"Кажи ми кои са приятелите ти и аз ще ти кажа какъв си". Тази поговорка е напълно приложима за кариерата на Лионел Меси в последните 8 години. Естествено, не бива да забравяме, че аржентинецът може и сам да създаде достатъчно възможности за гол и опасности пред вратата на съперника.
Достатъчно е да погледнем обаче представянето му за двата отбора, чийто екипи носи - този на Аржентина и този на Барселона и да разберем колко важни за изявите му са съотборниците, които има.
В националния отбор за Меси като че ли все още не може да се намери подходящия партньор. Затова ролята му при "албиселесте" е друга - той трябва да създава положенията, да помага на останалите да бележат.
В клуба си той има пълна свобода - може да бележи, да подава, изскача зад гърба на защитата.
Доказателство е и статистиката. В националния отбор той има 20 асистенции и 18 гола в 64 мача. В Барселона е водещ голмайстор като късно снощи броят на отбелязаните от него голове надхвърли 200.
Нека хвърлим поглед назад и проверим кои са хората позволили на Меси да си осигури място в историята.
В началото Лео можеше да разчита на далновидността на Деко, на магията на Роналдиньо и на ефективността на Ето'о. Така той постепенно увеличи собствената си резултатност - един гол в дебютния сезон, 8 във втория, 17 в третия и 16 в четвъртия.
След напускането на Роналдиньо и Деко, Меси влезе в ролята на водещ нападател, но все още можеше да разчита на Ето'о.
После камерунецът бе заменен от Ибрахимович, Педро, Вия. Сега дойде ред на Сеск и Тиаго. Всички те имат добър поглед върху играта, прецизност, движат се много - с топка и без нея, създават пространства, виждат такива, дори там където ти се струва, че ги няма. А това са все качества, които помагат на Меси.
Разбира се има двама футболисти, които са над всички останали когато става дума за разбирателството и синхрона с аржентинеца. Това са Шави Ернандес и Андрес Иниеста.
Когато двамата или поне единият от тях е на полето Меси се чувства перфектно. Без тях той пак щеше да бележи, но едва ли със същото темпо. Което още веднъж доказва, че въпреки индивидуалностите футболът е колективен спорт. А Меси вероятно най-щастливият играч в света.
Мечтата Мбапе да си тръгне от ПСЖ с трофея от ШЛ все още е жива
