Тренто на Стойчев и Казийски постигна успех, който трудно ще бъде повторен | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Част от историята

Петър Стоянов
23.10.2012, 08:51 (обновена 25.10.2012, 15:41)
Радостин Стойчев, България

Снимка: © Getty images

Радостин Стойчев, Матей Казийски и Тренто постигнаха успех, който трудно ще бъде повторен

„Ние вече сме част от историята". Думите са на Матей Казийски. Датата е 19 октомври 2012 година. Мястото - катарската столица Доха. Малко преди българинът да изрече тази фраза италианският Трентино Волей, наричан за краткост от мнозина просто Тренто, е спечелил четвъртата си поредна световна титла на клубното ниво. Нещо, което се случва за пръв път в историята на турнира. И което едва ли скоро ще се повтори. Поне не и в близко бъдеще.

Досега италианската доминация е пълна - от учредяването на турнира при мъжете до днес победители са само тимове от Апенините . В първия период на надпреварата титлата  печелят три отбора - Максиконо Парма (1989), Медиоланум Милано (1990, 1992) и Ил Месаджеро Равена (1991).

За осемте издания на състезанието при мъжете Тренто не просто е печелил половината трофеи. А го направи в четири последователни години. И неизменно с тандема Радостин Стойчев - Матей Казийски. Затова „Ние вече сме част от историята" звучи повече от скромно от устата на българския волейболист. Така ще остане и когато Матей престане да се състезава, а на Радо му писне от треньорския занаят.

Но титлата в Доха не беше важна само за мястото в историята. Тя беше важна и за запазването на мита „Тренто". Митът , който беше сериозно разклатен след детронирането от Зенит Казан в Шампионската лига, след драматично загубения финал за титлата в Италия от Мачерата и след повторението в мача за Суперкупата през септември. Изненадващото поражение у дома срещу средняка Вибо Валентия в старта на италианското първенство изглеждаше капакът на всичко.

Страхопочитанието на съперниците към Тренто бе солидно разклатено и всичко можеше да рухне при неуспешно представяне на световното клубно първенство в Доха. Просто когато след 5 години на пълна доминация в Италия, Европа и света си ударен на всички фронтове, изправянето е много трудна задача. Дори и за най-големите в спорта. Стойчев научи този отбор да печели. При това преди да го е научил да губи. Затова рецептата за излизане от кризата беше титла. С цената на много от предишните. Затова играчи и целият треньорски щаб се постара да го направи, показвайки волейбол от изключителна класа.

Още по-сладко за целия клуб беше по пътя към трофея в Доха да бъде смазан Зенит Казан - безспорно най-високобюджетният тим в целия свят. Руският гранд спря Тренто по пътя към друга глава от волейболната история - изравняването на рекорда на ЦСКА (Москва) от 4 поредни титли в Шампионската лига.

Стойчев и Казийски вече имат своето място в историята на световния волейбол. Имат го и в историята на Тренто като тандема, донесъл на малкия италиански град спортната слава. До преди пристигането на българския специалист Тренто беше едно малкоизвестно място в Северна Италия. С висок стандарт на живот, ски писти наблизо и един волейболен отбор, който въпреки не лошия си бюджет не успяваше да избяга от щемпела си „средняк".

След назначаването на Стойчев клубът успя. Стана фактор в световния волейбол. Спечели всичко възможно. Не и без помощта на президента Диего Мосна, който се намесваше винаги, когато е необходимо. Независимо дали ставаше дума за усмиряване на КГБ-ейците от Динамо (Москва) при отмъкването на Казийски, за ловки политически совалки с Хавана за Османи Хуанторена или за промяна на правилата в италианската волейболна система за привличането на Цветан Соколов. Та дори за сертификата на Матей след напускането на националния отбор това лято...

Тренто определено не е най-богатият клуб в Италия. Политиката, наложена от Стойчев, не е базирана на огромни заплати. Със солидни възнаграждения са капитанът Казийски и суперзвездата Хуанторена. И двамата биха получавали двойно в руското първенство. Но засега са твърдо обвързани с Тренто.

Останалите им съотборници не са сред най-скъпоплатените на своите постове. Но голяма част от тях със сигурност ще е благодарна до гроб на Стойчев. Като центъра Емануеле Бирарели, който преди идването на българина в клуба е пред отказване от спорта заради здравословен проблем в атакуващата дясна ръка. Сега Бира, както го наричат в Италия, е един от стълбовете на националния отбор и взе медал от Олимпиадата в Лондон. Либерото Андреа Бари пък поцъква волейбол за 20 000 евро на сезон преди пристигането на Стойчев. Днес получава няколко пъти повече и е несменяем титуляр в „скуадра адзура".

Тренто не е най-богатият клуб в Италия. Но определено е най-успешният в последните 5 години. Заслугата за това е на двама българи. Които вече са част от историята.

Oще: волейбол  матей казийски  радостин стойчев  тренто 


Още от Футбол свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

2 Оня Дето Го Трият | 24.10.201208:33

То сега всички им се радват и се прилепват към успеха им, като се гордечт че са българи......
А само преди 2 месеца на Олимпиадата някои искаха да им отнемат българското гражданство на тоя тендем, нали помните Идея
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.12.2010, 13:30

1 Божидар Гюлмезов | 23.10.201218:48

Пляскане България!

Какво повече да кажа. А всички знаем кои са единствените дето не ги оцениха...
   

оценка

+0 -0


Видео