Спомен за ужаса в "Батаклан" със сестрата на Гризман | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Спомен за ужаса в "Батаклан" със сестрата на Гризман

Sportcafe по The New York Times
06.07.2016, 09:21 (обновена 08.07.2016, 15:14)
мод гризман

Мод е убедена, че футболът и тероризмът нямат допирни точки.

Мод Гризман влязла в залата и се възхищавала на огромната сцена и декора. Било малко преди 21:00 ч. на 13 ноемри миналата година в "Батаклан" в Париж. Тълпата се множала, а в очакване на концерта на Eagles of Death Metal, Мод се спряла за кратко и пред щанда с фланелки.

След това хвърлила бегъл поглед към телефона си и разбрала, че брат й е титуляр срещу Германия в приятелския двубой на "Стад дьо Франс". Мачът и концертът се паднали в един ден и тя избрала музиката. След това прибрала мобилния си телефон, тъй като нямало шанс да го чуе, ако някой я потърси по време на концерта.

Затова не видяла съобщенията в Twitter за експлозиите около стадиона в 21:20 ч. Не знаела и за двете камикадзета, стрелбата в ресторантите и за извеждането на президента Оланд с хеликоптер от "Стад дьо Франс".

40 минути след началото на Eagles of Death Metal обаче чула силни гърмежи разтресли "Батаклан". Никой не знаел какво се случва. "Първоначално си помислихме, че е някаква шега и че е част от шоуто. Но след това чухме писъци", спомня си Мод.

Задно с приятели й били изтласкани към десния ъгъл на сцената, след като в залата нахлули трима терористи с автомати и гранати. Двамата с него се хвърлили на земята в опит да избегнат куршумите, а межу тях легнала жена.

Мод лежала по очи и не помръдвала. "Ако мръднеш, си пътник. Човек до мен помръдна и го застреляха. Просто го застреляха и го чух как пада."

Сестрата на футболиста не помни как е изглеждала жената до нея. Блондинка или брюнетка, ниска или висока... Нищо. Но никога няма да забрави ръцете й.

Легнали по очи и в отчаян опит да не помръдват нито една част от телата си, те държали ръцете си. От време на време Мод стискала дланта на жената, тя предавала сигнала на приятеля й Симон, след което на свой ред отвръщала със стискане. И така 90 страшни минути, в които всеки от тримата трепнел дали ръката му ще бъде стисната. "Това бе единственият начин да си предадем един на друг, че още сме живи", спомня си Мод.

Футболът настрана

Сестрата на Гризман е усмихната и симпатична. Тя е на 28, но се облича по-скоро тийнейджърски. Косата й е огненочервена, а тялото й е покрито с татуировки. Част от мастилото е отишло за изписването на имената на двамата й братя - Антоан и Тео и рождените им дати.

Разговаряме в кафене в центъра на родния им град Макон, а Мод променя рязко излъчването си, след като минаваме на футболна тема и предстоящия полуфинал на Евро 2016 Франция - Германия.

Двата отбора ще се изправят отново един срещу друг 8 месеца след клането в Париж, когато загинаха 130 души. Около 90 от тях в "Батаклан".

"Това е важен мач за Антоан, за отбора, за феновете. Но нищо повече. Не свързвам футбола с това, което се случи. Опитвам се да не мисля по този начин", признава Мод, която след трагедията не е търсила помощ от психолог.

"Семейството и животът са моята терапия", отсича тя.

Разговаряла е надълго и широко с Антоан за трагедията само веднъж - около седмица след нея, когато му отишла на гости в Мадрид.

Но това не означава, че е забравила страха. Спомените й за подробностите са откъслечни - колко са били терористите, къде са били в залата и какво са крещели. Но помни стрелбата на автоматите, затишието след това и новите откоси. Помни и как свалила тежките си обувки Dr. Martens, за да тича по-бързо. Помни и спринта си към вратата, когато най-после дошла полицията, както и безжизнения труп на продавача на фланелки и дискове, пред чийто щанд се спряла преди концерта.

С останалите оцелели се събрали на стотина метра от залата, докато полицията продължавала операцията си и звъннала на майка си от мобилния телефон на Симон. "Крещях само "Вън съм! Вън съм!" безброй пъти, защото не знаех какво друго да кажа." Към 2:00 ч. след полунощ най-после успели да си хванат такси и да се приберат.

"Дрехите ми бяха напоени с кръв, а шофьорът се притесняваше за седалките на колата."

На работа при Антоан

През януари, два месеца след терора, Мод започнала работа при брат си - нещо като негов PR. Завършила е връзки с обществеността и иска да помогне на Гризман да се обвързва с подходящите партньори.

Наясно е, че понякога бизнесът и семейството не бива да се смесват, но няма притеснения. С Антоан от малки са много близки и имат специални взаимоотношения. Израснали са тук, в Макон, на около час от Лион и винаги го е подкрепяла да стане футболист.

"На нашите не винаги им се харесваше много, че гони топката по цял ден", разкрива Мод.

Тя заставала на вратата, когато той искал да тренира статични положения и го окуражавала в моментите, в които се притеснявал за крехката си физика и ниския си ръст.

Дори и сега, когато Антоан Гризман е суперзвезда от световна класа, тя гледа на него като по-малък брат. Миналата година отишли в Ню Йорк и пуснали в YouTube клипчета как се забавляват с голия каубой музикант на Таймс Скуеър.

Въпреки че той е в Мадрид, а тя живее в Париж, често идват да видят родителите си в Макон, където футболистът е със статут на полубожество.

Около 3,000 жители на градчето ще гледат полуфинала с Германия с маски на Гризман и негови фланелки.

Мод и цялото семейство ще са на трибуните, а тя бърза да даде прогнозата си: "Франция ще победи!".

Двубоят отново е на "Стад дьо Франс", но сестрата на Антоан няма никакви притеснения. За нея случилото се на 13 ноември и футбола нямат нищо общо.

Мод и останалите в "Батаклан" обаче ще носят ужаса вечно, а за това свидетелства и една от новите й татуировки, но която е изобразен фронтменът на Eagles of Death Metal, който плаче и прегръща Айфеловата кула.

Но философията й е че всичко продължава напред и описва дните си като съвсем обикновени и нормални, въпреки че се е нуждаела от време, за да се отърси от шока.

"Няколко седмици след атаките бях в магазина, когато едно момченце се втурна изведнъж и започна да бяга към вратата. Вероятно гонеше майка си или просто си играеше, но аз си помислих, че има терористи и са взели заложници. Не знаех кога ще се отърся от страха. И дали изобщо ще успея..."

Oще: антоан гризман  евро 2016  мод гризман  стад дьо франс  тероризъм  франция 


Още от Футбол свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео