Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Никой не иска да повярва, че си отиде

Роднини на Данило по време на поклонението в памет на жертвите от самолетната катастрофа
„Когато падна на колене, всички, които бяхме зад вратата, започнахме да се молим“, спомня си 17-годишен ученик, облят в сълзи и с фланелка на любимия отбор.
36-годишната Жулсинея Николини води племенника си на ръце на поклонението в сряда. „Дойдохме, защото момчето обожава Данило, говореше само за него. Сега иска да го види и въпреки че му обяснихме какво се е случило, то отказва да го възприеме. Не иска да повярва, защото в петък се снима с Данило и го прегърна. Това се превърна в сбогуване.“
Жестоката смърт на Данило и ужасната катастрофа попари градчето Чапеко в момент на безумна радост – радост, дошла от ръкавиците на вратаря и задружността на останалите момчета. Радост от подарената възможност феновете отново да мечтаят. Радост заради отбора, който бе на път да покори целия континент.
„Данило написа изключително красива история тук – казва третия вратар Марсело Боек, който не пътува до Меделин. – Беше прекрасен човек, шегаджия, винаги с усмивка на уста и готов да тренира. Не помня да е пропускал тренировка, беше страхотен професионалист.“

Щом двубоят срещу аржентинския Сан Лоренцо приключи, Данило падна на колене, облян в сълзи и с ръце към небесата, след като подари исторически финал на Чапекоензе. Там, където коленичи, сега останаха само цветя, но легендата му никога няма да напусне „Арена Конда“.

Сякаш очаквайки отново да го видят да подскача на терена, името му е най-често викано от феновете, шокирани от разбитата съдба на любимия си отбор. Винаги първи, но никога не се смяташе за герой.

„Герой? Не. Никой не печели сам войната. Щеше да бъде нечестно да получим гол в последната минута... Със задружни усилия отново спечелихме“, казва щастливият страж след класирането на финала пред Fox.

Жестоката смърт на Данило и ужасната катастрофа попари градчето Чапеко в момент на безумна радост – радост, дошла от ръкавиците на вратаря и задружността на останалите момчета. Радост от подарената възможност феновете отново да мечтаят. Радост заради отбора, който бе на път да покори целия континент.

Въпреки че оцеля след катастрофата, малко по-късно Данило почина от раните си в болница в Меделин.

„Когато падна на колене, всички, които бяхме зад вратата, започнахме да се молим“, спомня си 17-годишен ученик, облят в сълзи и с фланелка на любимия отбор.

Боец

Точно като Чапекоензе, Данило никога не е бил под светлината на прожекторите. На 31 г., вратарят вече е преминал през няколко нискоразредни бразилски отбора. Такива, в които отиваш на тренировки с автобуса, фитнесът е екстра, а възнагражденията са от дъжд на вятър.

След престоя си в няколко подобни отбора, позагубил надежда, че някога ще играе в Серия А, вратарят подписва с Чапекоензе през 2013 година с надеждата да дебютира във втора дивизия. И не само че успя, но съвсем скоро го направи и в първа.

„Данило написа изключително красива история тук – казва третия вратар Марсело Боек, който не пътува до Меделин. – Беше прекрасен човек, шегаджия, винаги с усмивка на уста и готов да тренира. Не помня да е пропускал тренировка, беше страхотен професионалист.“

Мечтите на този млад мъж, роден в Параня, се сбъдват през 2015-а, когато Чапекоензе се състезава в първия международен турнир в историята си и достига до четвъртфиналите, където отпада, но не и преди да победи много по-именития Ривър Плейт.

Сбогуване

Кулминацията на героизма му бе в турнира Копа Судамерикана на 28 септември. В онзи следобед в Чапеко Данило спаси четири дузпи, благодарение на което бе елиминиран тима на Индепендиенте във втория кръг.

След това дойде и великото му спасяване с крак в последните секунди в реванша срещу Сан Лоренцо. Двубоят завърши 0:0, което означаваше, че Чапекоензе се класира на финала, благодарение на равенството 1:1 на чужд терен в първия двубой.

След спасяването, Данило се озовава в прегръдките на съотборниците си. Сред тях е и приятелят му Алан Рушел, който е седял до него в деня на трагедията. Защитникът оцеля и точно той, без да си дава сметка, показа последната снимка на Данило, снимайки се с него преди самолетът да отлети от Сао Пауло. На снимката вратарят е с широка усмивка със слушалки на врата.

Кадърът е толкова естествен, че много от хората в Чапеко не могат да повярват в трагедията.

36-годишната Жулсинея Николини води племенника си на ръце на поклонението в сряда.

„Дойдохме, защото момчето обожава Данило, говореше само за него. Сега иска да го види и въпреки че му обяснихме какво се е случило, то отказва да го възприеме. Не иска да повярва, защото в петък се снима с Данило и го прегърна. Това се превърна в сбогуване.“

На поклонението в сряда бе и майката на Данило. На въпрос „Как се чувствате?“, жената отговаря на репортера: „Извинявайте, може ли аз да ви попитам – как се чувствате вие, пресата, след като загубихте толкова много приятели там? Можете ли да ми отговорите?“

22-ма представители на медиите също намериха смъртта си при ужасяващата катастрофа.

Тихият отговор на журналиста е „не“ и в крана сметка тя отново утешава един млад мъж. Дори това да не е синът й.

 

Най-четените