Младежките национали на България най-сетне дават повод за радост | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Нова надежда

Ивайло Стоименов
16.11.2011, 08:29 (обновена 17.11.2011, 15:22)

1 от 3 снимки Назад Напред

България (младежи)

Снимка: © Gong.bg

"Бунтовниците" на Мадански

"Преди много, много години в една далечна галактика...".

С тези думи се дава началото на едно от най-великите и епични филмови приключения "Звездни войни" - в първия по време и четвърти като място в сагата епизод IV, наречен "Нова надежда".

В него бунтовниците успяват да откраднат плановете на бойната космическа станция на Империята "Звезда на смъртта" и да я унищожат, което обръща хода на историята.

Положението с българския младежки национален отбор към днешна дата далеч не е толкова героично, но над 20 години загуби го поставят в нерадостната роля на галактическите бунтовници от епоса на Джордж Лукас.

От 1990 г. нашият отбор до 21-годишна възраст не се е класирал за финална фаза на Европейско първенство. Тогава някои от бъдещите четвърти в света достигнаха до елиминациите и бяха отстранени от много силния по това време състав на Югославия.

Що се отнася до Световното първенство до 20-годишна възраст, положението е още по-отчайващо - участваме във финалните турнири единствено през 1985 и 1987 г., когато в състава личат имената на "някои си" Красимир Балъков, Емил Костадинов, Златко Янков и Любослав Пенев. С тях преминаваме групите и играем четвъртфинали.

Оттогава насетне - нищо.

Бяхме тръгнали да се класираме за Европейско през 2001 г. и ни уреждаше загуба с три гола в най-лошия случай в последния мач в Чехия, за да продължим на плейофите - последното стъпало преди шампионата. Паднахме обаче с 0:8.

През 2006 бяхме още по-близо - в първия мач от баражите завършихме 1:1 с Белгия и много хора се бяха събрали на ст. "Българска армия" в слънчевия октомврийски следобед, за да отпразнуват историческото класиране.

Да, ама не. Съставът, включващ много от сегашните звезди на мъжкия национален отбор (Манолев, Занев, Попов, Генков), успя да загуби с шокиращото 1:4, благодарение на съвместни усилия на вратаря ни Николай Михайлов, пуснал левашки голове, и съдията-престъпник Карлос Мехия Давия.

На фона на всички тези дългогодишни мъки и провали, обясним е ентусиазмът от "новата надежда", породена от победата като гости на Австрия миналата седмица, който не стихна и при вчерашното равенство 1:1 на свой терен, защото шансовете ни за продължаване нататък си остават непокътнати. (Въпреки че дори и да завършим догодина на едно от първите две места, след това ще ни предстои и плейоф, преди да достигнем до "Обетованата земя" Израел, където ще се проведе Евро 2013).

"На свой терен" всъщност е доста силно казано, предвид интереса към мача, игран снощи на Градския стадион в Ловеч. На него се стече тълпа от... 200 човека, при това само четири дни след хубавата ни победа във Виена и при свободен вход.

Добре е, че се прави реверанс към Литекс, който дава най-много младежки национали, както и че се децентрализират мачовете на националните отбори, които да не играят само в София. Но стига толкова експерименти - през годините е доказано, че Ловеч просто не е футболен град и не заслужава тази чест.

Просто и ясно - мястото на единственото ни оставащо домакинство, което ще е почти с решаващ характер на финал за младежките национали - през май срещу Шотландия, е София и никъде другаде.

Във време, когато и мъжкият ни национален отбор е достигнал дъното, "новата надежда" в лицето на възпитаниците на Михаил Мадански със сигурност ще привлече вниманието на публиката и ще канализира стаяваната с години положителна енергия. Дай Боже, "младите лъвове" да ни донесат най-после и положителни емоции.

Защото именно измежду тях ще се търсят в бъдеще и попълнения за първия отбор, който от есента започва тежка квалификационна кампания за Мондиал 2014 в Бразилия.

Oще: star wars  австрия  българия  евро 2013  европейско първенство до 21 години  израел  квалификации  михаил мадански  младежи  надежда  национален отбор  холандия  шотландия 


Още от Футбол свят


Видео