Габриел Батистута: Маестрото, който дишаше футбол, а след това пожела да му ампутират краката | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Габриел Батистута: Маестрото, който дишаше футбол, а след това пожела да му ампутират краката

Цветомир Лазаров
28.07.2017, 11:36 (обновена 01.08.2017, 08:13)

1 от 4 снимки Назад Напред

батигол

Любовта и култа към Батигол във Флоренция са съизмерими с тези в Неапол към Диего Марадона. Как тифозите да забравят не само головете му, но и факта, че остана равнодушен към големите пари?

Тази история не започва така, както започват разказите за десетки и дори стотици други южноамерикански футболни полубожества. За бедните босоноги момчета от крайния квартал, които по цял ден гонят парцалената топка, докато родителите им се трудят къртовски, за да има какво да сложат на масата, когато се приберат от работа.

Случаят на Габриел Батистута е различен. Не тъне в охолство като дете, но семейството му в никакъв случай не е и бедно. Майка му и баща му искат Габриел да получи добро образование, а когато пред момчето са възможностите за футболна кариера и образование, те са категорични: "Залягай и учи".

Хорхе Грифа, един от шефовете на школата на Нюелс Олд Бойс, обаче, не иска да се примири, че подобен талант може да не се докосне никога до голямата игра.

След безброй разговори с родителите на Батистута те склоняват да го пуснат да замине за Росарио, ако от клуба поемат разходите до завършването на средното му образование.

Нещата потръгват отлично и Габриел не се нуждае от много време, за да впечатли в една от най-силните аржентински академии. Много скоро нападателят пробива до първия отбор на Нюелс, за който дебютира през 1988-а и дори участва във финала за Копа Либертадорес.

Играта му в наказателното поле е забележителна, а атлетичният Батистута няма спиране от противниковите защитници. Инстинктът му е на хищник и съвсем заслужено получава първия си футболен прякор - Животното. Звярът е сърцат, верен и неуморен, което го превръща в любимец на инчасите.

Той няма договор и когато завършва училище, започва да си търси работа. В крайна сметка го наемат от самия клуб.

Освен футболист, Габриел е още част от екипа по поддръжката на терена, мияч на прозорците на административната сграда и хигиенист по почистването на трибуните след домакинските мачове.

Най-голямата му сила обаче е на терена, което е основният му коз в надцакването с битовите трудности и те продължават само няколко месеца.

Трупа мачове, голове и популярност във футболните среди, а Ривър Плейт не се бави и отправя оферта за младока. Едва на 20 Габриел получава шанс за солиден професионален договор и възможност да стъпи на митичния "Монументал".

Решението обаче не е никак лесно, тъй като от малък Батистута симпатизира на вечния враг Бока Хуниорс.

След няколко дни вътрешна борба със себе си, хората на Ривър чуват: "Съгласен".

Даниел Пасарела, капитан на световните шампиони на Аржентина от 1978-а и тогавашен наставник на "милионерите", незнайно защо пренебрегва Габриел още от идването му.

Младият нападател е ядосан, но не и съсипан. Стиска зъби, докато гледа съотборниците си от резервната скамейка, а на тренировките се раздава до последно.

В Буенос Айрес не е тайна, че Батистута е фен на Бока и след несгодите му в градския съперник решават да го пробват на "Ла Бомбонера". Първоначално Освалдо Потенте експериментира с позицията му, но с идването на Оскар Табарес нещата си идват по местата. Той го използва като класически централен нападател и головете на закъсняват.

Въпреки кратката заигравка с Ривър, феновете на Бока бързо го припознават за свой.

Габриел изнася големи мачове за "бокенсес", а за партньорството му с Диего Латоре се говори и до днес. В самото начало на 90-те години на миналия век Батистута има всичко, за което е мечтал във футбола - да играе успешно за любимия си отбор и запалянковците да го обожават.

Все повече скаути на европейски клубове започват да пристигат да гледат на живо нападателя, а Табарес казва на ръководството, че младокът трябва да бъде задържан на всяка цена. Самият Габриел обаче е много изкушен от шанса да заиграе на Стария континент, откъдето да представи на целия свят феномена "Батигол".

Незабравимото му представяне на Копа Америка с екипа на Аржентина през 1991 г. убеждава Фиорентина, че е ударил часът за действие.

22-годишен национал на Аржентина, който е станал голмайстор на континенталния турнир с шест попадения на сметката си. И без да си го гледал, е ясно, че си заслужава.

Да не говорим, че не само "виолетовите", а в поне още 10 европейски клуба отлично са запознати с изявите на Батистута в Бока.

Големият джакпот се пада на тима от Флоренция, а тифозите му си създават вечен кумир.

Още в първия си сезон на "Артемио Франки" Батистута бележи 14 попадения, а на следващия покачва сметката си на 19.

Това обаче не се оказва достатъчно и Фиорентина изпада в Серия "Б", а феновете са в паника, че няма как клубът да задържи аржентинеца.

На масата са оферти на Милан и Реал Мадрид, но Батистута решава да остане във Виола и да помогне на тима да се завърне в елита.

Аржентинецът вкарва 16 гола за бързата промоция обратно, а във Флоренция все повече и повече новородени момчета са кръстени Габриел.

Любовта и култа към него във Флоренция са съизмерими с тези в Неапол към Диего Марадона. Как тифозите да забравят не само головете му, но и факта, че остана равнодушен към големите пари?

Че избра да даде всичко по силите си, за да забърза пътнически влак, вместо директно да се настани в купето на някой от лъскавите експреси - Милан, Реал или Юнайтед на сър Алекс.

Бореше се да гради своята репутация с битки на терена и с вярност към клуба. Държеше на отдавна захвърлени ценности във футбола, като респект към феновете и отношение, което да им напомня, че играта е измислена да бъде за тяхно забавление, а не да печата банкноти.

Батигол остава на "Артемио Франки" девет години и завещава на историята над 200 гола с екипа на "виолетовите", преди да се изправи пред ново италианско предизвикателство.

С екипа на Рома Батигол постига и най-големия си успех. "Вълците" вдигат първо Скудето от 18 години през 2001-а и аржентинецът става шампион за първи път в кариерата си - на 32.

Никой във Флоренция не приема трансфера като предателство. Напротив. Местните тифози не обичат Рома, но се радват на успеха на своя любимец. Отлично съзнават, че голмайстор от такава класа заслужава да стане шампион поне веднъж в кариерата си.

Може би най-тъжният детайл във футболния път на Батигол е представянето му на световните първенства. Габриел е част от селекцията на Аржентина на три мондиала, но нито веднъж "гаучосите" не се доближиха до трофея с него в състава си.

На паметния за нас шампионат в САЩ през 1994 г. България бе в една група с Аржентина, която започна с 4:0 срещу Гърция след хеттрик на Батистута и едно попадение на Марадона. Десетина дни по-късно Пеневата чета повали звездните южноамериканци с 2:0 с попадения на Стоичков и Сираков.

В Аржентина още преживяваха положителната допинг-проба на Марадона, който бе изпратен у дома, и на осминафинал тимът отпадна от Румъния.

Батистута отказа да използва случилото се с Диего като извинение за лошото си представяне и е решен да го компенсира 4 години по-късно, надявайки се, че Мондиал`98 във Франция ще е много по-щастлив за него и отбора,.

Аржентина обаче е разплакана на четвъртфиналите от Холандия след феноменален гол на Денис Бергкамп в последната минута.

Събитията през 2002-а в Япония и Южна Корея се развиват още по-неприятно и "лебедовата песен" на Габриел на световни първенства заглъхнв с отпадане още след груповата фаза след загуба от Англия и "хикс" с Швеция.

След двубоя със скандинавците Батигол избухва в сълзи на терена, съзнавайки, че това е последният му мондиал и всичко приключва безславно за него на световни първенства.

Но той бе оставалил толкова слава зад гърба си...

През всяка секунда, прекарана на терена, даваше всичко за отбора и неговите фенове.

Батигол бе една от последните супер-супер-суперзвезди на футбола, която подаряваше на играта с щедра ръка, без да се замисля колко ще получи. И това го правеше още по-обаятелна фигура.

Неотдавнашните разкрития, че Батигол е пожелал да ампутират краката му, предполагат, че той е изпитвал болка още по време на активната си кариера.

Лекарите са категорични, че няма как състоянието му да се влоши толкова едва след като е приключил с футбола.

Намери се авторитетен лекар, който да избие налудничавата идея за ампутацията от главата на Батигол, но последните новини около него не са обнадеждаващи.

През 2014-а Габриел претърпя операция и известно време се чувстваше по-добре, но болката се е завърнала и отново е обездвижен.

"Живеех и дишах футбол, а днес не мога да ходя. Дадох на играта повече, отколкото трябва", заяви Батистута в едно от последните си интервюта (б.а. стр. 30-33).

"Футболът в момента няма нищо общо с това, което играехме ние. Надявам се, че става въпрос за период на възраждане, а не за упадък", добави той.

Мнозина биха си помислили, че съжалява. Едва ли.

Няма как футболист като него да съжалява, че плаща подобна цена, защото знае, че от едната страна е болката, а от другата - сбъднатата мечта. Не само неговата, но и на хората.

Днес на очите му напират сълзи, докато се опитва да стигне до банята, но 17 години разплакваше от щастие почитателите на Нюелс, Ривър, Фиорентина и Рома.

През цялата си кариера не беше просто голям футболист и съвършен голмайстор, а имаше излъчване на човек. От добрите хора.

Със снажната си фигура, дългата коса, "катинарчето" и неизменната усмивка. И с онзи вечен урок, на който ни учеше, че единственото, което не се ампутира, е човешкият дух.

Oще: габриел батистута  рома  серия а  фиорентина 


Още от Футбол свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 28.07.2017, 13:38

1 RP19 | 28.07.201713:44

Авторът дали е запознат, че това с ампутурането е пълна измислица и наскоро Батистута я отрече? Няма да е зле да си проверявате информацията, защото в противен случай излиза, че подобни статии се пускат изцяло за по-голям брой импресии.
   

оценка

+0 -0


Видео