Милито - надеждата на Бербатов | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Милито - надеждата на Бербатов

Дидро
26.05.2010, 10:49 (обновена 27.05.2010, 19:00)
Диего Милито, Интер

Снимка: © getty images/guliver photos

Аржентинският Принц влезе в историята на 30

Той е на 30 години и чак сега се окъпа в световна слава. Ще иде и на първото си голямо първенство, вече почти като ветеран. Футболът го откри за славни дела късно, но как го откри... Ето го човекът, към когото Димитър Бербатов трябва да погледне за пример. Сходства много, разликата е в няколко дни от месец май 2010.

Диего Милито цял живот е вкарвал, казват. Машина за голове. Ако го сравним с Бербатов, забил е към 200 гола в близо 400 мача за цялата си кариера. Митко не е далеч - 199 в 453 двубоя. Милито никога не бе печелил нещо значимо допреди месец, а сега е Крал на Европа. Бербатов нямаше титла от първенство допреди година, когато триумфира в Юнайтед.

Милито нижеше гол след гол за Дженоа в два супер продуктивни сезона - 2004-2006 години. Но не постигна нищо, нито едно попадение не остана в историята. После в Реал (Сарагоса) заши 4 гола на Реал (Мадрид) в историческото 6:1, ама и този миг си е основно негов, светът не го помни като нещо наистина грамадно. После пак тероризираше Серия "А" с Дженоа, но... с Дженоа. Без титли, купи, звездни голове.

Този сезон Принца докосна небето. На 30 години...

През септември  заби два пъти при адски мъчното 2:1 за Интер в Каляри.През декември изравни в Киев за 1:1 в 86-ата минута, а секунди по-късно се разписа победно, макар после голът да бе признат на Уесли Снайдер, който довкара топката. В този мач Интер бе отпаднал от Шампионската лига. Но голът и намесата на Милито при второто попадение спасиха отбора и той остана в играта за елиминациите.

Вкара на Челси при 2:1 в осминафиналите, а след 4 дни донесе 3:2 в Удине с гол в самия край. След този мач Жозе Моуриньо каза: "Ето така се печелят титли...". Присвои си победен удар срещу ЦСКА (Москва) - 1:0 на четвъртфинала в Шампионската лига, за да дойде май. Месецът на Милито.

Финал за купата срещу  Рома в Рим. 1:0 с гол на Принца.

Последен кръг от първенството, на Интер му трябва задължителна победа в Сиена. 1:0 с гол на Милито.

Финал в Шампионската лига. 2:0 над Байерн с два гола на Милито.

Четири попадения - три купи.

Димитър Бербатов напусна националния отбор на България с една торба голове на рамо и, естествено - рекордът на Христо Бонев като скалп  на кръста. Но с пускането на завесата върху кариерата му с герба  на страната, възникнаха въпроси. Можете ли например да си спомните последния голям и важен гол на Бербатов? Ама такъв, дето да ни е дал победа с 1:0, 2:1 или 9:8. Дето да е влудил 44 000 на "Васил Левски", да ни е пратил на европейско или световно, да ни е спасил от срамна загуба...

Същото се отнася и до головете на Берба в Юнайтед. С изключение на два-три миналия  сезон, те са просто статистика. Към почти нито един от другите не можеш да се върнеш назад и да посочиш - ето тук номер девет спаси  отбора, "извади го".

През миналата година точни удари на Митко донесоха 1:0 срещу Болтън в 90-ата минута и 1:0 срещу Мидълзбро. Тоест - 6 точки. И като теглим чертата накрая (Юнайтед спечели титлата с 4 т. пред Ливърпул), нашето момче може да се гордее. Неговите попадения са допринесли за златото. Вярно, не са много, но важни.

За България националното ни богатство е като Октомврийска революция. Удря рядко, гърми все  през октомври, но отдавна не сме  чували салюти. Последният голям гол  на Бербатов за България е от 9 октомври 2004 година, когато се плъзна и заби с  глава за 2:2 в последните минути срещу Хърватия в Загреб. Това попадение ни остави в играта за световното. На което пак не стигнахме...

Други паметни голове са кинжалният удар с върха на обувката, пронизал Петер Шмайхел при 1:1 в Копенхаген, пак в края на мача, на 11 октомври 2000 г. И най-яркият миг на Бербатов - уникалните му 40 минути срещу Хърватия в София на 12 октомври 2002 г., когато с гол и пас сам би съперника - 2:0, а и игра контузен от 2-ата минута, когато изкълчи глезен.

Само толкова ли? Има и изравнителен гол късно в Рейкявик с Исландия (1:1), пак такъв, спасил ни от срам в Тирана (1:1), и може би още един-два удара, спестили ни конфузии в мачове с футболни дребосъци. Твърде малко за ярък талант като Бербатов, струващ общо към 65 милиона евро с трите си трансфера в кариерата.

Но Бербатов е още на 29 години. И нищо чудно да съсече единствения укор, който отправят към него критиците - че е майстор на нерешителните голове.

Сега Принца Милито отива на световното. Кой знае, приказката може да има щастлив край и в  ЮАР. Но дори да не стане, с този свой месец май, аржентинецът е в историята. С дебели букви от злато.

Бербатов също е там, но на златните страници още не е. Близо е, но някак остава между  редовете. Идва годината, в която може да повтори аржентинския пример на Милито. Дано след 12 месеца той да е в центъра на вниманието като Решителния човек на европейския  футбол.

Oще: аржентина  българия  диего милито  димитър бербатов  интер  манчестър юнайтед 


Още от Футбол свят


Видео