Само за момент си представете, че след малко повече от месец, домакините на Европейското спечелят първенството. И Франция е футболен господар на Европа.
Представете си как един от техните полузащитници бележи уникални 9 гола – включително два хеттрика и попадение на финала. Същият този човек е и капитан на „петлите“. И си представете, че точно той е шампион на Италия с Ювентус, освен това е и европейски клубен шампион и носител на „Златната топка“, която е спечелил само година по-рано. И която ще спечели отново след 12 месеца.
Това беше Мишел Платини през 1984 г., когато вдъхнови сънародниците си да спечелят първото голямо отличие в историята на националния отбор на Франция.
Всичко това обаче изглежда твърде далечно и няма нищо общо с настоящето. А онзи енигматичен капитан на Франция разби твърде много сърца на феновете си с най-различни корупционни скандали.
Футболната централа е била управлявана от много бюрократи, които знаят правилата, но не разбират играта. И в това е най-големият грях на Платин - че той управляваше нещо, което обича. А самият той се радваше на одобрение от всички.
Много привърженици, които са над 40-годишни, свързват Мишел с това, че беше най-добрият в света.
Но за тези, които не са виждали играта на Платини или са били твърде млади, за да я оценят, краят на 9-годишното му управление на УЕФА е просто поредното разочарование.
Платини се провали и не успя да изчисти името си. А този провал като политик, е загуба и за феновете. Защото личностните му качества и умения предполагаха той да бъде идеален лидер. Точно какъвто бе през 1984 г. за Франция.
Платини беше иноватор, беше натрупал опит, познаваше играта и имаше идеи.
Кой би могъл да бъде по-идеален от човек, минал през това да е футболист, да е треньор и накрая футболен управник?
Самият той обаче призна, че не съжалява, че е гласувал Катар да бъде домакин на финалите през 2022 г. Изобор, който ще сбърка целия футболен календар и повдигна много въпроси, свързани най-вече с корупция и с морала на Планити.
Една от най-големите му грешки, които попречиха да оглави сега и ФИФА, беше неговото обкръжение и решението да се забърка със Сеп Блатер още през 1998 г., когато му помогна да бъде избран като шеф на ФИФА.
А от 2002 г. той е част от корумпираните хора на швейцареца.
Новите надежди сега се възлагат на Джани Инфантино – човек, който беше втора цигулка по времето, когато Платини оглавяваше УЕФА. Сега всички се надяват, той да се е поучил от грешките на своя ментор.
За Платини остава да се бори, за да поправи грешките си. Така, както е научен и както правеше докато беше футболист.
Дали системата не го принуди да действа по този начин?
И дали това не е единственият начин да успяваш в политиката? Щом един футболен гений, имащ всички характеристики да бъде успешен управник, се провали.
