Велики отбори, които никога не се срещнаха | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Велики отбори, които никога не се срещнаха

Дидро , Sports Illustrated
06.05.2015, 08:45 (обновена 08.05.2015, 11:19)

1 от 17 снимки Назад Напред

Холандия и Бразилия

Холандия на Кройф срещу Бразилия на Пеле... Какъв мач щеше да е само!

Великите отбори в историята на футбола не са толкова много. Такива, които променят хода на играта, чертаят нови начини на непобедимост, оставят завещания за поколенията и се помнят и днес.

В няколко ери има не по един доминант, а по два или три отбора, които спорят за върха. Някои от тях обаче така и не се срещнаха, а би било любопитно да ги видим в пряк сблъсък.

Ето пет велики сблъсъка, които никога не се случиха. Между пет отбора, променили представата за футбол, не само в страните си.

Уругвай - Австрия (20-те и 30-те години на 20-и век).
Уругвай е първата световна суперсила, ако съдим по успехите. Печели олимпийското злато през 1924 и 1928 г., както и първата световна титла през 1930-а. В играта на този отбор има неща, които никой дотогава не прави - пасове в празно пространство, отигравания с едно докосване.

Лидерите: Хосе Настази бе десният защитник, който често играеше и като либеро, когато отборът атакуваше. Двата инсайда - отляво Педро Сеа, отдясно Хектор Скароне, както и централният нападател Хектор Кастро, и до днес са икони в страната им.

Австрия - Вундертимът се роди на 16 май 1931 г., когато бе разбита Шотландия с 5:0 насред Глазгоу. Последва серия от 11 победи с 44 вкарани гола в тях, като основната фигура бе слабичкият нападател Матиас Синделар, наричан "книжният човек". На вратата бе изумителният Руди Хиден, а в средата на терена вилнееха Антон Шол и Ханс Хорват.

Какво щеше да стане, ако се бяха срещнали:
Технически австрийците са по-добри, но остава усещането, че не бяха щастливи от физическата част на играта, от агресията. Англия ги победи веднъж с 4:3, въпреки че топката бе почти изцяло в австрийските крака. С физика, центрирания и игра на ръба на грубостта.

Уругвайците могат да бъдат виртуозни с топката, но не бягат от агресията и физическата част на играта.

Най-удивителният сблъсък щеше да е на Настази със Синделар, но... така и не го видяхме.

Защо не се срещнаха:

Австрия не пътува за световното в Уругвай през 1930 г. поради липса на пари, а и интерес към турнира. Четири години по-късно Уругвай не отиде на мондиала в Италия като отмъщение, че европейците не дойдоха в Монтевидео...
На олимпиадата през 1932 г. футбол нямаше и така двата тима се разминаха.

Бразилия и Франция от първите години на 80-те
Без съмнение двата най-изящни отбора на онова време. Те все пак се срещнаха на световното през 1986 г., но вече не бяха в зенита си. Бразилия и Франция бе мечтан финал на Мондиал 82, но... се намесиха Германия и Италия.

Отборът на Теле Сантана, подреден в система 4-2-2-2 със Серезо, Фалкао, Зико и Сократес, просто бе удоволствие за гледане. На световното през 1982 г. те вкараха 15 гола в пет мача, като 8 различни играчи се разписаха. "Топката отново е кръгла, футболът е жив", написа френският в. "Екип" за играта им.

Ако имаше друг тим, за който тези думи са валидни тогава, това бе Франция. Мишел Идалго, треньорът, имаше проблем - четири брилянтни халфа, но всичките играещи като №10 в клубовете си. Но от тях се роди Магическият ромб - Луис Фернандес, Ален Жирес, Жан Тигана и на върха - Мишел Платини. Бруно Белон и Бернар Лакомб се движеха много в атака, Домерг и Батистон атакуваха от двата фланга, въпреки че бяха защитници... страхотен отбор.

Какво щеше да стане, ако се бяха срещнали?
Франция щеше да има предимство с характера си и лидера Платини. Бразилците вероятно щяха да поведат в резултата, но не знаят как да го пазят. Зико, Сократес, Фалкао - техните отигравания с петички нямаха край, но често водеха до контраатаки на съперниците. А и централният нападател бе проблем - Сержиньо не бе от класата на останалите в офанзивния блок на тима.

Защо не се срещнаха?
Когато се сблъскаха през 1986-а, Бразилия бе друг отбор. Само Сократес от титулярите четири години по-рано започна мача в Мексико. Истинският мач трябваше да е на финала през 1982 г., но Паоло Роси донесе 3:2 за Италия над Бразилия, а Германия елиминира с дузпи Франция. "Футболът умря", както каза Зико след мача с Италия.

Бразилия 1970 и Холандия на Кройф
"Тези последни минути... каква поезия", така журналистът от "Таймс" Хю Макилвени започна репортажа си за финала на Мондиал 1970. Бразилия държи топката при 3:1 срещу Италия, прави уникални атаки с по 10-12 бързи паса, а накрая бележи удивителен отборен гол, при който топката е "заложена" на Карлос Алберто, който слага черешката на тортата.

Пеле е главата на отбора, Тостао е оръдието, Жерсон е плеймейкърът. Карлос Алберто е капитанът, лидерът, динамото. А дясното крило Жаирзиньо... той просто беше неудържим.

По това време в Холандия вече се бе родил Аякс на Микелс, който скоро щеше да превземе света. Воден от урагана Йохан Кройф, с Кроол, Неескенс, Реп... Играчите разменяха позиции, правеха изкуствени засади, притискаха като в менгеме съперника и му правеха игрището да изглежда тясно. Невиждано до тогава!

Ако се бяха срещнали?
Зависи от условията. В Мексико през 1970-а холандците нямаше да имат голям шанс заради влагата и жегата, едва ли щяха да пресират по техния начин. Но в Европа... Кройф щеше да е труден за опазване дори от Карлос Алберто, а Пеле и Тостао трябавше да се нагаждат към изнесената напред линия на отбраната.

Защо не се срещнаха?
България го предотврати, оставяйки Холандия зад себе си в квалификациите за Мондиал 70. Четири години по-късно Бразилия бе съвсем друг отбор, като само Жерсон бе в състава, но вече на 33.

Ла Макина (Ривер Плейт) и Гранде Торо (Торино)
Машината - така ги наричаха. Между 1941 и 1947 г. те доминират изцяло в Аржентина, оформяйки стила на футбол, който страната практикува и до днес. Те играят за удоволствие, като понякога дори губят заради това. Но в повечето случаи громят съперника. Атакуващата петица е водена от Анхел Лабруна, най-великият в историята на клуба. "Предпочитах да ги гледам като запалянко, а не да играя срещу тях", признава години по-късно капитанът на Бока Ернесто Лазати.

Торино по същото време е убийствен отбор - печели с лекота титлите в Италия и дава 9-10 национали на Италия. Първите минути на техните мачове са шедьоври - от трибуните се чува рев, а до 20-ата минута обикновено губиш с 2-3 гола. Треньорът Ерик Ебщайн завърта всичко около гениалния плеймейкър Валентино Мацола, чиито син Сандро също е легенда на италианския футбол.

Но Гранде Торино изчезва в един миг на 4 май 1949 г. - в катастрофа със самолет на хълма Суперга край града.

Ако се бяха срещнали?
Торино би имал контрол заради по-енергичната си и силова халфова линия. Ривер обаче би бил много опасен с крилата си и безпощадния Лабруна.

Защо не се срещнаха?
Играят в два различни континента по време, когато пътуванията и турнетата на отбори не са чести. Ривер пристига в Испания по онова време за два мача и бие Барселона със 7:5, а Реал с 4:2. За съжаление до мач с Торино не се стига.

Ливърпул от края на 80-те и Милан на Саки
Ливърпул след "Хейзел" бе най-доброто, което британският футбол е виждал. А отборът от сезон 1987-88 г. с Джон Барнс, Питър Биърдсли, Джон Олдридж, Стив Макмаан, Рони Уилън и Ян Мьолби просто трябваше да играе в европейския турнир на шампионите. Воден от Алън Хансен и Стив Никъл в защита, с неосторяващия Гробелаар на вратата, този дриймтим на Кени Далглиш спечели лигата с лекота, като на игра. Те бяха шампиони през януари, всъщност не - те бяха шампиони преди старта на сезона.

Милан в същия период изграждаше непобедима машина с най-добрата защита в света и триото Рийкард-Гулит-Ван Бастен пред нея. Франко Барези и Паоло Малдини заключваха вратата, играта с изнесена напред линия и смазващата полузащита не даваше шанс на съперника, а атаките бяха смъртоносни и ефективни. Милан от онова време бе вероятно най-добрият отбор в Европа за 80-те и 90-те години.

Ако се бяха срещнали?
Милан щеше да има предимство с невероятната сработка и технически възможности на тримата холандци. Но бавният Тасоти щеше да има проблеми с Барнс, който бе удивително крило. В средата на терена битката щеше да е грандиозна, Уилан, Мьолби и Макмаан срещу Рийкард, Гулит и Анчелоти.

Защо не се срещнаха?
Причината е ясна - наказанието на английските отбори след "Хейзел", което лише Европа от битка на Ливърпул и Евертън (също много силен отбор тогава) срещу Милан, Порто, ПСВ Айндховен и Бенфика - най-силните тимове на континента в края на 80-те.

Oще: австрия  велики отбори  ери  ливърпул  милан  ривер плейт  торино  уругвай 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео