Феновете на двата най-успешни клуба в историята на британския футбол - Манчестър Юнайтед и Ливърпул, стават все по-активни в действията си срещу настоящите им собственици. И отдавна не крият желанието си статуквото да се промени.
И в двата случая собствениците са американци, които гледат на футболните икони като на машини за печелене на пари - но си представете, че на тяхно място дойдат други, на които още по-малко им пука за бъдещето на тези славни клубове.
Какво се случва в двата клуба - Манчестър Юнайтед влачи след себе си рекордни дългове - на 715 милиона лири, които продължават да растат, а фамилията Глейзър обеща още пари на сър Алекс Фъргюсън за нови трансфери. Но на американците трябва да им се признае, че не се бъркат в работата на коравия шотландец и не се опитват да си налагат решенията, продиктувани от егото им на собственици.
Феновете на Ливърпул недолюбват и Том Хикс и Джордж Джилет-младши, но при тях клубът има доста по-малко дългове в сравнение с Манчестър Юнайтед.
Когато обаче дойде времето за продажба на клуба - нещо, което в Ливърпул е може би все по-актуална тема, точко Хикс и Джилет ще са тези, които ще определят своите наследници. Или пък решението ще е на банките-кредитори.
За съжаление, в този случай няма да има "личностен тест", какъвто бившият президент на Ливърпул Дейвид Муурс неуспешно се опита да приложи на Хикс и Джилет. Ще спечели този, който предложи най-много пари, нищо друго няма да има значение.
Вчера "източник, близък до Хикс" заяви, че той искал да намери "качествен инвеститор, който ще работи в дългосрочен план и няма да се интересува от бързата печалба".
Съжалявам, но това не е достатъчно. Ако наистина добруването на Ливърпул е цел №1 на сегашните собственици, то подобни кандидат-купувачи, които много обясняват, но нямат реални действия зад гърба си.
Същото важи и за Манчестър Юнайтед, където фамилията Глейзър балансира с огромния дълг, който на практика прави продажбата на клуба невъзможна.
Дали на свободния пазар съществуват собственици, които ще са по-лоши от настоящите такива на Манчестър Юнайтед и Ливърпул. Най-вероятно, да.
Какво обаче се крие в дефиницията "добър собственик на футболен клуб"? Дори симпатичните хора, които притежават Челси и Манчестър Сити не са особено подходящ пример - все пак моделите, по които се управляват двата клуба са доста далеч от основите на икономическия смисъл. Обаче практиката предлага богат избор на лоши примери в тази област.
По-добре да останат лошите собственици, които познаваме? В никакъв случай. Но я си представете, че на тяхното място дойде някой, който има егото на Хикс, богатството на Джилет и сърцето на фамилия Глейзър. Защото, ако съществува такъв купувач, то споменатите собственици със сигурност ще го намерят.
