Сезон 1996-97, когато се роди легендата за Бекъм | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Сезон 1996-97, когато се роди легендата за Бекъм

Sportcafe , Амит Катвала, FourFourTwo
17.07.2017, 15:45 (обновена 19.07.2017, 11:25)

1 от 2 снимки Назад Напред

дейвид бекъм, манчестър юнайтед

Снимка: © getty

В рамките на сезон 1996-976 Дейвид Бекъм се превърна от поредния талант от Випуск 92 на Юнайтед, в едно от най-големите имена на световния футбол.

Дейвид Бекъм за нула време се превърна от обещаващ талант в едно от най-големите имена в историята на футбола, но синът на Кройф можеше да е на неговото място...

Точно преди паметния гол срещу Уимбълдън, което направи Бекъм звезда на "Олд Трафорд", Жорди Кройф също имаше своя шанс да покори футболния свят. В 80-ата минута на първия мач за сезон 1996-97 (при комфортна преднина от 2:0 за Юнайтед срещу Уимбълдън) Жорди изпробва късмета си срещу вратаря Нийл Съливан, който наистина не внимаваше в този мач.

Тогава топката на Кройф не намери целта. 10 минути по-късно обаче Бекъм я намери.

През годините много се изписа за този исторически момент, но два кадъра са се отпечатали в съзнанието на всеки. Единият е на Дейвид Бекъм - тогава просто обещаващ талант от знаменития клас 92' на Алекс Фъргюсън в Юнайтед, който се готви да изстреля топката в мрежата от центъра. Той е обут с модел на Predator на Адидас, а на езика на бутонките пише Чарли, тъй като прототипът е за полузащитникът на Рейнджърс Чарли Милър. Вероятно тогава Бекъм за последно е носил нещо, което не е брандирано със собственото му име.

"Тогава нямаше как да го осъзная, но в този момент започна всичко - вниманието на всички, на медиите, славата. Когато кракът ми докосна тази топка, той разби вратата към всичко останало, което последва в живота ми", пише Бекъм в автобиографията си "Моята истина".

Вторият кадър е отново на Бекъм (на снимката най-горе), няколко секунди по-късно, когато топката е прелетяла повече от 50 метра, за да се оплете в мрежата на Съливан. Тогава съотборниците му са на път да се хвърлят върху него, а самият Дейвид изглежда като човек, който вярва, че може да постигне всичко и току-що е получил доказателството. Само за няколко секунди талантът от школата се превърна в икона на "червените дяволи".

Раждането на легендата

Разбира се вероятно е малко несправедливо цялата слава да бъде приписвана на този единствен момент. Той безспорно помогна Бекъм да се превърне в световна звезда. Преди време Алекс Фъргюсън обяви, че Бекъм е бил единственият му играч, който се е стремял към славата, макар по-късно той да отрече това в собствената си автобиография.

"Никога не съм искал да бъда звезда. Никога не съм искал да съм известен. Просто исках да бъда футболист, да бъда професионалист и да играя за Манчестър Юнайтед и за Англия. Въпреки това обаче очевидно бях много привилегирован в това отношение и съм много горд от всичко, което последва", настоява Бекъм.

Фъргюсън, който може би е предусещал какво ще последва, забрани на младия си талант да говори за паметния момент след мача. Голът му срещу Уимбълдън остана втори в гласуването за Гол на сезон 1996-97 във Висшата лига, единствено след една страхотна задна ножица на Тревър Синклер. Онова изпълнение на Бекъм може и да го пласира на много медийни корици, но то бе само малка част от футболното му пътешествие.

Като млад талант и част от паметния Випуск 92' на Юнайтед, Бекъм изпъкваше като един от малцината, които не са родени в Манчестър. Съотборниците му Райън Гигс и Гари Невил и днес си спомнят какви прякори са му лепвали (като "красавеца" например), но това, за което всички са единодушни, е невероятната работна етика на младия Дейвид.

Подобно на Кристиано Роналдо, той се трансформира от обещаващ талант в една от суперзвездите на световния футбол, благодарение на невероятната си воля. "Дейвид Бекъм има най-добрия изстрел в Англия, но не благодарение на таланта си, а защото тренираше неуморно по начин, който бе немислим за по-малко талантливите играчи", спомня си Алекс Фъргюсън в автобиографията си.

Тази работа започва да се отплаща още през сезон 1995-96, когато Бекъм се утвърждава в първия отбор на Юнайтед. Въпреки че и късметът има пръст в това. За Бекъм се открива място в дясно на халфовата линия, когато Андрей Канчелскис е продаден на Евертън, а Кийт Гилеспи преминава в Нюкасъл като част от сделката за Анди Коул.

Дотогава младият Дейвид е използван предимно в центъра на терена. на по-късен етап в кариерата си той отново се завърна към тази позиция, но разликата между играта му на крилото и в центъра е твърде сериозна, за да бъде подмината.

По това време Бекъм вече загатва за блестящия си изстрел, който впоследствие се превърна в негова запазена марка. Най-ярък е споменът за едно негово изпълнение срещу Блекбърн. Той имаше и важна роля в края на сезона - игра в последните 6 мача, когато Юнайтед се пребори с Нюкасъл за титлата в Премиър лийг и триумфира с ФА къп.

Все пак с началото на новия сезон Бекъм имаше много какво да доказва. Той не взе участие при големия провал на Англия на Евро 96'. В Юнайтед той трябваше да се бори с конкуренцията на Жорди Кройф, Оле Гунар Солскяер и най-вече на чеха Карел Поборски.

Фъргюсън обаче му гласува доверие в началото на сезона, като пусна в Къмюнити шийлд срещу Нюкасъл същият отбор, който победи Ливърпул във финала на ФА къп през миналогодишната кампания. Бекъм се отплати с 2 асистенции (към Кантона и Ники Бът) за първите два гол при успеха с 4:0, но именно при третия гол най-ясно пролича негова класа.

Тогава Бекъм отбеляза с прекрасен прехвърлящ удар след бърза комбинация през центъра - това бе само загрявка за стореното от него през следващата седмица.

"Нямам шанс да я хвана"

Заключението е, че голът срещу Уимбълдън не е паднал от нищото. Освен може би от перспективата на Нийл Съливан, който наскоро си припомни онази прехвърляща топка от центъра и заяви, че си е мислел "нямам шанс да я хвана"...

Все пак за Бекъм това бе моментът, който му вдъхна увереност, за да изиграе най-силния си сезон с екипа на "червените дяволи". Тогава той играеше с десетката на Марк Хюз, след като предишната година носи №24. После вече заслужи и седмицата на Кантона.

Това бе поличба за една кампания, която положи основите на всичко последвало за Бекъм и Юнайтед. Това си личи дори само от попаденията - имаше някои екстравагантни, като онзи фалцов удар срещу Дерби, или прехвърлящия гол срещу Уест Хем. Имаше и решаващи, като победното срещу Ливърпул (1:0) в началото на сезона. Имаше и един от ранен пряк-свободен удар срещу Саутхемптън при загубата с 3:6.

Онзи сезон бе началото на Бекам-манията не само за Юнайтед, но и за цялата страна, след като през него една от иконите на Трите лъва дебютира с националната фланелка. В този смисъл Бекъм се развива доста късно като играч, след като има едва 4 мача за отбора до 18 години през сезон 1992-93 и още 9 за този до 21 години. Но новият треньор на Англия по това време - Глен Ходъл, му е почитател.

"Има достатъчно футболисти, които не виждат по-далеч от носа си. Ако можеш да видиш играча в коридор, тогава си толкова по-креативен. Бекъм има това умение. Той избира подаванията си много зряло за възрастта си. А освен това има усет за гола, което е бонус", казва по това време Ходъл.

Бекъм разбира, че е повикан в националния, докато преглежда телетекста от къщата на родителите си в Чингфорд.

Той дебютира за Англия в центъра на терена, при гостуването на Молдова и впечатлява треньора си достатъчно, за да го повика и за следващия мач. Отнема известно време, докато стигне пика си с националната фланелка, както се случва и по-рано в Юнайтед.

Бекъм завършва сезон 1996-97 с 12 гола във всички турнири. Запознава се с Виктория Адамс малко след последното си попадение срещу Челси. "Пош спайс" е била на въпросния мач, но не видяла гола, защото не си носела лещите.

Манчестър Юнайтед пък завърши годината с нова титла от Висшата лига, като Бекъм бе избран за Млад играч на годината в Англия. изкушаващо е да гледаме на гола срещу Уимбълдън като причината за всичко това, но през следващия сезон Бекъм преподписа с Юнайтед и сключи редица рекламни договори.

Това бе само ранен прототип на головете, които го изградиха като играчи футболна легенда - един от най-добрите подавачи и изпълнители на преки-свободни удари в историята на играта.

Това бе и годината, когато Бекъм започна да взима решенията, които в крайна сметка сложиха край на кариерата му в Юнайтед, но пък го превърнаха в звезда на Реал Мадрид, Ел Ей Галакси, Милан и на ПСЖ. Именно сезон 1996-97 пося семената на всичко добро и лошо в кариерата на английската легенда.

Дейвид Бекъм започна сезон 1996-97 като поредната надежда от академията на Манчестър, нещо като Аднан Янузай на 90-те. Само че го завърши като едно от най-големите имена в света на футбола, не без приноса на онзи страхотен гол срещу Уимбълдън. Горкият Жорди, а можеше да е на неговото място...

Oще: англия  висшата лига  гол  дейвид бекъм  звезда  история  легенда  прехвърлящ удар  раждането  сезон 1996-1997  сър алекс фъргюсън  уимбълдън 


Още от Футбол свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео