Да си спомним за великия Ювентус - европейски шампион от 1996 г. | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Да си спомним за великия Ювентус - европейски шампион от 1996 г.

Sportcafe
10.05.2017, 09:28 (обновена 13.05.2017, 00:17)

1 от 15 снимки Назад Напред

европейските шампиони от 1996

Снимка на "Олимпико" преди финала с Аякс през 1996 г. Спомнете си кои бяха героите на Марчело Липи.

22 май 1996 г. Датата от календара я оставете - десетки са паметните европейски мачове в края на май. Но мозъкът ни така работи, че видим ли година с девятки от някакво събитие, запечатано в съзнанието ни, пресмятаме колко време е изминало оттогава.

Уж от миналия век, а сякаш беше вчера...

21 години се изтърколиха от финала в Шампионската лига на "Олимпико" между Ювентус и Аякс, а който го е гледал, няма как да го забрави.

От едната страна Марчело Липи, а от другата - Луис ван Гаал. Под торинските знамена Чиро Ферера, Антонио Конте, Джанлука Виали, Фабрицио Раванели и Алесандро дел Пиеро, а в амстердамския лагер - Едвин ван дер Сар, Едгар Давидс, Марк Овермарс, Патрик Клуиверт и Яри Литманен.

Това беше битка на въображението и футболния интелект. На калени италиански бойци срещу млади холандски мечтатели. На две футболни идеологии - тотално различни една от друга, но обединени от желанието да носят наслада на окото.

"Олимпико" се тресеше, а съвсем обяснимо италианското присъствие по трибуните властваше. Юве обаче не беше фаворит срещу силния отбор на Ван Гаал, който предишната година бе вдигнал титлата след победа на Милан и бе навъртял 19 мача без поражение до полуфиналите на турнира.

Яри Литманен бе в забележителна форма с 9 попадения преди финала, а традицията също не бе на страната на "бианконерите", тъй като нито един отбор не бе успявал да триумфира с купата на родна земя от водения от Кени Далглиш Ливърпул през 1978 г. на "Уембли" срещу Брюж.

Но какво означаваха историята и предварителните нагласи за Марчело Липи и момчетата му?

Те знаеха, че на терена в Рим ще играят краката и сърцата, които просто трябваше да се подчиняват на разума и на треньорските указания.

Попитайте и днес някой от по-старите италиански журналисти и ще ви разказва дълго за подготовката на Марчело Липи за мача. За това как изучава стила на Ван Гаал в продължение на месеци. За несравнимата му интуиция, която му подсказва, че стигне ли се до финал, е твърдо вероятно да е срещу Аякс. Но и да не са амстердамци - няма лошо да ти е ясен всеки детайл в играта на отбора, който е станал европейски шампион през предишния сезон.

Без съмнение Марчело притежаваше играчи, които можеха да се справят с холандците, но всичко опираше до игровия план, което беше запазената му територия.

Антонио Конте и Дидие Дешан дърпаха конците на свирепата преса, докато младият Дел Пиеро постоянно тормозеше холандската отбрана. 11 години след "Хейзел" и след първенство, в което Юве бе загубил титлата с цели осем точки от Милан, торинци знаеха, че нямат право на грешка.

13 минути след първия съдийски сигнал на Мануел Диас Вега Фабрицио Раванели изправи тифозите на "старата госпожа" на крака, но малко преди края на полувремето Литманен върна нещата в изходна позиция с изравнителен гол.

Надлъгването на терена не доведе до нов гол, а двете единици останаха и след продълженията, за да се стигне до дузпи.

Липи реши да не пренатоварва и да не пренавива своите с повече указания, а в този момент доверието към играчите проработи по най-блестящия начин. Ювентус не сгреши нито веднъж от бялата точка и вдигна трофея.

Огромна заслуга за това имаше и вратарят Анджело Перуци. На национално ниво записа едва трийсетина мача за "скуадрата", но те в никакъв случай не измерват класата му. Не блестеше с физически данни. Напротив - дори изглеждаше нисък и набит. Но четеше играта, както малцина негови колеги можеха по онова време.

Перуци даде кураж на своите, отразявайки още първата дузпа на Давидс, който се опита да го литне, но хитрата лисица не помръдна и с една крачка надясно с гърдите си спря топката след удара му. Малко след това с ловък плонж в другата посока отказа и Сони Силой при четвъртата дузпа на амстердамци.

Финалната отговорност се стовари на гърба на Владимир Югович и сърбинът не трепна, узаконявайки титлата на Юве с остър удар в долния десен ъгъл на Ван дер Сар.

Това беше първи от три поредни финала за торинци, които през 1997-а и 1998-а преклониха глави пред Борусия Дортмунд и Реал Мадрид.

Но титлата от "Олимпико" остава свещена за "старата госпожа", която изтанцува тъжен финален танц и през 2003-а срещу Милан, както и през 2015-а срещу Барселона.

21 години след великата римска вечер и преживените разочарования след това, Ювентус отново е на финал и ще се опита да прегърне трофея, който все се изплъзва от ръцете му.

Масимилиано Алегри показа, че тактически може да се надиграва с всеки, но финал се печели и с щипка нестандартност. На първо време не е зле да пусне на момчетата си великата майска нощ край Колизеума. Няма как да не е от помощ.

Помните ли кои бяха героите на Марчело Липи тогава?

Вижте в галерията.

Oще: алесандро дел пиеро  анжело перуци  антонио конте  джанлука песото  дидие дешан  марчело липи  морено торичели  пауло соуса  пиетро виерховод  фабрицио раванели  чиро ферара  ювентус 


Още от Футбол свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео