Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Футболист за пример

Стивън Джерард е един от символите на една от най-особените епохи в историята на Ливърпул Снимка: Getty images
Стивън Джерард е един от символите на една от най-особените епохи в историята на Ливърпул

Истанбул, 2005 г. Часът е около 01,00 ч. след полунощ. Ливърпул току що е записал една от най-ярките си победи в историята на клуба ( и вероятно в тази на Шампионската лига изобщо). На пресконференцията след мача няма по-щастлив човек от капитана на английския тим Стивън Джерард. Вече няколко месеца неговото бъдеще е под въпрос.

Испанският Реал (Мадрид) и разполагащия със солидни финанси Челси не крият желанието си да го привлекат в редиците си. По тази причина дори след исторически сблъсък като този в Истанбул Джерард не успява да избегне въпросите за възможен трансфер. „Вие действително ли ще напуснете Ливърпул?", питат един през друг журналистите. „Как бих могъл след такава нощ?", усмихва се триумфално английският футболист.

Месец по-късно обаче ръководството обявява, че преговорите за новия му договор са в застой. Феновете на Ливърпул са толкова разочаровани от новината, че организират ритуално изгаряне на екипа на Джерард пред вратите на клубния стадион „Анфийлд". Действията им дават резултат - Джерард отстъпва и остава в родния си отбор.

Всъщност не само феновете на Ливърпул, но и всички останали се нуждаят от доста развито въображение, за да си представят Джерард да носи екипа на друг отбор. Стивън е от Ливърпул от дете и още тогава е бил абсолютно убеден, че някой ден ще играе за любимия си тим.

Преди години се появи информация, че Джерард е бил на проби в най-големия съперник на Ливърпул - Манчестър Юнайтед. В биографията си обаче Стивън е категоричен, че това е било само блъф. Тактиката обаче сработва и той подписва договор с тима от „Анфийлд", а година по-късно е част от основния състав на тима.

„В първия си официален мач за Ливърпул сякаш чувах феновете на „Коп" да шепнат: какъв е този слабак, който излиза на терена. Чувствах се не съвсем на място и не от класата на останалите", връща се назад в годините Джерард.

За щастие треньорът на Ливърпул по това време - Жерар Улие мисли по съвсем различен начин. Известният в цяла Европа с умението си да работи с младите наставник отлично осъзнавал, че от този юноша ще израстне специален футболист.

И се случва точно това. Днес Джерард трудно може да бъде описан само с общоприетата система за разделяне на футболистите по постове. В професионалната си кариера той не е играл само може би като централен защитник. Неговото основно предназначение обаче е друго. Той е пример за партньорите си в отбора независимо в коя част на терена играе. Ако е опорен полузащитник с това, че не губи концентрация нито за секунда, ако е атакуващ халф с готовността си във всеки един момент да подаде голов пас. А като капитан - с това, че никога не се предава, дори съперникът да води с три гола.

В състава на Ливърпул има още един играч, който феновете изпитват голяма любов - Джейми Карагър. Джерард обаче блести много по-ярко, той е пример, че футболните звезди са много повече от обикновените хора.

Не всеки треньор успява да се справи с енергията, която Стивън демонстрира на терена. Ето защо Рафаел Бенитес с всеки сезон преместваше капитана на Ливърпул все по-близо до вратата на съперника. Там на Джерард не му се налагаше да губи енергия в безкрайни единоборства и не заплаща прекалено скъпо за някое излищно и самонадеяно решение

На 30 май тази година капитанът на Ливърпул навърши 30 години, а новият му договор с клуба подписан през миналото лято почти сигурно означава, че футболистът ще остане на „Анфийлд" до края на кариерата си. Предвид на настоящата тежка ситуация в клуба и на признанието на един от шефовете на тима - Мартин Броутън, че за да се върне Ливърпул на върха ще са необходими още три-четири години, мечтата на Джерард да спечели шампионската титла в Англия може и да не се сбъдне.

Стивън може и да не остане в историята на Ливърпул като голям завоевател, а по-скоро като символ на една от най-нестабилните и нееднозначни епохи от развитието на клуба. Но без него някои от най-ярките моменти в тази история едва ли щяха да се случат. А най-тежките трудно щяха да бъдат преживени.

 

Най-четените