Професия куфар | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Професия куфар

Дидро
01.12.2011, 09:15 (обновена 03.12.2011, 13:16)
Милен Радуканов

Снимка: © Getty Images

В ЦСКА още нямат смислено обяснение защо беше сменен Милен Радуканов

Класикът го е полуизпял - „ши учиш ли, ши бачкаш ли...". Хората, които се бяха устремили към президенството през тази есен, изляха българския педагогически модел в едно от култовите си парчета. В него се разказва за вечната дилема: учение или работа, както и екзистенциалното българско - ако е работа, трябва ли да има учене за нея.

Поучително е и за футболните треньори у нас. Учат ли, бачкат ли..? И колко бачкат общо, когато и ако най-накрая се изучат. Тяхната работа е като на куфара, без който хем не може, хем утре собственикът може да реши, че вече са мо су изтъркали ръбовете. И отношението на футболния началник към треньора е точно като на класическия татко от клипчето на „Хиподил" - мнението му се сменя през минута, а и има по-важни неща като лютите чушлета и чалгата по телевизията, от разговора за ученето и бачкането.

За тази есен само 9 отбора от „А" група смениха треньорите си, още един два пъти подава оставка, но не я приемаха. Нищо работа, имало е полусезони с по 12-13 смени, някои отбори са успявали и по трима да развъртят за 15 кръга. ЦСКА миналата есен написа история с Павел Дочев, Сашо Борисов, Гьоре Йовановски и Милен Радуканов само за една есен.

Именно трите гранда пак смениха треньори още през първия полусезон. Да се пита човек къде е логиката - нали са в челото и близо до титла? ЦСКА уволни Радуканов и сложи... някого измежду Адалберт Зафиров, Димитър Пенев и Дуци Симонович. Въпреки че цяла есен е или първи, или втори в таблицата. Левски позволи на Гонзо да се свали от поста и да си намери заместник - Николай Костов. „Сините" също не са далеч от върха, само на 3 т. от лидерите. Литекс  изостана, но точно, след като смени Любо Пенев с Атанас Джамбазки - рокада, която остава загадка.

Крайната равносметка на есента е, че в елитната ни дивизия не остана нито един треньор - чужденец.  Не броим споменатият вече странен субект Симонович, който нито има диплома на такъв, нито се държи като треньор. Защото да се радхождаш с черни очила и усмивка, която мислиш, че те прави Джеймс Бонд, не е треньорско поведение. Дуци рядко говори след мач, особено, когато ЦСКА не бие.  От 6 години опитва да пробие в треньорския занаят, но го спъва дребната теоретична подробност, че няма завършен дори най-елементарния треньорски курс.

Извън това лице, чужденци не останаха. Драган Канатларовски си събра багажа от Локо (Пд) по спорни причини. Локо нито заигра по-лошо, нито по-добре, просто сега новите попълнения там няма да идват откъм Калотина, а вероятно с входен билет от Тел Авив. Защото заместникът Емил Велев е с доказани мениджърски интереси в тази част на света.

Велев, апропо, остана и единият от двамата треньори в „А" група, който е печелил титлата. Другият е безспорният Херо в Черноморец, който доказва как от нищо се прави нещо.

Липсата на чужденци може да се обясни с финансовата криза. Пак нея трябва да посочим за причина без работа в момента да са двамата най-титулувани родни наставници за новия век - Стойчо Младенов и Станимир Стоилов. А Левски и ЦСКА залагат на спорни хора със съмнителна репутация (Дуци) или непроверени в родните условия характери (Костов).

Грехота е Стойчо и Мъри да са без отбори в момент, в който футболът ни страда от липса на треньорски кадри. Поне би било обяснимо, ако на тяхно място идват млади треньори, които да развиват някакви идеи. Но завършилият треньорска школа и показал някакви възможности Радуканов бе уволнен, за сметка на странния триумвират.  Тоест - накъде точно се търси развитие? И да учиш явно не е най-важното, щом бачкаш така, както иска шефа.

Както навсякъде по света треньорите работят със стегнат куфар у дома и готови да поемат по пътя. За тази есен най-логичните треньорски смени направиха Локомотив (Сф) и Светкавица. В „Надежда" дойде Тони Велков, млад, изучен и свързан здраво с клуба наставник. В Търговище сложиха опитния Кольо Спасов. Това изглеждаха най-разумните рокади. Но по някаква извратена родна футболна логика, те не дадоха резултат. И доказаха правилото - треньорите не са решителни фигури, нито пък са важни в политиката на босовете. Да си готвят куфарите и това е! И, разбира се, да не губят време да учат по школи... В България ученето не се цени, а във футбола ни - още по-малко.

Oще: а група  треньори 


Още от Футбол свят


Видео