Треньори номади | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Треньори номади

Ивайло Стоименов
20.06.2010, 14:08 (обновена 22.06.2010, 17:08)

1 от 5 снимки Назад Напред

Свен-Йоран Ериксон

Снимка: © Getty Images

Засега шведът Ериксон не е толкова успешен на национално ниво, колкото беше на клубно

Какво е общото между Свен-Йоран Ериксон, Карлуш Алберто Парейра и Гуус Хидинк? Не е световната титла, защото само бразилецът е ставал шампион. Не са и двете собствени имена, защото Хидинк е известен само с едно. Е, ако към тримата добавим и Бора Милутинович, всеки ще се сети за отговора - това са треньори, които са се специализирали във воденето на национални отбори. Не просто на този от родината им, ами често пъти и на далечни и екзотични страни.

На настоящото световно първенство са само двама специалистите, водили националните отбори на поне три държави - Ериксон и Парейра. Шведът има много успехи на клубно ниво с Гьотеборг, Бенфика и Лацио, но, откакто реши да се преквалифицира в професионален национелен селекционер, кариерата му не е така победоносна. Ериксон прекара цели пет години начело на Англия, но отпадна на четвъртфинал последователно на две световни (2002 и 2006) и едно европейско първенство (2004). В периода 2008-09 той бе начело и на Мексико, но угрозата от некласиране за мондиала принуди местната федерация да го освободи и да назначи отново Хавиер Агире начело на отбора. В началото на тази година Свен-Йоран пое Кот д'Ивоар след разочароващото представяне на "слоновете" на Купата на африканските нации и тази вечер ще изведе Дрогба и компания срещу Бразилия.

"Селесао" обаче са водени от Дунга, а не от Карлуш Алберто Парейра, който е начело на домакините от ЮАР. Освен световната титла с родината си през 1994 г. Парейра впечатлява и с постижението си да води пет различни отбора на световно първенство - Кувейт през 1982, ОАЕ - през 1990, Бразилия - през 1994 и 2006, Саудитска Арабия - през 1998 и сега ЮАР. Първият национален отбор в треньорската му кариера обаче е Гана, които поема през далечната 1968 на скромната възраст от 25 години (!) и ги води до 1975 г.

Другият наставник-рекордьор, който е бил с пет държави на световни финали, е легендарният Велибор "Бора" Милутинович. Още по-интересно е, че той го прави в пет поредни мондиала: 1986 - Мексико, 1990 - Коста Рика, 1994 - САЩ, 1998 - Нигерия, и 2002 - Китай. Сърбинът никога не е водил състава на родината си, но за сметка на това и бил още начело на Хондурас и Ямайка, а през 2009 г. пое предизвикателството да оглави отбора на възстановящия се от войната Ирак.

За разлика от Бора, който скита по света вече близо 30 години, друг легендарен специалист отскоро е в клуба на треньорите-номади. Става въпрос за Гуус Хидинк, който започна националната си кариера като наставник на своята страна Холандия в периода 1995-98 и успя да я класира на четвърто място на Мондиал'98. Той повтори постижението си на следващото световно първенство - през 2002 г., но то вече бе много по-ценно поради факта, че дойде с далеч по-скромния състав на Южна Корея. Хидинк се представи много силно и със следващия си национален отбор - Австралия, класирайки ги за шампионата през 2006 - за пръв път от 22 години! Самият успех в квалификационния бараж срещу Уругвай бе достоен за възхищение, но момчетата на Гуус не спряха дотам, ами се класираха за осминафинал в компанията на Бразилия и за сметка на Хърватия и Япония. В елиминационната фаза те обаче бяха отстранени от бъдещия шампион Италия с много спорна дузпа в продълженията. След края на първенството големият треньор пое отбора на Русия и успя да го класира за полуфинал на Европейското първенство през 2008 г., побеждавайки категорично родната Холандия на четвъртфиналите. Почти сензационно руснаците под негово ръководство изгубиха баража за ЮАР 2010 срещу скромния отбор на Словения заради гол на чужд терен. Провалът обаче не се отрази на репутацията на Хидинк и той бе назначен за треньор на амбициозния отбор на Турция.

Пътешественичеството е в кръвта на холандците, като за това свидетелства не само колониалната им история, но и трудовата биография на още двама от големите им треньори - Лео Беенхакер и Дик Адвокаат.

Достолепният Беенхакер води два пъти без особен успех родината си - през 1985 г. не успя да класира "лалетата" за световното в Мексико, а през 1990 г. отпадна от Германия на осминафинал. След това Лео класира Саудитска Арабия за Мондиал'94 - за пръв път в историята на азиатската страна, но бе уволнен в навечерието на първенството заради капризи на шейховете. През 2006 г. повтори успеха си със скромния отбор на Тринидад и Тобаго и дори постигна равенство с Швеция в предварителната група. Следващата спирка в кариерата на белокосия спец стана Полша, с която игра на Евро 2008, но се провали в квалификациите за ЮАР и бе уволнен. В момента Беенхакер е технически директор на Фейенорд, но е спряган за наставник на Австралия след края на мондиала.

Без особени успехи като клубен треньор (освен класирането на скромния и вече несъществуващ СВВ Шиендам за висшата дивизия на Холандия през 1990) оглавява "оранжевите" за пръв път през 1992 г. Тайната на това назначение обаче е в двата му престоя като помощник на Ринус Микелс в националния. Оттогава датира и прякорът му "Малкия генерал", идващ от прозвището на Микелс - "Генерала". Адвокаат не е особено успешен като старши треньор и двата пъти, когато води "лалетата" - четвъртфинал на Мондиал'94 и полуфинал на Евро 2004. През 2005 той води за няколко месеца Обединените арабски емирства, но напуска скоро, за да поеме Южна Корея. На световното през 2006 г. той не успя да класира азиатците за осминафинал и подаде оставка, за да поеме Зенит, с който постига най-големите успехи в кариерата си - Купа на УЕФА и Суперкупа на Европа, както и титла на Русия. След това Адвокаат записа провал в световните квалификации като треньор на Белгия, но подвизите в Зенит и споменът за сънародника му Хидинк накараха руската федерация да го покани да оглави петия национален отбор в кариерата си.

В професията "национален селекционер" се специализира и Берти Фогтс. Известният немски защитник, наричан "Териера" заради упоритостта си в "лова" на противниковите нападатели, започна своята треньорска кариера като помощник на бившия си съотборник Франц Бекенбауер начело на Бундестима и в крак с немските традиции на приемственост го наследи през 1990 г. Въпреки че спечели европейска титла през 1996 г., Фогтс не успя да си изгради репутацията на голям треньор. След осем години начело на Германия (1990-98) и един сезон в Байер (2000-01), той окончателно пое пътя на професионален треньор на национални отбори. Неговите скитания го отведоха в Кувейт (2001-02), Шотландия (2002-04), Нигерия (2007-08) и Азербайджан (от 2008 до момента). Независимо че не успя да класира никой от изброените отбори за голямо първенство, в един момент името му бе спрягано и за наставник на България, но, слава Богу, финансовите му претенции не бяха по джоба на БФС.

Още един забележителен специалист, който има три държави във визитката си, е режисьорът на тазгодишния фурор на Фулъм в Лига Европа Рой Ходжсън. През 90-те англичанинът записа успехи с Швейцария, която класира на осминафинал на Мондиал'94 и след успешна квалификационна кампания за Евро'96 пое италианския Интер. Другите два национални отбора в биографията му са ОАЕ и Финландия. Може би е време вече да стане и мениджър на родната си Англия...

Oще: анри мишел  берти фогтс  бора милутинович  бруно метсу  гуус хидинк  дик адвокаат  карлуш алберто парейра  лео беенхакер  ото пфистер  ратомир дуйкович  рой ходжсън  свен-йоран ериксон 


Още от Футбол свят


Видео