Компания от велики, които не спечелиха Копа Америка

Sportcafe 14.06.2015, 14:10

Великият Диего Марадона вдига световната купа през 1986-а. Той обаче така и не успя да стане шампион на Копа Америка. С него започва компанията от невероятни играчи - легенди, които не спечелиха турнира.

Снимка: Getty Images

Алваро Рекоба (Уругвай). За негово съжаление попадна в националния за един от малкото "сухи" периоди на Селесте в турнира. Рекордьорът по титли Уругвай не го включи в състава за Копа Америка 1995, когато тимът стана шампион. След това опитваше 12 години да стигне до титлата, но... зашеметяващата левачка на Рекоба не стигна.

Хавиер Санети (Аржентина). 145 мача. 145... Толкова има Санети за Аржентина - номер едно в историята на страната. Като капитан са почти половината. 20-годишната вярна служба на този изумителен играч не побра и една титла от Копа Америка, а малцина го заслужават повече. През 1991-ва и 1993-а още не бе в състава, а това са последните две златни изяви на аржентинците на турнира.

Марко Ечевери (Боливия). Митичният Ел Диабло (Дяволът) бе лидерът на най-силният боливийски тим в историята. Луд и надарен с огромен талант, номер 10 поведе страната към титла в домакинската Копа през 1997-а, но на финала и публиката, и надморската височина, че и Дяволът не спряха Бразилия на Ромарио и Роналдо - 1:3. Ечевери не успя да стигне по-близо до купата, но изведе страната до Мондиал 1994, когато бе изгонен срещу Германия за ритник без топка по Лотар Матеус. Пак не мина без да остави следа...

Карлос Гамара (Парагвай). С вид на лошия от екшън за наркодилъри в Латинска Америка, централният защитник бе лидер на един от най-коравите и талантливи парагвайски тимове в историята. 110 мача за родината му, като от тях 75 като капитан между 1993-а и 2007-а са показателни. Игра на пет турнира Копа Америка, като и петте пъти Парагвай мина груповата фаза, но все спираше преди финала. В четири от случаите - срещу крайния победител.

Хосе Луис Чилаверт (Парагвай). Другият лидер на споменатия вече парагвайски тим, който сякаш винаги се класираше за Мондиалите. Вратарят, който биеше фаулове и за малко да вкара на България на световното през 1998-а, игра три пъти на Копа Америка през 90-те, но без успех. Легенда на футбола в Южна Америка, луд и атрактивен и днес, когато е тв коментатор.

Сократес (Бразилия). Името му буди сладки спомени за един от най-изящните футболни отбори, събирани на едно игрище. Бразилия от Мондиал 1982 - това е поезия за футбола, писана от изключително романтичен автор. "Доктор" Сократес си отиде от света като легенда на футбола преди 2 години. Без неговата златна генерация да спечели титла. През 1979-а Парагвай спря Бразилия, а през 1983-а бе загубен и финалът от Уругвай.

Снимка: Getty Images

Карлос Валдерама (Колумбия). Марадона на колумбийския футбол, гениален и различен. Валдерама водеше от полузащитата един от най-славните тимове на страната, който бе фаворит да стане световен шампион през 1994-а, след като бе разбил Аржентина с 5:0 насред Буенос Айрес в квалификациите. Три пъти завърши на трето място в Копа Америка (1987-а, 1993-а и 1995-а), като в първия от тези турнири бе избран за играч №1.

Атилио Гарсия (Уругвай). Натурализираният аржентинец е голмайстор №1 в историята на уругвайския футбол с Насионал - има 465 гола! Игра само на една Копа Америка през 1945 г., когато вкара пет пъти, но това не стигна за титла. Рекордният шампион не го извика повече в състава си, защото феновете в страната се възмутиха как един аржентинец ще спасява Уругвай...

Даниел Пасарела (Аржентина). Това, което държи в ръката си, е световната купа от 1978 г. Капитанът Пасарела обаче не стигна до същата чест и в континенталната надпревара. Игра на четири турнира от 1975-а до 1987-а, но Аржентина не стигна дори до място в тройката. Като треньор на националния се пробва два пъти, но пак дори не спечели медал.

Марио Кемпес (Аржентина). Героят от Мондиал 1978 - на снимката вкарващ срещу Холандия в победния финал, не успя да спечели турнира. За разлика от Пасарела имаше само един опит - през 1975-а, защото кариерата му в националния изобщо не бе дълга. Тогава Бразилия изхвърли Аржентина още в първия рунд.

Снимка: Getty Images

Зико (Бразилия). Наричан Белия Пеле и славен като един от поколението на най-зрелищния и... неспечелил титла тим на Селесао. Зико игра на Копа Америка 1979, когато загуби полуфинал от Парагвай, както и на изданието от 1983-а, където Уругвай отчая бразилците на финал. Междувременно е част и от красивата смърт на отбора на двата мондиала 1982 и 1986 г., когато нямаше по-приятен за гледане тим, но... без титлата.

Гаринча (Бразилия). Радостта на народа игра на два финала на Копа Америка, но и двата бяха загубени. През 1957-а титлата му отне Аржентина, а две години по-късно го стори Уругвай. Гаринча, редом с Пеле, бе звездата на световния футбол от края на 50-те и началото на 60-те години. Те успяха да вдигнат световната купа през 1958-а и 1962 г., което не е никак малка утеха за разочарованията на Копа Америка.

Пеле (Бразилия). Дори най-големият в бразилския футбол и един от двамата на върха на световния, не успя с тази купа. Тя просто бяга от великите! Игра само веднъж на турнира, който тогава не бе толкова значим за бразилците - през 1959-а, но и той, и Гаринча, не стигнаха за победа над Аржентина на финала. Все пак с три световни купи във визитката, Пеле вероятно не е притеснен от липсата там на злато от Копа Америка.

Лионел Меси няма нужда да се притеснява - ето какви играчи преди него не успяха... Меси вече има един финал от 2007-а, в който бе титуляр, но Аржентина бе разбита с 0:3 от Бразилия. Преди четири години загуби с дузпи четвъртфинала от Уругвай и то у дома, а сега е основен фаворит за трофея и на турнира в Чили.

Снимка: Getty Images

Диего Армандо Марадона (Аржентина). Да, и той е тук. Дори той - който правеше нещата да изглеждат лесни и неговият отбор винаги да побеждава. Дон Диего игра на три турнира Копа Америка (1979-а, 1987-а и 1989-а), но не стигна дори до финал. А тимът на Аржентина не бе лишен от талант... И имаше на своя страна най-добрият футболист в света по онова време с номер 10. Е, поне Диего може да се гордее, че сам направи Аржентина световен шампион през 1986-а и почти повтори трика 4 лета по-късно. Меси има да наваксва с райето в небесносиньо и бяло, за да стигне идола.

Лео Меси сам го осъзнава. Каза го и в интервю преди старта на Копа Америка 2015.

"Трябва да спечелим този турнир, Аржентина чака твърде дълго титла в какъвто и да е голям шампионат", изрече капитанът на националния тим и най-добър играч в света в момента.

Меси наистина не е слагал ръка на трофей с националния, а и една от най-талантливите аржентински генерации ще счита за провал неуспех да спечели поне едно първенство.

На тази Копа Америка Меси и компания са фаворити. Както бяха и преди четири години у дома, където обаче не успяха.

Говори се постоянно за това, че сравненията на Меси с Пеле и Марадона в пантеона на най-великите трябва да започнат, когато Лео спечели нещо с националния.

Да, така е. Но все пак той е равен по нещо на двата най-ярки мита в играта. И те, като него, нямат титла на Копа Америка!

Пеле и Марадона не успяха в този турнир. И не само те - куп легенди на футбола в тази част на света правиха безуспешни опити да спечелят купата.

Тя наистина понякога се шегува с великите. Само вижте класирането на миналия турнир - Уругвай, Парагвай, Перу, Венецуела.

Къде са Бразилия и Аржентина? Къде е Колумбия на Фалкао?

Нямаше ги дори на полуфиналите.

Непридвидим, за някои останал илюзорно далеч и колоритен - турнирът е винаги интересен.

Ще успее ли Меси да излезе от компанията на тези, които не стигнаха до купата?

Не че компанията е лоша... вижте я сами в галерията.