Най-надценените мениджъри във футбола

Sportcafe 01.04.2015, 13:00

Най-надценените треньори в света на футбола, що се отнася до конкретните им показатели - години, трофеи и значимост на отличията

10. Дейв Басет

Като мениджър на Уимбълдън, Басет стана известен с това, че позволяваше на играчите му да правят каквото си искат - както на терена, така и извън него.

В последствие си спечели име на специалист по спасяване, след като успя да издърпа Шефийлд Юнайтед от прага на изпадането.

Тази му слава му спечели и доверието на шефовете на Нотингам и Лестър, където, обаче, реномето му се оказа по-голямо от възможностите.

9. Пеп Гуардиола

За мнозина присъствието на бившия наставник на Барса в тази класация е шокиращо, но когато имаш Лионел Меси в състава си, това, което трябва да направиш, е да кажеш на изградените футболни гении - Шави и Иниеста: "Подайте си и след това дайте на Меси".

Истината е, че Пеп се доказа

8. Роберто Мартинес

Изключителен симпатяга, който на приличен, но придобит, британски английски обяснява как въпреки резултата е видял позитиви в играта на неговите възпитаници.

Безспорно има качества, но не блести с работата си до момента в Евертън, въпреки позитивните и спокойните си коментари след странните резултати на "карамелите".

Ако обърнете внимание на начина, по който нарежда защитата в някои случаи, ще се изумите.

Снимка: БГНЕС

7. Лоран Блан

Малко след като Блан бе привлечен от Сър Алекс, сред феновете на английската Висша лига започна разпален спор относно това дали Лоран е най-бавният играч в историята на английското първенство.

Въпреки характеристиките му като играч, Блан изненадващо бе набеден за талантлив мениджър и му бе поверена ролята на треньор на френския национален отбор, където се справи отчайващо.
Въпреки това в момента води Пари Сен Жермен, където се справя относително добре. Трябва да се вземе предвид факта, че това е първенство, предназначено да бъде гледано на няколко бири в кръчмата, а с играчи за 10000 трилиона в лига, в която се залага на местни и неизвестни футболисти, първото място не трябва да е изненада.

6. Сър Алекс Фъргюсън

Недостижим в Англия.

Но на международната сцена - предвид факта, че водеше Юнайтед с абсолютна власт в продължение на 25 години, две титли от Шампионската лига са разочарование.

Статистически това значи, че той е бил неуспешен на най-авторитетната клубна арена в 92 процента от случаите.

В момента Фърги преподава футбол в Харвард

5. Луиш Фелипе Сколари

Ако крещенето и обиждането на журналисти бе основателна причина за придобиване на легендарен статус, то всички ние щяхме да бъдем богати и известни.

Да, Фелипао спечели Световната титла, но трябва да се направи вметката, че тогава той направи това с Роналдо, Ривалдо и Роналдиньо в състава си, така че не е като неговият треньорски брилянтен ум да е бил причината.

В остатъка от кариерата си, Сколари се пробва в титани на футболната игра като Буньодкор, Ал Кадисия и Хублио Ивата. Единственото му сериозно предизвикателство бе в Челси, където представянето му може да бъде определено по един начин - фиаско.

4. Арсен Венгер

Ако се раздаваха трофеи за откритие на млади талантливи халфове, Арсен щеше да спечели няколко. Но нещата не стоят така.

За кратко Венгер доказа, че е добър треньор, но в последните години най-доброто му управленско постижение изглежда е способността му да убеди борд и фенове, че непечеленето на трофеи е нещо, което не е проблем, предвид ранга на клуба.

Снимка: BGNES

3. Йохан Кройф

Директният виновник за "тики-така" стилът, завладял Ноу Камп и като цяло модерният футбол.

Направи страхотни неща, но постоянният му и упорит отказ да тества способностите си в Англия, както и липсата на адекватно изпитание след края на престоя му в Барса, показват известна доза страхливост.

Снимка: Getty Images

2. Кени Далглиш

Симпатичният шотландец си гарантира място в историята, извеждайки Ливърпул до дубъл в първия си сезон начело, който започна като играещ мениджър.

В последващата му кариера той на няколко пъти успява да изведе отбори, намиращи се на незадоволителна позиция до по-добро класиране, но без особени крайни успехи.

Като цяло Далглиш е мениджър, който има усет за играчи, успявайки през годините да привлече същински звезди, но дали поради липса на тактическа мисъл в съвършен вариант, дали поради липса на друго, но Кени така и не успя да се превърне в един от най-великите треньори.

1. Хари Реднап

Обичан от медиите поради готовността му във всеки момент да произведе изказване, готово да бъде директно поставено като заглавие.

Медиината му харизма успя да го постави в котировките за нов мениджър на Англия. Истината е, че в многото отбори, които е водил, Хари винаги се е оправдавал за липсата на успехи я с липса на талант, я с отсъствие на кармична благонасоченост към неговите играчи.

Ако трябва да говорим с факти - в кариерата си той има само един трофей и то с Портсмут, като състава беше толкова скъп, че почти банкрутира тима. Сходна е ситуацията в КПР, но без трофеят.

Може би най-надценяваният треньор във Висшата лига.

Както в живота, така и във футбола, понякога някои хора създават усещането сред другите че са много повече, отколкото всъщност са.

Дали поради харизма или поради благосклонно стечение на обстоятелствата, но някои успехи и впечатления за хората, колкото и грандиозни да изглеждат, на фона на друг контекст не са нищо особено.

Дали Пеп Гуардиола е толкова добър, нестандартен и проникновен? Дали Сър Алекс е толкова велик, епохален и непоклатим?

Дали наред с българския национален отбор от 94-та година, дрийм-тийма на Барса от ерата "Кройф" не беше доказателство за това, че във футбола понякога спойката в състава между играчи, всеки от които притежава точно това, което трябва на един тим да бъде завършен, а треньорът изпълнява по-скоро церемониални функции?

Вижте класацията на британския вестник "Телеграф" за най-надценените мениджъри във футбола, ако не за всички времена, то поне за последните няколко десетилетия.