Точният човек | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Точният човек

Дидро
02.11.2011, 08:41 (обновена 04.11.2011, 10:23)
Любо

Снимка: © BGNES

Любослав Пенев е изправен пред трудното изпитание, наречено "Национален отбор на България"

Любослав Пенев днес ще ни обясни насечено и лаконично, че е новият селекционер на националния отбор. После ще сложи край на пресконференцията с типичното леко заканително и много напоено с чувство на досада - „Работа ни чака". Прав е.

Точно сега БФС няма по-добър избор от този човек. Харесван или мразен за стари грехове, труден за съвместна работа, странен характер. Може и да не ви допада стила му, леко прегърбената и сякаш искаща да напусне планетата походка, необщителната обвивка, изказа или отношението на Любо. Не е нужно да бъде харесван. Трябва да е успешен.

Близо 20 години след идването на Димитър Пенев в националния, племенникът му сега поема най-ниско падналия отбор в историята. Тук няма атомен дует от Валенсия и Барса, отлично споена защитна формация от Левски, убийствено крило на Порто, сърцето на халфовата линия на Спортинг, и още и още... Това завари чичо Пенчо преди 20 години в националния. Омеси го, успя да уговори тоя, да склони оня, да затвори цялата смес от талант в една съблекалня без да се стигне до взрив. Характерите станаха отбор. Може и да на се обичали, но това не е нито „Адрес 4000", нито „Искрено и лично". Това е футбол. Както би го обяснил самият Любослав: „Излизаме, играем, на терена сме едно, после не е нужно да се целуваме и прегръщаме".

Сега в съблекалнята ще има един обещаващ вратар от силен холандски отбор, талант, който си губи времето в турския Газиантеп, прясно ожененият, но не и развиващ се като футболист нападател на Спортинг (тук е съвпадението с онзи отбор), както и една шепа младоци, за които този или онзи ни казват, че „ще станат". Докато не видим, вече не вярваме. Времената на българския национален отбор напомнят тези, които изживя Унгария през 90-те. Никакви играчи, слаба дисциплина, постоянна смяна на треньори и кошмарни резултати. За да избегнем последното ни трябва план, дисциплина, ред, дисциплина, идея и енергия, както и ... дисциплина. Повторението е търсено.

В ЦСКА Любо тръгна с точност и ред, и налагайки отношение на началник към подчинени. В такава среда виреят само по-интелигентните от футболистите, което по правило в България значи - малцина. Станаха скандали, оставки, конфликти и бойкоти. Щом те карат да тичаш и идваш навреме сутрин, щом трябва да спиш и възстановяваш, вместо да щракаш с пръсти - бойкотираш. Да, ама не. Любо си тръгна, за да докаже, че е прав в Ловеч. Там няма бойкоти, нито има накъде да мърдаш от „партийната повеля". Ако се правиш на велик си стягаш багажа. Така е било и така ще бъде, защото централизираната власт не позволява друго. А когато прибавим и Пенев-младши, който е първи на тренировка, тръгва си последен, следи дали всеки е спал, обядвал и тичал достатъчно, имаме печеливша за нашата страна формула.

В националния Любо е на точното място. Тук също мърдане няма да има. Ако не искаш да си 5 дни на педали, на истински подготвителен лагер с разбори, съвместни анализи, здрави тренировки и отборни разговори, откажи повиквателната. Има достатъчно желаещи да дойдат на мястото ти. А и при Любо поне е ясно - откажеш ли веднъж, връщане няма. Няма да има иди ми-дойди ми, исках да кажа това, ама написах онова... За добро и лошо, Пенев е праволинеен и думата му на две не става. Той предпочита да разбие стената с тяло и глава, но не да я заобиколи. И често във футбола това работи. А този изпаднал в безтегловност сбор от неразбиращи къде са момчета, има нужда точно от такъв вид шокова терапия.

Край с Бербатов, Стилиян и Мартин. Можете да се обзаложите. Край с Благо Георгиев, с повиквателните към „свои хора", с обажданията от треньори и президенти. На Любо такива не му минават. Той е „кривак", единак, странник, но със сигурност е достатъчно независим да каже едно „майната ви", ако някой се опита да дирижира работата му. И ще си вземе шапката на тръгване.  Той има виждане, иначе нямаше да се съгласи да поеме работата. Преди да стане треньор на ЦСКА бе премислил всичко няколко пъти, имаше 2-годишен план за действие, който обаче не бе оставен да довърши. Сега има проект поне за 4 години. Иска уеднаквяване на системите на подготовка във всички възрасти на националния, съвместни лагери, сбирки на треньорите на отборите, пътувания и личен контакт из клубовете на легионерите, модерни системи за видеоанализ, програма със силни контроли и ред, ред, ред.

Кой знае дали Любо ще успее, въпрос на време е да видим. Сигурно е, че моментът и човекът са подходящи един за друг. Националният вече е на изкуствено дишане и по-зле не може да стане. Удобно време за начало на чисто и от нула. Любо е зареден с желание да работи, има идея, има сили и независимост, както и авторитет, за да почне от нула и да не му пука от това какво казват хората. За първи път от доста време БФС намери точното решение в конкретния момент. Намери кой да пусне електрошока през полумъртвото тяло.

Човекът с плана е тук. Дано след няколко години пак да говорим за Пенева чета.

Oще: бфс  българия  любослав пенев  национален отбор 


Още от Футбол свят


Видео