Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Великолепните 11 на Ливърпул през новия век

"Анфийлд" е имал много герои. Вижте в галерията тези през новия век.
Пепе Рейна
Сандер Вестерфелд помогна на Ливърпул на Улие да постигне требъла в началото на века, а Дудек пази на финала в Истанбул, но все пак това място най-приляга на Пепе Рейна. Испанецът бе голям любимец на феновете по време на 8-годишния си период край река Мърси.
Стив Финан
Глен Джонсън, Маркус Бабел и Алваро Арбелоа имаха своите достойнства, но Финан беше Мистър Стабилност. Ирландецът премина през цялата футболна пирамида, за да стигне до Ливърпул през 2003 и остана в клуба пет сезона.
Джейми Карагър
Кара със сигурност не беше дори сред тримата или четиримата най-добри играчи на Ливърпул, но влиянието му бе огромно и затова феновете пееха песента, че искат отбор от 11 като Джейми. Карагър беше истински лидер на мърсисайдци, който се задържа в клуба цели 16 години.
Сами Хупия
Последният капитан преди Стивън Джерард. Взе лентата след напускането на Джейми Реднап и Роби Фаулър. Превърна се в символ на защитата на Ливърпул, а за 10 години получи един-единствен червен картон - срещу Манчестър Юнайтед, разбира се.
Йон-Арне Рийзе
Норвежецът винаги изникваше отнякъде, за да се превърне в център на внимание. Много работлив и всеотдаен, той прекара 7 години в Ливърпул и бе част от отбора, триумфирал в Истанбул.
Хавиер Машчерано
Истинска класа! Аржентинецът бе ключов играч в отбора на Рафаел Бенитес. Именно след неговата продажба в Испания започна разпадането на големия тим на мърсисайдци.
Шаби Алонсо
Вижте визитката на Алонсо и под ръководството на кои треньори е играл. Ливърпул, Реал Мадрид Байерн, Рафа Бенитес, Моуриньо, Анчелоти, Гуардиола... Вкара велики голове и се отличаваше със своята интелигентна игра. Голям любимец на феновете и до днес.
Стивън Джарард
Каквото и да са каже за Капитана, ще бъде малко. Той е символът на Ливърпул!
Дирк Каут
Тук можеше да е Майкъл Оуен - все пак взе Златната топка, но ще предпочетем Каут. За 6 години той извървя пътя от футболиста с трудната фамилия до безспорен фаворит на всички и играч, който е готов да остави сърцето си на терена.
Луис Суарес
Уругваецът беше просто забележителен за Ливърпул, но дори и той не успя да помогне за титла. Отбеляза съответно 23 и 31 гола в последните си два сезона, а през 2014 г. бе продаден на Барселона след световното първенство в Бразилия.
Фернандо Торес
Една от най-големите грешки на Хлапето бе, че прие парите на Челси и напусна "Анфийлд", където го боготворяха. Изкара три сезона и половина в Ливърпул и отбеляза 65 гола в 125 мача за клуба във Висшата лига.
Снимка: Getty Images
Фернандо Торес
Една от най-големите грешки на Хлапето бе, че прие парите на Челси и напусна "Анфийлд", където го боготворяха. Изкара три сезона и половина в Ливърпул и отбеляза 65 гола в 125 мача за клуба във Висшата лига.

Най-логичното нещо е този материал да започне с мисъл на великия Бил Шенкли, но ще цитираме думи на друг футболен мъдрец - Еленио Ерера.

"Колектив + подготовка + интелект + атлетизъм = титла", оставил завет аржентинецът някога през 60-те години на миналия век.

А и до днес не се е намерил треньор, който е готов да оспори шампионската формула на Магьосника.

Тази, която му спечели по две титли с Атлетико Мадрид и Барселона в Ла Лига, три с Интер в Калчото, две европейски купи с "нерадзурите" и още безброй отличия.

Ерера променя италианския футбол и пръв написва рецептата на успеха в подобен стегнат вид, но по същото време Шенкли започва революцията си с Ливърпул в Англия и подготвя "червените" за европейските триумфи при Боб Пейсли.

Колективът, подготовката, интелектът и атлетизмът са необходимите условия за изграждането на успешен тим, но през цялата си история мърсисайдци са притежавали много повече от тях.

Ливърпул винаги се е отличавал с духа си и симбиозата между клуб и публика, която през годините го превърна в явление и в нещо много повече от футболен клуб. Превърна го в идеал, а хората, които го подкрепят - в общност.

"Дори тревата на "Анфийлд" е най-добрата трева. Професионална трева!", възкликвал Шенкли, когато стъпвал на терена.

Трева като трева. Но тревата на "Анфийлд"!

Там и въздухът, и небето са по-различни за тези, които обичат Ливърпул.

Независимо от резултатите и сухите периоди, когато седнеш на някой от високите редове на стадиона в парка "Стенли" и погледнеш надолу, се чувстваш сякаш светът е в краката ти.

Така го обясняват скаусърите и няма причина да не им вярваме.

А десетилетия по-късно това усещане продължава да е същото за футболистите и феновете. Даже е още по-силно, още по-обвързано със славата от миналото и със силната жажда и нетърпение тя да се завърне отново.

От последната титла на Англия във витрината на клуба изминаха много години, но духът е все така непримирим.

"Ако играеш за себе си, играеш за противника. Но ако играеш за отбора, тогава играеш за себе си", връщаме се към думи на Ерера, които винаги са важали в пълна степен за "червените".

Ливърпул е толкова голям, че не може да зависи от единиците, но индивидуалностите, които оформят колектива, техният интелект, подготовка и саможертва, са буквите, които изписват думите на вечните изречения на историята.

Така беше и в Истанбул през 2005 г., когато Духа отказваше да се предаде дори и при 0:3 срещу Милан на полувремето на финала в Шампионската лига и чудото се случи.

Триумфът е най-великият за "червените" през новия век, а вероятно и в цялата история на клуба, а героите от финала се превърнаха в непреходно потвърждение на това, че няма невъзможни неща.

От началото на новия век много играчи на Ливърпул успяха да оставят своя отпечатък, но кои бяха най-заслужилите?

В галерията ви предлагаме избор на великолепните 11 на "Анфийлд" през този период.

 

Най-четените