесно е всъщност да се възроди споменът за Холокоста, и да се натъжим, но същевременно да се възхищаваме на Липницка, отколкото да размишляваме за способността на човека да извършва злини.)
Това е нискокалориен емоционален катализатор, разчитащ на повърхностно ниво на нечие чуждо сложно и комплексно изкуство, за да предизвика у зрителя емоционална реакция.
Надали можем да си представим, че това 15-годишно момиче е измислило цялото си изпълнение заради трайна емоционална връзка, която изпитва със "Списъкът на Шиндлер". Който обаче е замислил това изпълнение, й прави лоша услуга.
Фигуристката е достатъчно талантлива, за да не се налага да разчита на музика и символи, вече използвани в епизоди на танцови реалити шоута. Тя може да въздейства на публиката, без да прибягва до евтина емоционална манипулация. Фигурното пързаляне е спорт на неопределеността - съдиите избират шампионите на база система на оценяване, която е непрозрачна за зрителите пред телевизорите.
И все пак, независимо дали това е повлияло на общата й оценка или не, фактът, че Липницка използва спомена за трагичната съдба на друго младо момиче е най-малкото проява на неспортсменство, дори и в спорт, толкова концентриран върху образите и сюжетите. Това накланя неоправдано везните в нейна полза. Кой би искал да бъде човекът, който би застанал срещу "момичето с червеното палто"?
Някои неща обаче е по-добре да се правят в изцяло осмислен контекст, или въобще да не се правят, за да се избегне усещането за заигравка или евтина манипулация."
*Sportcafe не се ангажира с мнението, а го предоставя на читателите си като различна гледна точка на едно красиво изпълнение на леда.
