Твърдението, че най-голямата битка не е на терена, а в главите на футболистите, е станало банално поради простата причина, че е вярно.
Когато става дума за двубой на най-високо ниво, всеки детайл е от значение, а победата до такава степен може да обсеби единия тим, че да накара представителите му да се опитат да си спечелят предимство по всякакви морални и не чак толкова морални начини.
Кой обаче може да ги съди, когато доказано само и единствено резултатите имат значение във футбола?
Всяко предизвикано неудобство у противниковия лагер е пирон в ковчега му, всяко допълнително усилие, което съперникът трябва да направи, е изхабяване на ценна енергия.
А щом веднъж си пробил психиката на съперника, тогава на 50% си спечелил.
Знаем, че гостоприемството е и едно от качествата, с които никой футболен отбор не би трябвало да бъде асоцииран. Някои клубове даже са готови и на крайности, за да се разграничат максимално от подобно определение.
Има вариант да тормозиш гостуващите футболисти на терена, има и такъв да го правиш преди началото на двубоя. А ако питате Лудата банда от Уимбълдън, най-добре е да ги малтретираш преди първия съдийски сигнал, да им забиеш по някой лакът по време на срещата, а накрая да им нариташ задниците в тунела.
Разбира се, съществуват и не толкова брутални методи, които обаче са достатъчно ефективни, за да изкарат гостуващия отбор извън равновесие.
Ерата на Вини Джоунс може и да е мъртва, но на мода сега са интелигентните и случайно предизвикани неудобства.
Образно казано, отборите не съобщават на противника, че е грозен, а се обръщат към него с въпроса: „Изпитвам непреодолимо желание да ви фрасна един в лицето, но пък защо да ви правя услугата да ви разкрасявам?“, което в крайна сметка си е едно и също.
В галерията може да видите кои са мръсните номера, които правят домакините в съблекалнята за гости.
