Когато Марадона на Карпатите господстваше в Серия Б | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Когато Марадона на Карпатите господстваше в Серия Б

4534535Борислав Орлинов , the guardian
17.09.2016, 01:30 (обновена 19.09.2016, 17:36)

1 от 4 снимки Назад Напред

345324

Снимка: © getty.com

Марадона на Карпатите вкара 9 попадения в Серия Б

Спокойно можем да твърдим, че футболният свят сега е свободен. Или поне много повече, отколкото е бил през миналия век, когато трансферирането на един играч е минавало през сложна паяжина от закони и правила, които ако прибавим към финансовите интереси, стават необятни за човешкото съзнание.

Да, привържениците на конспирацията веднага ще намесят масонството, и митовете за най-древното и масово етично-нравствено движение в света, твърдейки, че и те имат пръст във футбола, но ако се изолираме от всички странични фактори, днес Реал Мадрид може да започне с единадесеторка, в която няма нито един испанец – нещо, което беше немислимо преди.

През 90-те години отборите имаха право сама на трима чужденци на терена, а позитивите и негативите от подобна политика са дискутирани достатъчно, че да бъдат предмет на обсъждане и днес.

Така че колкото и странно сега да изглежда някой да премине от бляскавия гранд Реал Мадрид до това да заживее някъде в Ломбардия, а после да облече фланелката на Барселона, в началото на 90-те това беше най-нормалното нещо на света.

И не го направи някой случаен, а Джика Хаджи. Той си тръгна от „лос бланкос“, за да заиграе в Бреша, където Мирча Луческу си правеше една малка румънска империя в Италия.

Разбира се, стадион "Марио Ригамонти" не е обикновено място. Да не забравяме, че през годините там са се подвизавали Роберто Баджо, Пеп Гуардиола, Андреа Пирло, Лука Тони, както и много други.

Но не магията на това място привлече Хаджи, а нещо далеч по-просто. Правилото за тримата чужденци оковава треньорите, а стиковането на тима става много по-лесно, когато въпросното трио е от една националност. Милан си имат по това време Ван Бастен, Гулит и Рийкард. Интер – Лотар Матеус, Андреас Бреме и Юрген Клинсман.

Така че Бреша потърси вдъхновение в Румъния. Вече и без това Луческо водеше парада начело, а Дорин Матеуц и още няколко румънци са отбора. Джика Хаджи пък идва с ореол над главата, за да прибави последното парченце от пъзела.

Нещата обаче тръгват ужасяващо. Още в дебюта си той получава червен картон, а в края на сезона Бреша губи плейофа с Удинезе и изпада в Серия Б. Хаджи е обвиняван, че е мързелив, закъснява за тренировки и сее раздор в съблекалнята – все подправки, които правят ястието на италианските привърженици още по-горчиво.

10-ката може и да е всякакъв, но не е нелоялен или предател и остава с тима във второто ниво. През сезон 1993/94 пък се превръща в Марадона на Карпатите.

Истината е, че идвайки от Реал Мадрид той подценява Серия А и затова страда, но през втория си сезон трупа самочувствие и с представянето си оставя дори привържениците на противника без дъх.

Джика Хаджи може всичко, защото едновременно е не само диригент, но и в трудните моменти се превръща в цял футболен оркестър, способен самостоятелно да победи всеки. Преодолява противниците с лекота, намира празни пространства дори в най-сгъстената защита и носи със себе си специалното усещане, че е замесен от друго тесто.

Така става митична фигура, караща феновете на Бреша да се усмихват, а на опонента да мигат невярващо, но все пак да са благодарни за възможността да наблюдават подобен талант.

Марадона на Карпатите вкара 9 попадения в Серия Б и извежда тима отново в елита. Печели през 1994-а и англо-италианската купа на Уембли срещу Нотс Каунти пред 17,185 души, а после повежда Румъния към велико американско лято на Мондиал 94, за да превърне кошмара си в приказка, след което големите отбори отново го желаят.

Хаджи пристига в Барселона сякаш е Йохан Кройф, а пребиваването му в Италия не просто го връща на футболната карта, а го прави със статут на недосегаем. Останалото е история.

За последно го видяхме на 20 май на стадион „Васил Левски“, където стана част от онзи дъжд от голове и сълзи. Марадона на Карпатите беше остарял, а топката не му се подчиняваше вече така покорно, но в душата си пак беше млад, щастлив и на "Марио Ригамонти".

Oще: 50 години номер 8  андреа пирло  барселона  бреша  българия  джика хаджи  интер  италия  марадона  марадона на карпатите  марко ван бастен  милан  мирча луческо  мондиал 94  пеп гуардиола  реал мадрид  румъния  рууд гулит  сащ  сащ 94  серия а  серия б  франк рийкард  футбол  христо стоичков 


Още от Футбол свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео