Любовниците на Купата с големите уши

Sportcafe 08.06.2015, 08:21

Нападател Франсиско "Пако" Хенто (Реал Мадрид). Статистическите упражнения около този турнир започват с него. Единственият с 6 купи, спечелени през 1956, 1957, 1958, 1959, 1960 и 1966 г. Казва, че най-сладка е шестата, когато е капитан на Реал срещу Партизан (2:1). Вкарва в два от финалите - все решителни голове, срещу Фиорентина (2:0 през 1957 г.) и в продълженията срещу Милан (3:2 през 1958 г.). Известен като Вятъра от Кантабрия, той е привлечен от Сантандер и изумява с дрибъла си по левия фланг. Тича 100 м за 11 секунди, центрира отлично и вкарва голове.

Вратар Хуан Алонсо (Реал Мадрид). Печели 5 купи в ерата на великия Реал - 1956, 1957, 1958, 1959, 1960 г., като успява да запази две "сухи мрежи" (2:0 над Реймс и Фиорентина). През 1958 г. е капитан на финала срещу Милан (3:2) и има честта да свали купата от самолета в Мадрид (на снимката). Хуанито, както го наричат мадридистите, почина преди 11 години и в едно от последните си интервюта прокле съдбата, че Реал не успява да стане шампион на Европа след онази ера. Е, след смъртта му Мадрид вдигна 4 купи... Почивай в мир, велики вратарю!

Десен защитник Фил Нийл (Ливърпул). Вдига 4 купи за 7 години: 1977, 1978, 1981 и 1984 г. Историята му е удивителна, след като се налага във великия червен тим веднага след трансфера от четвъртодивизионния Нортхемптън. Играе като титуляр и в четирите победни финала срещу Борусия (Мьонхенгладбах), Брюж, Реал и Рома, като вкарва в два от тях, а е десен бранител! Наричат го Зико, защото е безгрешен от дузпи. Капитан на Ливърпул в петия му финал, но той е загубен от Ювентус на "Хейзел" - 0:1. Жив и здрав е, днес вече на 64 години, даже наскоро гостува у нас.

Централен защитник Маркитос (Реал Мадрид) Маркос Алонсо Имас спечели пет пъти трофея от 1956 до 1960-а. Привлечен от Сантандер (като Хенто), той застава в центъра на отбраната и с безкомпромисния си стил е идеален за иначе финия и техничен дриймтим на Реал. Вкарва и един от редките си голове на финала с Реймс през 1956-а, за да изравни за 3:3. Попадението е ключово, защото французите имат надмощие и не са далеч от четвърти гол. После Реал печели с 4:3. Почина през 2012-а на 78 години, а "Сантяго Бернабеу" му оказа почит с хореография.

Централен защитник Франц Бекенбауер (Байерн). Има хора с повече купи от него. Той вдигна три в три поредни години: 1974, 1975 и 1976 г. Знаменитото на постижението е не само, че си е хегемония в Европа, но и това, че Бекенбауер е капитан и в трите финала. Няма друг такъв в историята. В ерата на Реал капитаните се менят - Муньос, Алонсо, Ди Стефано, Хенто... Байерн е воден от своя Кайзер към триумфите. Днес е почетен президент на клуба, както и посланик на немския футболен съюз по света. Световен шампион и като играч, и като треньор... Великан на играта.

Паоло Малдини (Милан). Не използвайте напразно думата легенда. Но когато говорим за този човек, не я пестете! Пет пъти шампион на Европа с един и същ тим, като 18 години минаха от първия до последния му победен финал. 1989, 1990, 1994, 2003 и 2007 са годините на триумфите му с Милан. В 2 от финалите бе ляв бранител, в други три - централен. Вкара гол в един от трите му загубени финала (с 8 общо е №1 редом с Хенто) при 3:3 и поражението с дузпи от Ливърпул през 2005-а. Два пъти бе капитан в победни финали - 2003-а срещу Юве и 2007-а пак с Ливърпул. Отказа се преди няколко години, но е отдаден на Милан и футбола. Синовете му са в академията на клуба.

Снимка: getty images

Полузащитник Кларънс Зеедорф (Аякс, Реал, Милан). Първият в тима, който не е едноклубен шампион. През 1995-а бе част от революцията на Луис ван Гаал и спечели с младия Аякс (1:0 над Милан). Три години по-късно помогна на Реал да си спомни как изглежда купата (1:0 над Ювентус), забравена за над 30 години... А през 2003-а и 2007-а бе в Милан, победил Юве и Ливърпул. Единственият в историята на турнира, печелил го с три различни отбора.

Полузащитник Андрес Иниеста (Барселона). Не може да няма нито един от тази модерна златна ера. Андрес е символът на успеха на Барса, като единствен има минути в четирите спечелени финала за 10 сезона - 2006-а, 2009-а, 2011-а и 2015-а. Играч на мача през 2011-а и 2015-а. Безпогрешен, компютър, допълващ отлично Шави. Капитан през 2015-а, което бетонира мястото му в този идеален и въображаем състав.

Снимка: BGNES

Полузащитник Йохан Кройф (Аякс). Неговото място е в атака, но искаме да настаним целия талант на този тим. Кройф печели купата с големите уши три пъти поред - 1971, 1972 и 1973 г., като не просто е част от Аякс. Той е архитектът и едновременно с това основата на триумфа. Третият финал - 1:0 над Ювентус, е и личен успех, защото Кройф е капитан на отбора. В добавка, великият холандец печели купата и с Барселона като треньор през 1992 г. Радва се на добро здраве в Каталуния, има академии за таланти.

Нападател Ференц Пушкаш (Реал Мадрид). Печели три купи - 1959, 1960 и 1966 г., губи още два финала, но в петте си мача за трофея вкарва 7 гола! Нанизва 3 срещу Бенфика, но Реал пада с 3:5. Вкарва 4 срещу Айнтрахт (7:3 през 1960 г.), за да е сигурен, че купата ще отиде в Мадрид. Когато Реал взима Галопиращия майор през 1958-а, той е на 31 години. В Испания се говори, че има коремче и е стар. Вкарва пет хеттрика в първия си сезон, а във втория бележи по три пъти в двете издания на Ел Класико срещу Барселона. Вдига купата през 1966-а срещу Партизан (2:1), с което става най-възрастният "любовник" на великия трофей - тогава е на 39. Почина през 2006-а.

Снимка: Getty Images / Guliver

Нападател Алфредо Ди Стефано (Реал Мадрид). Годините на Реал на старта на турнира - това са всъщност години на Ди Стефано. Печели купата пет пъти поред от 1956 до 1960-а, като вкарва във всички пет финала! Головете му са общо 7, защото през 60-а опитва да се равнява с Пушкаш, забивайки хеттрик на Айнтрахт (7:3). Унгарецът обаче вкарва четири... Русата стрела, Белият фантом, Фамозният...наричан с много прякори и митологизиран по целия континент в онези години. Ди Стефано е първата мегазвезда на европейския футбол, въпреки че е роден в Аржентина. Печели два пъти "Златна топка" в първите 4 години на наградата. Преди година си отиде от света, а на "Сантяго Бернабеу" го изпратиха с цигулки, класическа музика на терена и огромно знаме. Той е митът на този турнир, сложил началото на неговата изключителна популярност сред всеки запалянко по света.

Андрес Иниеста и Шави показваха с по четири пръста пред камери и фотообективи, хванали здраво за Големите уши най-важната купа в европейския футбол.

Двамата символи на златната ера на Барса обаче имат малка разлика в съдбата, що се отнася до финали.

Шави не игра през 2006-а и, въпреки че се води европейски шампион, реално е резерва от финала.

Андрес има пълен комплект от четири победни участия в четирите битки за трофея (през 2006-а е резерва).

Той попада и в идеален отбор на играчи, които са печелил много пъти този Свещен Граал на футбола, подреден от Sportcafe.

Тук не са само най-титулуваните, защото това трябваше да означава да наредим 9 от Реал, спечелил купата пет пъти от 1956-а до 1960-а.

Не - освен най-много титли, вътре са и хората с ярки следи на финали, както и такива, които символизират епохи.

Това са най-големите любовници на Купата с големите уши.

Техните имена заслужават да бъдат гравирани върху нея заради постиженията им и легендата, която остава след тях.

Ако очаквате да видите тук обичайните заподозрени на всеки анализ или материал за успехи в последните години - Меси и Роналдо, по-добре не започвайте.

Няма ги в този списък, макар и скоро да се наложи да бъдат включени, ако продължават в същия дух...

Ето ги символичните 11.