Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Странният случай на Мамаду Сако

От най-големия талант на ПСЖ до борещ се за оцеляване във Висшата лига с Кристъл Палас
От най-големия талант на ПСЖ до борещ се за оцеляване във Висшата лига с Кристъл Палас

Всичко започва като красива история, която изглежда предопределена да започне и да завърши в Париж.

Мамаду Сако дебютира на 17 години за Пари Сен Жермен, превръща се в най-младия капитан не само на ПСЖ, но и в историята на Лига 1, след като треньорът Пол Льо Гуен поставя лентата на ръката му в мач срещу Валансиен, само четири месеца след като подписва първия си професионален договор.

Първи капитан на отбора до 21 г., Сако бързо се превръща в незаменим играч и за първия тим на ПСЖ, както и в символ на клубната идентичност. Той е и доказателството, че парижани могат да отглеждат и развиват таланти. Интересите на по-големите отбори са блокирани по някакъв начин, още преди идването на катарските собственици от Qatar Sports Investments (QSI). Дори договорът му е удължен.

Влизайки в ерата на QSI, Сако вече е лидер на отбора.

Под ръководството на Антоан Комбуаре, самият той бивш футболист на ПСЖ, Сако е незаменим. След назначаването на Карло Анчелоти обаче капитанът е закотвен на пейката, преди да бъде отнета и лентата от ръката му.

В опит да се докаже, Сако влиза като смяна в края на сезон 2011/12, когато ПСЖ гостува на Лил. Парижани водят с 1:0 и се борят за титлата. След само 25 минути на терена, Сако прави дузпа и е изгонен, а Лил обръща до 2:1. Мачът се превръща в тотална катастрофа за Сако и ПСЖ.

През летата на 2011-а и 2012-а в ПСЖ пристигат Алекс и Тиаго Силва, а Карло Анчелоти използва двамата бразилци в сърцето на отбраната, оставяйки Сако като трети избори. Година по-късно ПСЖ плаща още една сериозна сума, довеждайки Маркиньос. Начело на тима вече е Лоран Блан, а треньорската рокада решава окончателно съдбата на Мамаду на „Парк де Пренс“. Още в предсезонната подготовка френският специалист дава ясни знаци, че Сако не е фаворит за титулярно място и при него, което не е случайно.

И Анчелоти, и Блан оставят Сако на заден план, тъй като младокът не се развива достатъчно в двете си години, след като е промотиран в първия състав през 2011-а и получава един от най-тлъстите договори във френския футбол.

Останалите защитници са много по-опитни от него и говорят на един език, буквално. Освен това, Сако има склонността да създава много проблеми.

Липсата му на професионализъм, неспособността да се справя с фигурата си на лидер и новата ера на QSI имат съкрушаващ ефект върху теийнейджъра. Думите на спортния директор Леонардо, че е „с леко наднормено тегло“ и тези на Клод Макелеле, че борбата му за титулярно място е „детска прищявка“ вървят към преливане на чашата.

Сако вече не е най-големият талант на ПСЖ. В клуба има други три букви, които вече са с по-силно значение от абревиатурата на клуба – QSI. И бранителят не може да се справи в новата ситуация.

Така, в самия край на летния трансферен прозорец на 2013-а, Ливърпул се сдобива със страхотен 23-годишен централен защитник. Сако е звяр във физическо отношение, атлетичен и безкомпромисен в единоборствата, чете играта добре и е надарен с талант, който иска единствено развиване.

Феновете на ПСЖ никога няма да спрат да го обичат. Той е един от тях. Той води празненствата през 2013-а, при спечелването на първата титла от 19 години за тима. Бързо-бързо се превръща в нещо специално и за „червените“ фенове.

Той е отзивчив, винаги усмихнат. Пее с феновете, дори и да ги срещне на улицата, и раздава фланелките си на най-малките. Постоянно участва във всякакви благотворителни инициативи – без значение дали за деца в неравностойно положение, или сам ще отиде до къщата на художник, който се бори с алкохолизма.

Това е добрата страна на Сако. Страната му на съпричастен човек. Но в Ливърпул видяха и тази, която не се хареса на много, особено на Юрген Клоп.

Между думите на Брендан Роджърс, който довежда Сако на „Анфийлд”: „Сако е опитен футболист, има мачове за националния отбор и абсолютно чудовище в тренировките. Той е готов за игра в момента и това е нещо, което искаме. Имахме шанс да защитим клуба за следващите 10 години и направихме това”, и „допинг скандала” има период от две години и половина.

Мамаду Сако така и не успя да докаже потенциала си с червената фланелка. Редуваше добри мачове с отигравания, при които феновете на мърсисайдци си затваряха очите от страх какво ще направи. Отбеляза и няколко важни гола, но липсата му на дисциплина не се хареса на Клоп.

След като игра важна роля в 1/4-финала срещу Борусия Дортмунд в Лига Европа през март 2016-а, Сако бе отстранен до края на сезона след разследване на УЕФА. Обвинението в употреба на допинг бе свалено през юли, но на шефовете в Ливърпул не им хареса, когато разбраха, че Сако, вече на 26, а не тийнейджър, е взел фетбърнър без да се консултира с медицинския екип.

Последва инцидентът по време на предсезонното турне в САЩ, когато закъсня за тренировка, и Юрген Клоп не издържа. „Имаме правила, които трябва да бъдат спазвани от всички. Ако някой не ги спазва или ме кара да си мисля, че не ги уважава, трябва да реагирам, така стоят нещата.”

На всички стана ясно, че Сако няма бъдеще в Ливърпул, поне с Юрген Клоп начело, и феновете започнаха да обвиняват ръководството и германеца, че провалят кариерата на бранителя, искайки 20 милиона паунда за него. Ясно беше, че никой няма да ги плати. Благодарение и на техния натиск, през зимата Сако бе пратен под наем в Кристъл Палас.

След като през първия полусезон бе изиграл едва шест мача, и то за резервния отбор, никой не очакваше чудеса от Сако. Вместо това, под ръководството на Сам Алардайс, френският защитник започна по същия начин, по който е започвал навсякъде – спечели първо феновете.

Три мача с фланелката на „орлите”, три поредни победи, без нито един допуснат гол. Кристъл Палас е над зоната на изпадащите, а Сако е номиниран за играч на месец март във Висшата лига.

Какво ще се случи в следващата глава от книгата на живота му, не е ясно. Едно обаче е сигурно – никога няма да е сам в пътя си. Зад него, отпред и редом със Сако ще върви цяла армия от фенове в различни цветове и хора, на които е помогнал в един или друг момент от живота си.

Не е късно да помогне и на себе си що се касае до футбола. 27 години са и много, и малко. Изминаха 10 от дебюта му при Льо Гуен, а хипотетично може да играе още 10. Но дали ще изпълни футболния си потенциал, който преди години изглеждаше неизчерпаем според специалистите? Едва ли. Със сигурност обаче може да запази себе си като човек.

 

Най-четените