Футболният хамелеон | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Футболният хамелеон

Борислав Орлинов
19.05.2016, 12:04 (обновена 21.05.2016, 15:10)
албер

На гърба си Албер носи номер 9, но се подвизава по целия терен. В един момент е таран, играещ близо до вратата на противника, а в следващият е плеймейкър, организиращ играта от централната линия.

Йожеф Хофер няма свръхестествени сили. Йожеф Хофер не може да вижда в бъдещето, не може да предсказва какво ще се случи дори на следващия ден. Той не е гадател, вещер, астролог или пророк.

Той е треньор на младежкия национален отбор по футбол на Унгария, който през 1959 г. пристига в София, за да участва в турнир на УЕФА. Той вярва в предсказанието, което дава пред българските журналисти, толкова, колкото сигурно и Нострадамус е вярвал в своите. Защото Йожеф Хофер може да няма свръхестествени сили, но набитото му око забелязва едно паранормално футболно явление.

Преди отново да се върнем на предсказанието на Хофер, трябва да погледнем в миналото. Нещо, което всеки един обикновен човек би могъл да направи без да има специален талант.

Флориан е роден в едно градче в Унгария, от където семейството му се мести в красивата Будапеща. В квартал „Чепел“, където е територията на футболния отбор Ференцварош.

По това време 11-годишният младеж не се е запознал с футболната топка, но го прави малко по-късно, когато брат му го води в школата на клуба и го записва там.

Флориан изминава пътя от детския отбор до юношите и талантът му е забелязан. Получава повиквателна за младежкия национален отбор, с който пътува за България през 1959 г.

„В състава имам младеж с изключителен талант. Той ще стане играч от световна класа. Флориан Алберт – запомнете това име!“, заявява Йожеф Хофер и е напълно уверен в думите си, защото е имал близък досег с футболиста. Думите на треньора са констатиране на очевидното, но увереността, с която ги изрича, правят изказването му специално.

Флориан Албер се превръща във футболен хамелеон.

В представителния мъжки отбор на Ференцварош работи с треньора И. Месарош, в мъжкия национален с Л. Бароти, а в олимпийския състав с Б. Волентик.

Попива като гъба от всеки един от тях, но само най-ценното. И затова се превръща в толкова многопластов футболист.

На гърба си носи номер 9, но се подвизава по целия терен. В един момент е таран, играещ близо до вратата на противника, а в следващият е плеймейкър, организиращ играта от централната линия. Едновременно е силен и елегантен, агресивен и изящен, а движенията му бързи и плавни.

С Ференцварош става шампион през 1963, 1964 и 1965 г.

Футболният му апогей е на световното през 1966 г. в Англия, където в ролята солист разнищва националния отбор на Бразилия за победата с 3:1.

В края на мача дори футболистите на „селесао“ го поздравяват, примирени през гениалността на унгареца.

Голямото признание и реализацията на пророчеството на Йожеф Хофер идват през 1967 г., когато Флориан Алберт печели „Златната топка“. От този момент животът на футболиста е обсипан с цветя. Всичко върви гладко, а спортните журналисти се чудят до къде може да достигне той. И възможно ли е някой да е толкова съвършен?

Йожеф Хофер не може да вижда в бъдещето.

Той няма свръхестествени сили, а просто видя очевидното – че едно момче има невъобразимо голям талант и техническа и физическа съвършеност. Но ако Йожеф Хофер беше гадател, вещер, астролог или пророк, той щеше да каже на своя любимец да не играе на 15 юни 1969 г. в мача Дания – Унгария, защото тогава всичко приключи.

Кракът на Флориан Алберт е жестоко счупен, а футболистът е изнесен на носилка. Цели две години не може да се възстанови от тежката травма.

Когато все пак се завръща, заради голямата си трудолюбивост и най-вече защото обича футбола, онзи Флориан от предсказанието на Йожеф Хофер вече го няма.

Няма я бързината, елегантността и неизчерпаемата сила. Няма я онази поливалентност, която му позволяваше да действа на всяка позиция и която го направи футболен хамелеон. Всичко е останало в миналото.

През 1974 г. изиграва последния си мач и сваля фланелката от гърба си за последен път. Връща се при стария си приятел Йожеф Хофер без да му се сърди, че е отгатнал щастливото начало и тъжния край на футболната му кариера, а за да докаже, че освен хамелеон на терена, може да е такъв и в живота.

Затова става успешен спортен журналист и напук на съдбата отново е щастлив.

Oще: йожеф хофер  флориан албер 


Още от Футбол свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео