Българският футбол - с три цветя на гарата | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Българският футбол - с три цветя на гарата

Дидро
22.06.2010, 09:36 (обновена 31.12.2010, 16:29)
Цветя

Снимка: © Десислава Георгиева

Трите цветя на българския футбол срещу романтичните три цветя от Сан Марино

Сезонът в българския футбол е открит. Жребият е хвърлен и първите два отбора в евротурнирите знаят съперниците си. Някак гротескно те са футболни джуджета. Но дори да им се изсмеем, пак трябва да признаем, че в тях има някаква романтика. Опитайте се да я намерите у нашите клубове. Трудна работа.

Литекс тръгва по неравния път към Шампионската лига, чакайки Тре фиори от Сан Марино или черногорския Рудар. Все тая, би казал някой. Не е съвсем така. Отборът с име Три цветя (както се превежда Тре фиори от италиански) вероятно е пълен с готвачи, продавачи и най-обикновени почитатели на футбола и бирата. Но чуйте му името - Три цветя. Хубаво, романтично. Срещу него - фирма, произвеждаща натурални сокове и спортно дружество, даващо на страната най-коравите борци. Прозаична работа.

Докато тим от бивша Югославия не бива да се подценява. Сериозно погледнато, разликата е, че цветята ще отнесат между 7 и 10 гола в двата мача, а Рудар ще бъде бит само с 3. Несериозно е да се говори за друго. Но реакцията в щаба на Литекс е, че "черногорците са сериозен отбор със сериозен собственик". Уплах ли долавяме или просто професионализъм? Рудар е от Плевля, романтично и прастаро поселище в северната част на Черна гора. Там правят Плевлелското сирене, което хапват в цяла Сърбия, Македония... Романтика. А в Ловеч какво правят - сокове.

Левски, братче, винаги успява да изтегли най-екзотичния жребий. Миналата година бе Санта Хулия, отбор, все едно кръстен на някоя църква, да не кажем секта. Тогава не успяхме да видим Трите цветя, момчетата от Санта Хулия ги "обраха" в предния кръг.

Отборът Гревенмахер е истинско явление. Градът е с население 3734 души. Че толкова е нормалната средна посещаемост на "Герена", а само в блоковете край стадиона живеят повече. Този отбор няма как да продължи. Защото насреща му е славният Дъндолк, мерил сили с Ливърпул, Аякс, Порто, ПСВ и Селтик през годините. А и Левски да трепери - ще излезе на реконструирания и готов за първи европейски мач от 19 години стадион "Ориел Парк", където 6000 ще реват срещу българите. Така че - да взимаме добра преднина тук, че на реванша нищо се не знае...Дъндолк пък не е свързван с някакви си цветя, камо ли три. Просто е наследник на местния Локомотив. Железничарски футболен клуб Дъндолк. А в града има голяма жп гара, една от най-важните в страната. Пак романтика, ама тук е като Левски, който  е близо до гара Подуяне.

Разбира се, след като се посмеем на факта, че населението на двата града на съперниците на Левски (Дъндолк е с 35 хиляди) не надвишава популацията на кварталите около "Герена", нека анализираме трезво. И да видим, че нещата изобщо не са смешни. Самият факт, че тръгваме от първите кръгове и играем с отборите-екзотика, не е много весел. В добавка, изказванията на треньори и играчи преди такива опознавателни походи в европейските чукари стават все по-предпазливи с годините. Тове е защото не вярваме, че вече сме толкова по-силни от Рудар и Дъндолк.

Има си основание за това. Наесен например ще срещнем Черна гора в евроквалификации. Отсега да прогнозираме - ще са два безкрайно тежки мача. Клубовете от новоизлюпената миниатюрна планинска страна вече също надигат глава амбициозно. Националният отбор отдавна е показал зъби. България вече веднъж гостува в Подгорица и отърва загубата в третата минута на добавеното време. Сега ще е по-трудно.

А Ейре? Добрата стара Ирландия. Тях два пъти не успяхме да ги бием в миналите пресявки за световното, блъскахме се като в зелена стена от руси великани. А наглед трябваше да е лесно. Те имаха двама-трима от Висшата лига и мнозинство средняци, та даже играчи от тяхната си лига. Ама те не изглеждаха никак лоши на "Васил Левски".

И ако сега можем да очакваме все пак Литекс и Левски, а и другите ни два представителя - Берое и ЦСКА, да минат с лекота поне първите си съперници, скоро и това няма да е сигурно. Защото те реконструират стадиони (Дъндолк), произвеждат младежки и мъжки национали (Рудар даде няколко младежи на последните квалификации), работят и пълзят леко напред. Колкото им стигат силите - толкова.

Ние стъпваме все накриво и назад. Левски миналата година падна от Дебрецен, този сезон ще трепери от не по-слабия унгарски Залаегерсег, потенциален съперник.

Иначе ние тук, както си се смеем на цветята и гарите, чакаме друг жребий, далеч по-сериозен - за първенството ни. За да си изрежем програмата, в която Левски среща ЦСКА в 11-ия кръг например. За да направят 0:0 и да кажат после, че напрежението е взело връх. Мачът ще е на "Васил Левски", както близо 25 процента от двубоите в цялото първенство. Че и толкова от еврогастролите на българските клубове. Вместо да реконструираме и да строим, ние се местим. Лесно и евтино. Само че евтиното винаги накрая излиза скъпо. С чужденците от втора, трета или пета бразилска дивизия случаят е същият. Евтиното излиза скъпо. С тях ще бием (още една-две години) Рудар и Дъндолк, ама после и те ще се радват на жребия, както ние сега. Щото те тихомълком ще си се развиват бавно и полека, а ние ще си чакаме жребия за първенството и ще се радваме, когато Левски и ЦСКА си вкарат някой гол. Просто така, да отпуснат напрежението.

Oще: а група  бфс  български футбол  евротурнири  левски  литекс  уефа  цска 


Още от Футбол свят


Видео