Клас `92: Историята на Бебетата на Фърги | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Клас `92: Историята на Бебетата на Фърги

Дидро
02.12.2013, 18:49 (обновена 09.12.2013, 12:04)

1 от 7 снимки Назад Напред

Афишът на филма "Клас `92"

Така изглежда афиша на филма за шестте Бебета на Фърги. Зад тях, на оградата на тренировъчната база на Юнайтед от онова време, е нарисувана врата с боя... Такива бяха времената, когато те тръгваха към големия футбол.

Този филм не бива да се пропуска. "Клас 1992" ще разкаже историята на едно от най-успешните поколения във футбола, имплантирани в родния им клуб от детските години до мъжкия тим. Спечелили всичко, направили кариера за поклон и ... останали верни на любовта си - Манчестър Юнайтед.

Те са Райън Гигс, Дейвид Бекъм, Пол Скоулс, Ники Бът и братята Гари и Фил Невил. Филмът за тях вече е факт, скоро ще можем да го гледаме. В него се разказва тайната на успеха на тези шест момчета от младежкия тим на Юнайтед, спечелил Купата на ФА до 21 години и след това покорили света.

Преди премиерата на филма, шестимата говориха пред BBC за Юнайтед, един за друг, и разбира се, за сър Алекс Фъргюсън. Неслучайно те са Бебетата на Фърги...

Първото впечатление

Бекъм: В началото не се харесахме много. Момчетата от Манчестър ме мислеха за надуто кокни (Бекъм идва от Лондон). Ники Бът наритваше здраво Гари Невил, а игрищата, на които тренирахме, бяха като за аматьорска лига. Пол Скоулс бе невероятно талантлив, Тих и мръсник на терена. Когато шпагатите му се получаваха, те бяха страхотни, но когато не ги правеше добре ... някой можеше да бъде убит!

Бът: Намразих Гари Невил от пръв поглед. Срещнах го в мач на децата от Манчестър срещу Бери, където бе той. Видях някакъв тип, който не спираше да вика и говори цял мач. Не можех да го понасям. Той и досега си е такъв - не млъква. Не можех и да си помисля, че ще стане един от най-добрите приятели в живота ми.

Фил Невил: Гигс бе този, който гледахме с изумление в тренировкиге. Той беше една клечка с невероятна техника, правеше финтове, мушваше топката през краката на някой... Мислех си - ако това е качеството, което се иска да си в Юнайтед, най-добре да си стягам багажа.

Гари Невил: Никога не съм мислил, че те са невероятни таланти. Концентрирах се върху своето израстване.

Дебют в първия отбор

Гигс: Не очаквах да съм титуляр. Фъргюсън прочете състава и аз бях последен, защото бях ляво крило, номер 11. "Райън, ти си на крилото, синко", каза сър Алекс. Изведнъж получих пеперудки в стомаха от притеснение и си казах - Ок, играеш, какво толкова. Беше срещу Сити на "Олд Трафорд".

Бекъм: Станах от скамейката и си ударих главата отгоре. Толкова бях нервен. Два дни по-късно Фъргюсън ме прати под наем в Престън. Казах си: Явно няма да бъдеш играч на Юнайтед... Но сър Алекс ми обясни, че иска да получа опит в лига, където хората те ритат безпощадно.

Бът: Фъргюсън дойде при мен, но не спомена, че ще играя. Каза: "Добре ли си, момче. Родителите ти ще идват ли на мача утре?". Аз казах, че не съм сигурен. А той отвърна: "Направи така, че да са там. Ще бъде страхотен мач!". На другия ден бях в състава.

Фил Невил: Каза състава час преди мача: "Шмайхел на вратата, Невил ляв защитник..." Беше изненада за мен. Но Фъргюсън ми каза: "Както играеш в младежкия тим, така прави и тук - включвай се в атаките."

За Фъргюсън

Гигс: Срещнах го, когато бях на 13 години. Остави впечатление, че иска да направя страхотни неща в кариерата си. Той умее да ти каже, кога не си на нивото, което можеш да постигнеш. Познавам го от 27 години и няма друг човек, с по-голямо влияние в живота ми.

Фил Невил: В неговия работен кодекс няма "Аз". В отбора има "Ние". Това ни бе втълпено в главите още от младежкия тим. Дори да си на  отлична позиция, и да ти трябва гол за хеттрик, подай на по-добре пласирания ти съотборник. В момента, в който мислите ти са за лична слава, си аут от Юнайтед.

Пол Скоулс: С него ти винаги знаеш къде ти е мястото. Той знаеше всичко за нас от младежкия тим. Идваше да ни гледа как тренираме, знаеше имената ни и познаваше родителите ни. Говореше с тях по телефона. Това не се случва често в наши дни, а той го правеше.

За требъла от 1999 година

Гари Невил: В последните две минути в Барселона си мислехме: "Какво, по дяволите става?!". Знаехме, че отборът ни никога не се предава, но... губиш с 0:1 в последната минута и вкарваш два гола. Това е моментът, който е символичен за ерата на сър Алекс. Помня, че просто рухнах на земята и си помислих, че никога в живота ми няма да има друг такъв момент. Този, в който Оле Солскяер си протегна крака и вкара топката във вратата на Байерн за втория гол...

Бът: Десетте дни, в които спечелихме требъла, бяха като от сън. Имаше песни и шампанско в съблекалнята, имаше невероятни празненства... Когато играеш за Юнайтед се очаква да печелиш трофеи, но това бе извън мечтите.

Фил Невил: За 10 дни го направихме. Бихме Тотнъм и взехме титлата, после Нюкасъл за купата и накрая - Байерн. Не помня почти нищо от мачовете, само празненствата после. Това бяха моментите, които създадоха тази специална връзка между нас - празнествата със семействата ни, моментите на триумф.

Oще: клас 1992  манчестър юнайтед  пол скоулс  райън гигс  фил невил 


Още от Футбол свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.03.2012, 13:36

2 Latrell Spencer | 04.12.201317:03

Аз съм фен на Арсенал и мразя Манчестър Юнайтед, но дори и аз ще гледам с интерес филма!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.02.2011, 12:23

1 AlahAkbar | 04.12.201311:43

Големци!!!
   

оценка

+0 -0


Видео