В понеделник стотици полицаи ще преведат Гарет Бейл през огражденията и входовете, в тунелите на "Сантяго Бернабеу".
Писъците на тълпата ще се чуват чак долу, в помещенията, а трибуните вероятно ще са изпълнени. Сцена, камери, истерия и едно ново начало.
Животът на 24-годишното уелско момче се започва отново този понеделник. Футболът - най-важната и обичана игра на света, също се променя завинаги.
Първият трансфер за 100 милиона евро е факт, а с това пада психологическа, финансова и социално важна бариера, която никой не е мислил, че някога ще бъде достигната.
В Испания твърдят, че сделката е за 91 милиона евро, но с 9 милиона суми при участия, трофеи и т.н., което пак си прави 100. Според BBC цената е 9-цифрена още сега.
Преди 34 години Брайън Клъф и Нотингам прескочиха една такава психологическа бариера, привличайки първия английски играч, струващ 1 милион лири.
Тревър Френсис бе купен за толкова, въпреки че близо 2 години великият Клъф лъгал играча и подавал неверни информации в медиите, че сумата е 999 999 лири - с един паунд под милион.
Това било направено, за да не се нарушава психическото състояние на обикновените хора със стреса, че е платен 1 милион за футболист, а и самият играч да не рухне под напрежението от умопомрачителния трансфер. Клъф е лъгал, а сега можем да разберем защо.
Светлините на прожекторите падат върху момче, което няма нищо общо с профила на клуба, в който се е превърнал Реал.
Надпреварата сам със себе си да чупиш трансферни рекорди и да привличаш най-актуалните футболисти за луди пари е новият фирмен знак до кралската корона в емблемата.
Неограниченият ресурс (Бог знае как се връзва с финансовия феърплей на УЕФА) позволява на Реал да привлече реално всекиго на тази планета, когото пожелае. Вероятно - без Меси.
Как скромното уелско момче покрива "трудовата характеристика" на Галактико? И то - 100 милионен!?
В почивните си дни Бейл посещава баба си в Южен Уелс и и помага с пазаруването.
Не излиза, не пие, не обича шум и камери. Живее с ученическата си любов Ема Рис Джоунс, с която имат дъщеричка.
Не е по изказванията, рядко е избиран например от "Скай спортс" за интервютата след мач, дори когато е посочван за №1 в двубоите. Знае се, че няма да каже почти нищо, отговорите му са сухи и е видимо притеснен.
Най-добрият му приятел във футбола е Тио Уолкът, друго скромно момче, израснало в академията на Саутхемптън. Делили са общежитието по онова време, мечтаейки за Лондон.
Единият отиде в Арсенал, другият - в Тотнъм.
Сега Бейл излита в друга орбита. Светът на базата в Енфийлд, старият, романтичен, но и малък стадион "Уайт Харт Лейн", дъждовните четвъртъчни вечери в Лига Европа и чашите чай в съблекалнята е минало.
Идват светлините на Мадрид, където да играеш за Реал се е превърнало в етап от актьорското умение да си звезда. Да си усмихнат, добре облечен, с високо каратова усмивка от поредното тв предаване, в което си гост.
А, да - и между другото да играеш футбол в неделя вечер с белия екип пред 80-90 хиляди души.
Ще има ли време Бейл да вижда често баба? Ще останат ли краката му здраво стъпили на земята?
Накъде отива и разбирането ни за футбола като за игра за обикновените хора, щом всяко лято тази концепция бива разклащана с трансферни суми, равни на брутни вътрешни продукти на някои малки държави?
Сложни въпроси, които нямат отговор засега.
Фактът е, че Реал купи страхотен играч, но с характер и поведение на НеГалактико, подобен на Зидан преди години.
Едно уелско момче, което ще опита да промени по своя модел и да превърне в глобална марка тип "Кристиано".
