Жозе Моуриньо ще стане мениджър на Манчестър Юнайтед до часове.
Една мечта, която вероятно се е родила в трескавия ум на португалеца в онзи миг, в който се плъзна на колене на терена на "Олд Трафорд" преди 12 години, е на път да се осъществи.
Тогава след един изравнителен гол на Порто, пратил Юнайтед зад борда в Шампионската лига, Моуриньо не издържа и прецака панталона на костюма.
Изобщо не си е помислял за това, разбира се.
Но в онази вечер след триумфа, пи вино със сър Алекс Фъргюсън въпреки разочарованието у шотландеца, и вероятно си е харесал мястото.
Жозе в Юнайтед тогава бе невъзможно - сър Алекс далеч не бе дал всичко, което има.
Но днес клубът и мениджърът имат нужда един от друг.
И много какво да си дадат, като от успеха на взаимната им работа зависят годините напред - и за институцията Юнайтед, и за репутацията на Моуриньо.
Защото на "Олд Трафорд", поставени на диетата с много титли и успехи, изведнъж са в ситуация, в която една Купа на ФА за три сезона е постижение.
Извън Шампионската лига за втори път в три години.
И с неясна стратегия и стил, без големи лидери (с очевидното изключение - Рууни).
Клубът, който чупи постоянно собствените си рекорди по оборот и запалянковска маса по света, и вероятно е №2 единствено след Реал по тези показатели, е в спортно-технически застой, казано елегантно.
Юнайтед завърши седми, четвърти и пети в трите сезона след сър Алекс.
И мечтае за заместника му, който да върне конвейра за успехи и да го накара да заработи.
Моуриньо си почина след травмата да бъде уволнен от Челси само месеци, след като донесе титлата на Абрамович.
За втори път му е, като сянката на синдрома "трети сезон" вече стана твърде дебела.
Разбира се, в самочувствието на човек, който нарича сам себе си Специалния, пробив няма.
Жозе продължава да вярва и да убеждава околните, че е най-добрият треньор в света.
И е трудно да спорим с числата и фактите.
Но анализирането им има поне две възможни страни, от които изглеждат доста различно.
Моуриньо печели титли - носи бърз ефект, "оздравява" (ах, колко модерна дума в българския футбол) и стяга отборите.
Прави го с пари за трансфери, тактика, мотивация и психологически оръжия върху свои, чужди и неутрални (съдиите обикновено).
Но единствено от Порто и Интер си тръгна сам, а да уволняваш един толкова гениален и велик треньор изглежда глупаво.
И все пак Челси го стори два пъти, а Абрамович не изглежда глупак.
Юнайтед има нужда от Моуриньо, но като строител на нов отбор с манталитет на победител.
Има нужда от основи, върху които да стъпи новата династия на клуба, успешен във всичко, освен на терена в момента.
Моу има нужда да докаже на всички, че може да е такъв, да е стратег и човек за маратонски триумф, а не цар на спринта и звезда за 1-2 сезона.
На Жозе страшно му се иска да е новия сър Алекс.
Без съмнение Фъргюсън иска наследникът му да се окаже именно Моуриньо.
Юнайтед би искал това да е така.
Звучи идеално.
Проблемът е, че във футбола 2+2 невинаги прави четири и понякога очевидни амалгами не се получават.
Феновете са раздвоени, защото стилът на Моу не е точно това, което Юнайтед предлага като блюдо - атакуващ и вълнуващ футбол.
Но безспорно предпочитат Жозе пред Ван Гаал.
При холандеца ни стил имаше, ни успехи...
Не можем да ги виним.
Само времето ще покаже дали Специалния може да стане сър Моуриньо.
Юнайтед е на прага на исторически ход, който ще очертае контурите на следващото десетилетие за клуба.
