Къде са те сега: Героите на Реал, които триумфираха в Шампионската лига през 1998 г.

Sportcafe 07.01.2017, 11:58

Къде са те сега? Вижте в галерията...

Сантяго Канисарес – веднага след финала премина във Валенсия като свободен агент. Игра 10 години за „прилепите”, където през 2008 г. приключи кариерата си. Между 2011 и 2014 г. кара за „Сузуки” в испанския рали шампионат. Вече на 47 г., Канисарес е коментатор и анализатор.

Бодо Илгнер – световният шампион с Германия от Мондиал 1990 приключи кариерата си в Реал през 2001 г., не и преди да спечели още една Шампионска лига година по-рано. В момента е коментатор.

Фернандо Йеро – легендарният защитник на Реал стана пет пъти шампион с „кралете”, като спечели и три пъти Шампионската лига. След кратки престои в Катар и Болтън, прекрати кариерата си през 2005 г. През лятото на 2016-а започна треньорската си кариера, заставайки начело на втородивизионния Овиедо.

Маноло Санчис – бранителят излезе от академията на Реал и прекара цялата си кариера в тима. Вече е на 51 г. и работи в телевизията и радиото.

Фернандо Санс – година след триумфа в Шампионската лига премина в Малага. Там игра до 2006-а, когато приключи и кариерата си. Между 2007 и 2010 г. бе и президент на Малага, а сега заема ръководен пост в ръководството на испанския футбол.

Айтор Каранка – след края на кариерата си, която мина през Билбао и американския Колорадо след Реал, се обърна към треньорската професия. Между 2010 и 2013 г. бе помощник в Реал, а от ноември 2013-а води английския Мидълзбро, връщайки го във Висшата лига.

Роберто Карлош – спечели всичко на клубно и национално ниво. Игра за Реал до 2007 г., след което рита в Турция, Бразилия и Русия. До януари 2016-а бе играещ треньор на индийския Делхи Динамос.

Зе Роберто – въпреки че вече е на 42 г., Зе Роберто продължава футболната си кариера, като носи цветовете на Палмейрас в родната Бразилия.

Кристиан Панучи – след Реал кариерата му продължи в отбори от калибъра на Интер, Челси, Монако и Рома, преди да се откаже през 2010-а като играч на Парма. Започна треньорската си кариера през 2012-а в Палермо, след което работи в националния отбор на Русия и Ливорно. През лятото на 2016-а бе уволнен от Тернана след само един мач начело и скандал с ръководството.

Хосе Емилио Амависка – веднага след финала напусна Реал и се присъедини към Расинг. До края на кариерата си през 2005-а игра още за Депортиво и Еспаньол. В момента е коментатор и е директор на школата в Сантандер.

Фернандо Редондо – напусна Реал през 2000 г., за да отиде в Милан, където игра до 2004-та, след което окачи бутонките. Бе част от Аржентина, когато „гаучосите” за последно спечелиха Копа Америка през 1993 г. След пенсионирането си се отдаде на почивка и на двамата си любими автори – Хорхе Луис Борхес и Габриел Гарсия Маркес.

Хайме – след Реал игра за различни отбори в Испания, като за кратко бе и в Хановер. Приключи кариерата си през 2006-а, а в момента е треньор на аматьорски отбор, носещ името Депортиво.

Кристиан Карембьо – световен шампион с Франция от 1998 г., Карембю приключи кариерата си през 2005-а в Бастия. В момента е съветник в гръцкия Олимпиакос, за който игра между 2001 и 2004 г. Част е и от консорциум, който се опитва да популяризира австралийската А лига.

Кларънс Зеедорф – спечели четири пъти Шампионската лига с три различни отбора. Приключи кариерата си в Ботафого през 2014-а. Води за кратко Милан, а от юли до декември 2016-а бе начело на втородивизионния китайски Шенжен.

Гути – прекара почти цялата си кариера в Реал, преди да се пенсионира в турския Бешикташ през 2011 г. От 2013-а работи като треньор в школата на „белите”.

Савио – след Реал се превърна в истински футболен номад. Окачи бутонките през 2010-а в бразилския Авай. В момента се занимава с недвижими имоти в Бразилия и работи като коментатор.

Виктор Санчес – приключи кариерата си в Елче през 2008 г. В момента треньор на Бетис.

Раул – един от най-великите нападатели на Реал не успя да завърши кариерата си в клуба. Игра за Шалке, Ал-Сад, преди да се пенсионира в американския Ню Йорк Космос през 2015-а. В момента е посланик на Ла лига в САЩ.

Предраг Миятович – приключи кариерата си през 2003-та в Леванте. Между 2006 и 2009 г. бе спортен директор в Реал.

Давор Шукер – приключи с футбола през 2003 г. От 2012-а е президент на Хърватския футболен съюз и член на административния съвет на УЕФА.

Фернандо Мориентес – след Реал игра за Монако, Ливърпул, Валенсия и Марсилия. Отказа се през 2010-а, но през 2015-а се завърна за един полусезон с аматьорския Санта Ана. От 2012 до 2015 г. работи в школата на Реал, а от юли 2015 до февруари 2016 г. водеше третодивизионния Фюнлабрада.

Юп Хайнкес – мозъкът зад успеха. След 1998 г. покори още веднъж Шампионската лига – през 2012/13. Тогава направи требъл с Байерн Мюнхен, като това се оказа и последният сезон в кариерата му.

В група с Порто, Розенборг и Олимпиакос, Реал Мадрид отвя конкуренцията и излезе като първенец от нея след голова разлика от 15:4.

„Кралете” постигнаха четири победи, нулево равенство срещу Олимпиакос, а най-сериозен отпор даде Розенборг, който дори надви „белите” с 2:0 на свой терен.

След това тимът на Юп Хайнкес отстрани Байер Леверкузен на четвъртфиналите с общ резултат 4:1 (1:1 в Германия и 3:0 на „Бернабеу”).

На полуфиналите Реал победи с 2:0 у дома Борусия Дортмунд – един от мачовете този сезон, който събра 100 000 фенове. Другите двубои с подобно постижение през 1997/98 бяха Динамо Киев – Нюкасъл и Барселона – Ювентус.

Реваншът в Дортмунд завърши 0:0 и Реал стигна до финала.

В битката за трофея „кралете” се изправиха срещу Ювентус, който отстрани по пътя си Динамо Киев и Монако.

Единствен гол на Предраг Миятович донесе купата с ушите на Реал – трофей, който „белите” не бяха печелили цели 32 години.

Какво стана с героите от онзи отбор на „кралете”, който включваше още играчи като Раул, Фернандо Мориентес, Давор Шукер, Гути, Канисарес и Зеедорф, вижте в галерията.