Ривалдо - магьосникът, когото публиката не пожела да обикне | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Ривалдо - магьосникът, когото публиката не пожела да обикне

Ян Евтимов
15.08.2017, 14:22 (обновена 21.08.2017, 11:57)

1 от 7 снимки Назад Напред

ривалдо

Преди точно 20 години бразилецът пристигна на „Камп Ноу”, но защо така и не успя да спечели публиката - както там, така и в родината си Бразилия?

На 15 август 2017 г. се навършват точно 20 години от трансфера на Ривалдо в Барселона.

Наскоро, заедно с Роналдиньо, той напомни за магията си, след като направи истинско шоу за сборен отбор от легенди на клуба.

Сега, когато професионалната му кариера вече е приключила, лесно можем да забравим всички трудности, през които Ривалдо премина, за да остави своя отпечатък в историята.

Но около него такива винаги е имало. Още като дете той е висок, слаб и мършав, заради хронично недохранване, а от другите го отличават кривите му крака. Това са и първите проблеми, които преодолява, за да стане впоследствие велик шампион.

В родината си пробива като професионалист едва на 22 години, но само две по-късно си спечелва трансфер в Депортиво (1996-а).

След още една година той си заслужи и трансфер в Барселона, за който, по собствените му думи, сам е настоял.

Това остава една от най-скандалните сделки в Примера дивисион, след като каталунците активираха клаузата на футболиста, за да го откупят от Депортиво без преговори - един сценарий, от който самата Барса доста е страдала.

Но защо при цялата тази великолепна техника, която притежаваше и след всичките гениални голове, които отбеляза, публиката както на „Камп Ноу", така и на „Маракана" никога не успя да го обикне?

В края на миналия и началото на този век Ривалдо безспорно бе сред най-добрите футболисти в света, заедно с Фиго, Зидан и Роналдо, и дори си заслужи „Златната топка" за 1999-а.


До появата на Меси, никой не беше вкарвал толкова красиви голове с такава честота, с каквато го правеше Ривалдо - той вкарваше средно по 20 гола на сезон и бе верен слуга на отбора от 1997-а до преминаването си в Милан през 2002-ра, когато договорът му изтече. Освен това за петте си години в клуба бразилецът се превърна в големият кошмар на Реал по време на Ел класико.

Да не забравяме и онзи велик мач с Валенсия. В последния кръг от кошмарния за Барселона сезон 2000/01 клубът се бореше за място в Шампионската лига с финалиста от надпреварата Валенсия, който се нуждаеше само от точка.

На „Камп Ноу" единственото, което отличи каталунците от съперника, бе магията на бразилеца. Той на два пъти извеждаше отбора си напред след фамозни изпълнения извън наказателното поле - първо то пряк свободен удар, а после и от игра - но и двата пъти „прилепите" изравняваха.

Тогава, минутка преди края, изуми света с онази незабравима задна ножица от границите на пеналтерията за 3:2. Дори само този мач (1 от над 200 за клуба) стигаше да му бъде издигнат паметник пред стадиона.

Трудно е за вярване, но въпреки всичко „Камп Ноу" продължаваше да не го оценява по достойнство и да го посреща с освирквания, вместо с овации. Публиката на Барселона му лепна етиката „наемник", вярвайки, че играе единствено за пари, и дори най-брилянтните му изпълнения не спечелиха доверието на каталунците.

В един мач през последния му сезон на „Камп Ноу" той трябваше да си партнира с 10 години по-младия Хавиер Савиола в атака. Всичко завърши с равенство 1:1, което не бе толкова странно по онова време. И докато публиката на каталунците не спираше да насърчава за изявите на младия аржентинец (който по-късно облече екипа и на Реал), то Ривалдо бе освиркван още от първото си отиграване, още преди да има шанс да сбърка.

„Едно е сигурно - тук не се чувствам оценен", каза бразилската перла след мача, но това можеше да важи и за всяка друга среща.

Последваха няколко месеца медийно мълчание, а когато отново говори пред журналистите, Ривалдо обяви: „Не съм машина, не знам защо хората очакват от мен повече от останалите играчи. В много от мачовете играх с контузия, но хората не оценяват какво правя за Барселона, не знам какво повече мога да сторя..."

Ако си мислите, че вината е у претенциозните фенове и ръководството на Барселона по онова време, то вероятно сте прави, но тогава защо и у бразилските фенове витаеше същото чувство?

Парадоксалното е, че латиноамериканската публика обвиняваше Ривалдо, че се раздава за Барселона много повече, отколкото с националната фланелка - обвинения, които по-късно тегнеха и над Кака и Роналдиньо.

По време на Мондиал 2002 един бразилски журналист дори попита „защо Ривалдо не вкара една от онези задни ножици, когато играе за Бразилия, а"?

Тогава футболистът се намираше в един от най-силните периоди в кариерата си - той помогна на страната да се класира за Световното в Япония и Южна Корея, отбелязвайки цели 8 гола в квалификациите, а на самото първенство бе сред главните фигури за "селесао". По онова време бразилецът непрестанно омагьосваше зрителите с най-добрия ляв крак на своето поколение, но... само неутралните.

Дори всичките голове, които отбеляза, и подобрените рекорди на Мондиал 2002 не можаха да спечелят на Ривалдо сърцата на собствените му сънародници.

„Понякога хората ме натъжават. Например мачът с Колумбия (световна квалификация), когато всички скандираха „Ривалдо, върви си!". Никога не съм си представял, че бразилските фенове ще се отнасят с мен по подобен начин", разказваше по време на Мондиал 2002 магьосникът.

По онова време Ривалдо формира едно от най-забележителните нападателни партньорства в историята на играта заедно с Роналдо и Роналдиньо. Именно трите „Р"-та бяха в основата на петата Световна купа за "селесао".


Точно на Световното първенство обаче Ривалдо загуби симпатиите и на безпристрастните фенове. Всички помним симулацията му в полуфинала срещу Турция, която после му донесе и наказание от ФИФА, но и наклони везните в един труден за бъдещите шампиони мач.

От този момент насетне Ривалдо си остана в историята като един от най-мразените футболни магьосници на всички времена. И непонятно за мнозина тази ненавист често идваше от феновете на собственито му отбори.

След Барселона Ривалдо не можа да се утвърди в Италия, където бе резерва, заради постоянните си контузии и възхода на Кака. Накрая се завърна в родината, където опита отново да спечели любовта на местните фенове.

В крайна сметка феновете на Крузейро също не останаха очаровани от него, след като си тръгна след само половин сезон. При първото изгодно предложение Ривалдо отново дойде в Европа с екипите на атинските АЕК и Олимпиакос, където прекара последните си силни години. Игра още в Узбекистан, Ангола, а накрая отново в Бразилия.

Кариерата му завърши в един от юношеските му клубове - Можи Мирим. Там Ривалдо си припомни за последно радостта от футбола, като имаше възможността да играе заедно със сина си Ривалдиньо. През юли 2015-а двамата излязоха заедно на терена, за да отбележат края на една забележителна кариера.

Сега Ривалдо продължава да е част от клуба на ръководно ниво, а преди отказването си дори бе играещ президент на Можи Мирим - магьосникът с кривите крака изглежда най-сетне намери място, където се чувства ценен и обичан.

Oще: барселона  болка  бразилия  валенсия  видео  годишнина  голове  депортиво ла коруня  задна ножица  запалянковци  история  кариера  криви крака  легенда  магьосник  можи мирим  мондиал 2002  мразен  недолюбван  омраза  отбори  публика  ривалдо  световна титла  селесао  техника  трансфер  фенове  футбол  хеттрик  шампион 


Още от Футбол свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео