Ние им плащаме, тях ги хващат | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Ние им плащаме, тях ги хващат

Симеон Моневски
21.06.2013, 07:33 (обновена 25.06.2013, 17:48)
Тезджан Наимова, лека атлетика

Снимка: © БГНЕС

Заслужава ли федерацията по лека атлетика да получава един от най-големите държавни пайове при намаляващи успехи в последните години?

Случаят с положителната проба на Тезджан Наимова от европейското първенство по лека атлетика в Гьотеборг върна мислите ни към една тема, която не получи достатъчно внимание по време на своето възникване.

По време на краткия си престой като спортен министър Петър Стойчев опита сериозно да бръкне в интереса на федерации, чиито шефове вече не помнят кога са били избрани на своите постове.

За тях бившият плувец обясни в интервю за вестник „Преса", че са превърнали централите в семейни фирми. Обичат да харчат държавни пари. Още повече обичат да мрънкат, че държавата не прави нищо за тях.

Ако случайно някой някой дръзне да позатвори кранчето, следва вой до небесата. В това число влизат ръководители, които позабравят или никога не са виждали успех на свой спортист в голямо състезание.

Какво се случва в леката атлетика, продължава да е един от важните въпроси в българския спорт. Заслужава ли федерацията да получава един от най-големите държавни пайове при намаляващи успехи в последните години? И къде е сега Добромир Карамаринов да иска повече пари от държавата за последните големи триумфи на „неговите" състезатели?

Защото след отнемането на титлата на Наимова от европейското първенство добрите резултати на българските атлети се свеждат до една-единствена Ивет Лалова. Тя вече е направила името си марка в спорта и вероятно от години не разчита на парите от федерацията.  Поне не като основна част от подготовката си.

А на фона на малкото утвърдени атлети на европейско (дори не говорим за световно б.а.) равнище, исканията на централата за повече средства са меко казано несъстоятелни. Тезджан е просто част от системата. За съжаление, по всяка вероятност положителната допинг  проба ще я извади от любимия спорт завинаги.

Наимова вече изтърпя наказание за манипулирана допинг проба след Олимпиадата в Пекин, а след случая в Гьотеборг едва ли я чака нещо различно от доживотно наказание.  Тук изникват още няколко въпроса. Защо при наличието на малък брой елитни състезатели те не минават редовен допинг - контрол, пък бил той и скъп, в друга държава?

Все пак федерацията получава солидни държавни дотации. Да не говорим, че до преди смяната на системата на финансиране от министър Свилен Нейков атлетиката се ползваше с най-високия бюджет от спортните централи, но това не рефлектираше в резултатите на състезателите.

Другият момент, който не бива да се подминава, са положителните допинг-тестове през последните години. Всички родни състезатели, записали успехи  на международни състезания изтърпяха наказание. Ваня Стамболова, Венелина Венева, Тезджан Наимова. Кой заради употреба, кой заради манипулиране на проба.

Остана единствено Ивет. В момента на нейните плещи се крепи и добруването на Карамаринов начело на федерацията по лека атлетика. Още един въпрос би бил не следва ли самата централа да търпи санкции при занижения контрол върху своите състезатели.

За финал още нещо. България е отличник по организирането на домакинства. По зимни хвърляния, по полумаратон. В очите на международната атлетическа общност те могат да са престижни. И в това няма нищо лошо. Лошото е, че на тези състезания родните атлети са зрители на вип-местата.

В очите на българския гражданин, който е излязъл на протест на улицата, тези състезания са „механизъм за усвояване".  За тях държавата дава пари, които могат да се отчетат по всевъзможни начини. Това е игра за опитни играчи.

Стигаме и до най-важния въпрос. Докога ще плащаме, а тях ще ги хващат?

Oще: българия  допинг  лека атлетика  тезджан наимова 


Още от Футбол свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 29.02.2012, 21:17

3 Von Bl | 23.06.201306:45

Алоооо, "запознатия" ти колко състезатели си създал,колко химия си изпил,колко олимпийски цикъла си завъртял? Това, че "чист" спорт в света отдавна няма го знаят и бабите пред блока-не казваш нищо ново? Друго да те попитам, като си толкова запознат с отварянето на пробите разясни на публиката схемата на самата проба Въпрос Как става,кое първо,кое второ от къде се взима кръвта (евентуално) Въпрос Колко пъти в годината те изследват.....хей такива тривиални работи.
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 20.06.2013, 04:37

2 Георги Върбанов | 22.06.201319:30

На въпроса "До кога ще им плащаме, а те ще ги хващат?" отговорът е: "До когато почнете да плащате много повече, а по точно достатъчно! Поради бедността в държавата нашият спорт е по-скоро в полу-любителско състояние. У нас екипът на един голям състезател като Тезджан се състои само и единствено от личният и треньор. Федерецията и няколко негови приятели помагат на "повикване" и то само в крайни случаи. Нейните съперници в чужбина обаче разполагат с големи екипи включващи не само треньор, но и негови помощници, лекарски екипи, "логисти" и "лобисти" и не на последно място стабилно финансиране от постоянни и уважавани спонсори с име в спортният свят, които поемат разходите по този екип. При нас състезатели на нивото на Тезджан страдат от постоянна липса на пари често дори за физическо оцеляване, а камо ли за отоплени зали, възстановителни процедури, лагери в чужбина, медикаменти и постоянно лекарско наблюдение. А ако имат известни успехи в платени турнири, то спечелените пари практически отиват почни напълно за част от гореизброените дейности, т.е. "каквото изчукаш, изпукаш". А не дай си боже да получиш една сериозна травма, която да ти провали един сезон, тогава в повечето случаи и много переспективни състезатели се отказват завинаги от атлетиката. И последно и най-важно е медикаментозната терапия в тренировачния и състезателния процес. За повечето големи атлетични сили работят големи химически и фармакологични лаборатории на национално ниво и това е спортна и държавна политика, докато у нас треньорът се ползва единствено от съвети на познати лекари в системата на спорта, които не са обвързани по никакъв начин със състезателя. Обикновено медикаментите ползвани от нашите спортисти първо са морално остарели, сравнително достъпни и евтини, и доста често на границата на забраната поради специфичната практика на контрол върху тях. Когато една голяма лаборатория "изобрети" нов ефективен продукт от нови субстанции той обикновено не е в забранителния списък и състезателите на съответната страна го ползват напълно безнаказано, след известно време контролните органи стигат до решение че е необходимо този продукт да бъде забранен и тогава съответните ползвали го състезатели минават на друг нов продукт и така водещите атлетически сили в повечето случаи остават винаги "чисти", а нашите ползващи стари и известни отдавна стимуланти обикновено ги "хващат". Изглежда брутално откровено, но истината е че "чист" спорт отдавана няма. Знам за великата идея, че чернокожите атлети са природно много по-надарени от европейците и затова винаги побеждават, но тези които го втълпяват в главите на българите забравят да кажат колко чернокожи световни и олимпийски шампиони са били лишени от шампионските си титли също заради допинг наказания. Освен това много от световните сили оказват натиск върху атлетическа федерация и олимпийският комитет, нещо което ние не можем да направим. Само ще добавя едно откровение на наш шампион в щангите, на когото му отнеха по подобен начин златният медал, че допинг пробите на атлетите в олимпиадата в Сеул са отваряни на американски военен кораб, а този на тежките атлети съответно на руски военен кораб. Ако съм опростил нещата в коментара съм го направил за по-лесно смилане на проблема от незапознатите.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 29.02.2012, 21:17

1 Von Bl | 22.06.201308:52

Aвторе! На 100% съм съгласен с всичко написано: За "семейните" фирми, за липсата на резултати, за безкрайните и супер скъпи,безмислени домакинства. Да, атлетиката в България е сведена до ужасен и смъртоносен парадокс, състезатели избират треньори Въпрос и то състезатели без никакви постижения Въпрос Обаче, в порочната система на точкуването въведена преди време и с никакви резултати тези "чайници" носят точки на клуба> съответно тези точки се осребряват от федерацията>министерството пък ги плаща на федерацията Удивителна Порочен кръг от зависимости и благодатна почва за развитие на хрантутници, без капка желание за развитие и постижения. Просто- кретащи псевдоатлети,които в реален старт ще бъдат пометени дори от спортисти с увреждания. Други федрерации просто не ми се обсъждат, няма смисъл!
   

оценка

+0 -1


Видео