Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Демоните, които преследват Пол Гаскойн

Защо този голям футболист пропадна по такъв начин? Какви демони са го тласнали към пропастта? Вижте в галерията.
Травмата от детството
Когато е едва на 10 години, Пол Гаскойн изживява страшна трагедия. Поверяват му малкото братче на негов приятел, с което трябва да отидат до сладкарницата. Детето излиза навън за пръв път без майка си. Когато пресичат улицата, малкият е сгазен от един камион за сладолед, каращ с превишена скорост. „Загина в ръцете ми. Още помня как трепереха устните му. Цял живот не мога да си простя, че не опазих детето!”, спомня си и до днес през сълзи старият Газа. Тогава за пръв път го водят на психиатър.
Трагедията с малкия братовчед
През август 1991 г. Пол Гаскойн вече е голямата звезда в „Тотнъм”. Тогава преживява втората голяма драма. Всичко започва от едно интервю с Газа пред вестник „News of the World”. Журналистът си няма работа да му зададе въпроса дали астматиците могат да спортуват. Лекомисленият отговор на Гаскойн гласи, че няма никакъв проблем. Но именно малкият му братовчед Марк Ийстън е болен от астма. Успокоен от думите на Газа, 11-годишният хлапак излиза да рита топка с приятелчетата си на улицата. Половин час по-късно в дома долита ужасната новина, че малкият е починал… „И до днес ми се явява на сън. Плаша се…”, откровен е Гаскойн.
„По-силна: Как оцелях след Газа”
Под това заглавие бившата съпруга на Пол Гаскойн – Шерил, публикува книгата за съвместния им живот, който за нея и трите им деца се превръща в истински кошмар. Тя вече има един брак зад гърба си, от който Пол приема като свои сина й Мейсън и щерката Бианка. Шерил ражда на Газа техния малчуган Ригън. Според нея, съвместният им живот е бил коктейл от тормоз, насилие, побоища и безразборен секс. Нещо повече – жената свидетелства как в мъртвопияно състояние Пол е возил Мейсън в колата си, а по-късно го е подтикнал към кокаина. В резултат на всичко това самата Шерил никога повече не поглежда мъж през живота си. А Газа остава самотен, без семейството си след шумния развод през 1999 г.
Баща ми скоро ще умре, но аз няма да плача
Още по-голям удар върху психиката на Пол Гаскойн нанася родният му син Ригън. Още преди да навърши пълнолетие, той е търсен от вестниците, за да се изказва за пиянските изпълнения на прочутия си татко. „Баща ми скоро ще умре, но няма да плача. Няма да си хабя сълзите за него”, отсича той. Какво мисли за това Газа? „Въпреки всичко аз съм добър баща и синът ми го знае. Не мога да му забраня да говори по вестниците. Наясно съм, че го прави под влияние на майка си. Бях му купил три мобилни телефона, за да си говорим. Винаги са изключени! Бившата ми жена лъже, че ги е загубил. Веднъж опитах да се обадя на домашния им телефон. Онази кобра обаче записала разговора и ми прати полиция. Пуснала жалба за тормоз, представете си…”
Страх от смъртта
Пол Гаскойн е откровен, че още от малък е изпитвал неистов страх от смъртта. И в същото време сочи това като една от причините да се тъпче с алкохол и кокаин. Вероятно, за да забрави този страх. „Когато бях на 7 години, изведнъж за пръв път се уплаших, че ще умра!”, признава Газа и добавя, че целият е изтъкан от суеверия. „Имам и друг спомен от мистиките. Веднъж видях баща ми да протяга шепа през прозореца. Попитах го какво прави, а той отвърна: „Моля Бог да даде малко жито и за мен”. Това ме потресе и остави незаличим отпечатък в съзнанието ми. Той трябваше да се моли за малко жито, докато при мен парите не бяха проблем. Имах ги в изобилие!”, разправя Газа за противоречията в живота му.
Отлично, баба ти е пукнала!
Като футболист на шотландския Рейнджърс Пол Гаскойн разбира какво точно означава омразата на верска основа. Самият той произхожда от католическо семейство – религия, която не се вписва в протестантския дух на клуба от Глазгоу и неговите привърженици. Но пък това допада на католиците от големия враг Селтик. Докато Газа носи екипа на Рейнджърс, умира баба му. Малко след погребението пред него се изправя един от феновете на собствения му отбор. „Здравей Пол, с удоволствие научих, че дъртата католичка е пукнала. Надявам се, че и онзи католически задник баща ти няма да изкара дълго. Но мисля, че ти си най-великият играч, носил фанелката на Рейнджърс. Ще ми дадеш ли автограф?” Смаяният Газа изпада в дълбок размисъл дали да се сбие с него, или да се разпише върху снимката. „Може да ви изглежда странно, но това е Глазгоу”, философски заключва Пол с уточнението, че тази случка е една от най-разтърсващите в живота му.
Лошите приятели
След един риболовен излет Пол Гаскойн се появява на страниците на таблоида „Сън” с две пъстърви в ръце и надпис: „Газа и неговите миризливи приятелчета”. Алегорията опира до пиянската компания, в която Газа движи още от времената, когато рита за Нюкасъл. Начело на опустошаващата кръчмите банда е неговият най-добър приятел Джими Петте-Търбуха, вече покойник. Гаскойн признава, че е можел да се спаси от вредното им влияние, но само ако е бил отишъл навремето в Манчестър Юнайтед. „Обадих се на Брайън Робсън да пита Алекс Фъргюсън дали му трябвам. Точно тогава Фърги бе до него и Брайън направо му даде слушалката. Сър Алекс ми каза: „Виж, разполагам с Ерик Кантона и на този етап не се нуждая от теб. Но ако Ерик Кантона напусне, ще ти се обадя…” Изпуснах си шанса. Често си казвам, че ако бях отишъл в Юнайтед, вероятно щях да играя поне до 38 години. А и сигурно нямаше да се запозная с доста от приятелчетата, които ме повлякоха надолу…”
Футбол и алкохол – мисията е възможна!
По думите на Газа, самият той е бил стимулиран да пие в някои от отборите, където е играл. Дава за пример Рейнджърс, където бившият му съотборник Бари Фъргюсън убедено твърди, че всеки тим е по-силен, ако играчите му къркат заедно. „Когато отидох в Рейнджърс, мениджърът Уолтър Смит ми каза: „Синко, знаеш ли какво искам от теб? Да научиш тази пасмина да ходи заедно по пивниците!” Станахме три пъти поред шампиони, беше фантастично… Друг път играх като истинско ла**о през първото полувреме. Мениджърът ме пита на почивката: „Пол, снощи пил ли си?” Отговорих съвсем честно, че не съм. Той каза: „Бързо удари две на крак!” Изпих тройно бренди и излязох за втората част. Шибнах им два гола, избраха ме за най-добър в мача!” Гаскойн разказва и за времето, когато носи екипа на Евертън. „Предстоеше ни мач срещу Съндърланд. Предната вечер чух, че един от техните е казал: „На Газа ще му пръдна в лицето!” Изпих четири шишета вино, надрусах се и с хапчета. В 6 часа сутринта се събудих, целият треперех. Ободрих се с две чаши вино и три брендита, изпуших няколко цигари и заминах към стадиона. Играх отлично, избраха ме за най-добър в мача!” Твърди още, че е играл и срещу Диего Марадона, когато аржентинецът носеше екипа на испанския Севиля. На терена и двамата смърдели на бъчва!
Изхвърлен от отбора на Англия


Едно от големите разочарования на Пол Гаскойн е изгонването му от националния отбор на Англия за световното през 1998 г.  „Две седмици по-рано бяхме на лагер в Испания. Накрая ни строиха като ученички в коридора пред стаята на селекционера Глен Ходъл. Влизахме при него един по един, за да научим дали сме предвидени за участие в авантюрата. Отпред бяха помощник-треньорите. Единият ми беше приятел. Когато наближи моят ред видях, че очите му се напълниха със сълзи. Веднага ми стана ясно, че съм аут от отбора!” 
Газа разблъсква другите и нахлува при Ходъл. „Първо хванах телефона и го разбих в земята. След това избих вратата с шут, изпотроших каквото можах. Накрая изтръгнах някакъв електрически кабел заедно с мазилката. Дадоха ми валериан, за да се успокоя. Отломките от мебелите още стоят в музея на хотела сред най-ценните им експонати”, разправя Газа. 
Говори се, че Ходъл видял Газа на някаква снимка как яде шиш-кебап и затова го изгонил. „Не беше справедливо, тъй като същата сутрин шестима от нашите се бяха прибрали в хотела кьоркютук пияни! Само че той ги взе за световното, а мен – не…” Англия се проваля, по-късно Дейвид Бекъм и Пол Скоулс ще кажат: „Ако Гаскойн беше в отбора, щяхме да спечелим световната купа!”.
Снимка: Getty Images
Изхвърлен от отбора на Англия
Едно от големите разочарования на Пол Гаскойн е изгонването му от националния отбор на Англия за световното през 1998 г. „Две седмици по-рано бяхме на лагер в Испания. Накрая ни строиха като ученички в коридора пред стаята на селекционера Глен Ходъл. Влизахме при него един по един, за да научим дали сме предвидени за участие в авантюрата. Отпред бяха помощник-треньорите. Единият ми беше приятел. Когато наближи моят ред видях, че очите му се напълниха със сълзи. Веднага ми стана ясно, че съм аут от отбора!” Газа разблъсква другите и нахлува при Ходъл. „Първо хванах телефона и го разбих в земята. След това избих вратата с шут, изпотроших каквото можах. Накрая изтръгнах някакъв електрически кабел заедно с мазилката. Дадоха ми валериан, за да се успокоя. Отломките от мебелите още стоят в музея на хотела сред най-ценните им експонати”, разправя Газа. Говори се, че Ходъл видял Газа на някаква снимка как яде шиш-кебап и затова го изгонил. „Не беше справедливо, тъй като същата сутрин шестима от нашите се бяха прибрали в хотела кьоркютук пияни! Само че той ги взе за световното, а мен – не…” Англия се проваля, по-късно Дейвид Бекъм и Пол Скоулс ще кажат: „Ако Гаскойн беше в отбора, щяхме да спечелим световната купа!”.
Пие, за да забрави срама от това, че пие
Британците често сравняват Пол Гаскойн с друга голяма легенда, капитулирала пред алкохола – Джордж Бест. Но Газа няма самочувствието да се сравнява с него, смачкан е от живота. Срам го е от всичко, което е направил дотук. И като онзи пияница от „Малкия принц” от Екзюпери, пие здравата. Пие, за да забрави, че го е срам. Срам от това, че пие. Приживе Джордж Бест, легенда на Манчестър Юнайтед, обича да казва: „Похарчих много пари за пиене и мадами, а останалото пръснах на вятъра…” Често пъти Газа е питан какво мисли за собствената си съдба и тази на знаменития футболист от Северна Ирландия. „Някои казват, че съм като Джордж Бест. Това е тъпо! Бест беше легенда, аз съм само един бивш футболист и закоравял пияница”. А бившият президент на Нюкасъл Стан Сеймор е още по-красноречив: „Пол Гаскойн е същият като Джордж Бест, само че без мозък...”

На 27 май Пол Гаскойн ще навърши 50 години. Наскоро футболната легенда на Англия заяви, че още води битка с демоните, които го преследват.

Пристрастен до смърт, с разбито от алкохола и наркотиците здраве, Газа вече кара дори и най-близките му приятели да твърдят, че не му остава много живот и дните му вече са преброени.

За великия бивш футболист най-често се пише как е бил открит в безпомощно състояние на улицата, прегърнал бутилка с нещо за пиене.

В края на миналата година го пребиха в един от лондонските хотели, тъй като се заяждал с други клиенти. Един ден е в токсикологията, друг – в изтрезвителното.

Напоследък някогашната икона на английските запалянковци обикаля из страната и изнася срещу заплащане някакво съвсем долнопробно шоу с просташки майтапи.

Разказва с охота историите си с алкохола и наркотиците. На въпроса дали неговият край ще бъде толкова трагичен, колкото на другия известен алкохолик Джордж Бест, Газа отговаря: „Бест беше легенда, а аз съм само един пропаднал пияница…”

Често го питат дали вече не му минава през ума да се самоубие.

„Ако си решил да го правиш, просто се хвърляш под влака. Чувал съм, че най-лесно било да се удавиш, изобщо не боляло. Веднъж бях на косъм. Напих се, налапах се с хапове и се заключих в банята. Само че полицията пристигна твърде бързо и ме откараха в лудницата…”

Защо този голям футболист пропадна по такъв начин? Какви демони са го тласнали към пропастта?

В галерията ви представяме десет фактора от живота на Пол Гаскойн, накарали го да дави мъката си в алкохола.

 

Най-четените