Милан вече е нов отбор, но ще си върне ли старата слава? | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Милан вече е нов отбор, но ще си върне ли старата слава?

Sportcafe , Sports.ru
14.07.2017, 11:20 (обновена 11.09.2017, 13:16)
милан

Снимка: © sports.ru

Милан продължава да купува нови и нови футболисти. Трансферното лято още е в началото си, а клубът подмени половината от стартовия си състав за следващия сезон - Конти, Чалханоглу, Мусакио, Кесие, Родригес, Андре Силва, Борини...

Това обаче съвсем не е края на селекцията. Очаква се всеки момент към тях да се присъедини и Лукас Билия от Лацио. Ако случайно сделката за него пропадне, то "росонерите" ще се насочат към алтернативни заместници като Бадел от Фиорентина, или пък Никола Калинич, който ,въпреки любовта си към Флоренция, едва ли иска да се бори за място в десетката. Като краен вариант дори се обсъждаше името на Хуан Куадрадо...

Логично е това да доведе до очаква бум на продажбата на годишни абонаментни карти, чиято продажба ще стартира до броени дни. Ръководството на Милан пък постъпи разумно като не вдигна цената им. Оптимизмът блика от всякъде - дори Джиджо Донарума преподписа, а той едва ли би останал в отбор без претенции за титлата.

Според анализаторите за последно подобен ентусиазъм сред феновете на клуба е бил наблюдаван през 2010-а, когато отборът се подсили със Златан Ибрахимович. Потвърждение бе присъствието на цели 5 000 зрители на сутрешна тренировка на тима.

Вече се правят паралели с времето на Фатих Терим, когато в Милан пристигнаха Пипо Индзаги, Руй Коща, Андреа Пирло, Хави Морено, Козмин Контра, Мартин Лаурсен и Кристиан Броки.

Разбира се не всеки от тях оправда напълно очакванията на тифозите, но тъкмо по това време бе създадена основата на легендарния състав, предвождан от Карло Анчелоти, който бе страшилище в Шампионска лига.

"Историческа седмица", "Завръщането на дявола", "Нова ера", "Еуфория" - това са само част от заглавията, които можете да прочетете из водещите италиански медии, относно футболният ренесанс, който готвят в Милано. Лично Карло Анчелоти в неотдавнашно интервю за Corriere dello Sport определи покупките на Милан като умни и похвали спортния директор за избраната стратегия.

Легендарния журналист Хавиер Якобели пък пръв определи случващото се в клуба като революция, зад която стоят имената на Марко Фасоне и Масимилиано Мирабели. Именно те, в продължение на три месеца след смяната на собствениците, върнаха надеждите, че Милан може да се възроди.

Самият термин "революция" е сакрален за "росонерите". И до днес всички помнят случилото се през 80-те години на миналия век, когато Милан на Берлускони, Саки, Барези и Ван Бастен спря дългогодишното лутане между Серия А и Серия Б, за да може отборът да се утвърди като колос на европейския футбол.

Дори вечният скeптик Звонимир Бобан не може да заглуши всеобщото въодушевление. А в неговото мнение си заслужава да се вслушаме, не само защото прекара най-силните си години в Милан. Да, в Италия е пълно с бивши величия, които говорят какво ли не, само и само да привлекат внимание и да, Зоро обожава да шокира публиката... само дето той почти винаги се оказва прав! Неслучайно Бобан е с най-висок рейтинг сред експертите на Sky.

Та хърватинът заяви, че желае всичко най-добро на клуба, само че не е напълно убеден за настоящите покупки. "Всички те са силни футболисти, но Милан е друга категория." неотдавна в този дух се изказа и Джанлука Виали: "Тези момчета от Аталанта са звезди до момента, в който не напуснат Бергамо." Двама от новите в Милан - Андреа Конти и Франк Кесие - играха миналия сезон именно под ръководството на Джан Пиеро Гасперини в Аталанта.

По принцип в думите на легендата от 90-те години няма нищо ново. За миналогодишния отбор на Милан привличането на Чалханоглу и компания си е сериозно подсилване. Дали обаче това означава, че до три години отборът отново ще играе в Шампионска лига? Защото именно такива цели бяха поставени на състава от новото ръководство. Затова главният въпрос трябва да е дали методите и философията на Винченцо Монтела подхождат на новия Милан?

Главният аргумент в полза на неаполитанеца е невероятната тактическа гъвкавост, която ще бъде нужна, за да се адаптират новите играчи към италианския футбол. Вероятно ще е нужно да се маневрира между различни схеми на игра - 4-3-3, 4-3-1-2 и 4-2-3-1, а тактиките с трима бранители засега напълно ще трябва да бъдат изоставени. като цяло не всички са уверени в качествата на Монтела, особено след последния сезон.

И дори не става дума за изсипаните топки, дълбоката защитна линия, отказа от контрол над мача и по-слабо агресивния стил на игра. Въпросът е, че бе поставено под съмнение най-святото - а именно, че качеството на футбола е по-важно от самата победа. Как може въпросната революция да бъде поведена от човек, който с такава лекота се отказва от принципите си?

Със сигурност промяната ще пострада от това, особено в началните си етапи, когато се очаква драстично подобрение на всяка цена и още не е дошло времето за прагматици като Фабио Капело. В момента е нужен такъв треньор, който да свържа централните полузащитници така, че те да не се отдалечават твърде много един от друг по терена. Специалист, който да влезе под кожата на играчите си и да ги надъха. Един нов Ариго Саки. Изглежда ли като Монтела да е такава личност?

Разбира се не е обезателно революцията в Милан да започне от треньора. Макар и Фасоне да определи Монтела като главния режисьор зад новия проект, фактите показват, че ключовите фигури сега са в мениджмънта на клуба. най-доброто потвърждение е офертата към Ювентус за Бонучи. Това е едно истинско предизвикателство, едно събитие, много по-важно от тактическите експерименти на Монтела.

В Италия е типично грандовете да купуват звезди не само от чужбина, но и един от друг. Креспо премина от Парма в Лацио, Виери от Лацио в Интер, а Недвед смени "орлите" с Ювентус. Това са сделки за милиони евро, които поставиха европейски рекорди за времето си, но "старата госпожа" се отличава от другите грандове с по-рационалното си поведение. Макар Юве да може да си позволи да купи почти всяка звезда от Серия А, то клубът рядко пуска собствените си ключови играчи на друг клуб в страната. Когато "бианконерите" се разделят с лидерите си, те мислят няколко хода напред. Достатъчно е да си спомним трансферите на Баджо, Виали и Раванели, които са напълно в стила на клуба.

Не е изключено запитването за Бонучи да е опит от страна на ръководството на Милан да играе с амбициите на това в Юве, което иска да стане пълноправен наследник на Лучано Моджи. Един коварен ход, на който би завидял самият Николо Макиавели. Все пак Бонучи вече е на 30 години, а и отношенията му с Макс Алегри не са цветущи. Но пък влиянието му върху играта на отбора е огромно - преимущество, което с времето може да се превърне в проблем, както някога бе с Баджо.

Общото мнение е, че би било глупаво да се продаде един от лидерите на клуба в конкурентен отбор. Известният журналист Стефано Дискрети, който е известен фен на Ювентус, дори определи идеята като безумна.

Само че първо, един силен Милан е необходим и на самия Ювентус. Второ загуба на Скудетото от Милан е по-приемлива за Аниели и Елкан, отколкото сценарий, в който Челси на Конте печели Шампионска лига. Ако трябва да се избира нов отбор за Бонучи между Милан и Челси, то "росонерите" биха били по-добрият вариант за ръководството на "старата госпожа". Да не говорим и за интересите на футболиста, който несъмнено би предпочел да си остане в Италия, вместо да се мести в Лондон.

Интересно е да си представим един Милан с Леонардо Бонучи. Любопитно ще е, ако съдбата се реваншира на "росонерите" за грешката на Галиани, който се раздели с Пирло през 2011-а. Още по-интересно е, дали Алегри е готов за втори пореден път да допусне ключовата фигура на тима му да си тръгне?

Освен това треньорът на Милан има лукса да подготвя отбора си още от началото на предсезонната подготовка, а не да чака трансфери в последния момент до 31 август - нещо, което отдавна не се бе случвало в клуба.

Дори в най-тъмните времена на Милан, клубът не е изпитвал недостиг на качествени футболисти и треньор. Проблемите винаги са били другаде. Когато начело са ръководители, които не живеят в реалността, е нужна промяна. Затова и революцията на "росонерите" бе неизбежна.

Oще: анализ  ариго саки  винченцо монтела  журналисти  звонимир бобан  играчи  история  италия  карло анчелоти  клуб  критици  леонардо бонуци  лидери  милан  мнение  ново начало  нов сезон  отбор  подготовка  промяна  революция  ръководство  селекция  серия а  тифози  трансфери  фенове  чалханоглу  шампионска лига  ювентус 


Още от Футбол свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео