Вече е ясно - момчето си отива. За някои това решение е закъсняло, за други - тъжно, но за Димитър Бербатов безспорно е правилно. Талантът на 31-годишния вече централен нападател с кадифен пас, е твърде голям, за да чака влизане като резерва на по един мач през месец.
Бербатов си тръгва от Манчестър Юнайтед с надеждата, че ще прибере още един медал. Ще го постави във витрината до шампионските от 2009 и 2011 г., и един ден гордо ще ги показва на внуците. Този последен орден обаче направо е обиден по начина, по който Бербатов би стигнал до него. Разбира се, ако тимът му успее да изпревари Сити на финалната права.
По законите на Висшата лига медал за шампион получава само играч, който е влязъл поне 10 пъти в мач от първенството, независимо като титуляр или резерва. Бербатов едва ли повече ще помирише терен до края на сезона, предвид на две обстоятелства - явните предпочитания на Фъргюсън към други нападатели и откритото признание на агента му Емил Данчев, че футболистът ще си търси друг отбор през лятото.
За щастие някак в този сезон на пълно зачеркване Бербатов натрупа 10 шампионатни мача. В пет от тях е бил титуляр, в другите пет се е появил като резерва. Навъртял е само 486 минути на терена от възможни 2610, които Юнайтед е изиграл за 29-те си мача. Това е по-малко от 1/5 от времето на „червените дяволи" на игрището. За тези минути българският нападател е вкарал цели 7 гола, което си е отлична ефективност. Бербатов продължава да е трети голмайстор на отбора в мачове от Висшата лига след само Уейн Руни (20 гола в 25 мача) и Хавиер Ернандес (10 в 23).
На фона на тези цифри е оскърбителен начина, по който Бербатов ще си отиде. Ако Манчестър Юнайтед стане шампион, медалът ще е като изпросен. Българинът би го заслужил с точно минималния брой участия, като някои от тях са влизания като тактическа смяна в 77-ата или 79-ата минути... Все едно някакъв периферен играч, който се появява само да натрупа необходимите участия. А погледнато реално приносът на Бербатов си е солиден, а със сигурност би бил още по-внушителен, ако той играеше повечко. За сравнение Андерсон Оливейра също има 10 мача - 8 като титуляр и 2 като резерва, и се класира за медал. А колко силни игри през сезона помните на бразилеца? И въобще - някога забелязали ли сте го да изпъква в мач на Юнайтед през този сезон?
Всъщност, медал с минимума изиграни мачове, би бил донякъде симптоматичен за Бербатов. Той има няколко такива случая в кариерата си. През 2009-2010 г. получи медал за спечелената Купа на лигата, но бе играл само в един мач от турнира преди финала. Води се и световен клубен шампион, където също получи медал, но без да е изиграл и минута на турнира в Япония в края на 2008 г., когато бе болен, но с отбора.
Ако Юнайтед триумфира в края на сезона, дали Бербатов ще пръска като луд с шампанско из съблекалнята на „Олд Трафорд"? Дали гордо ще позира с медала? Едва ли. За първи път, откакто напусна България преди 11 години, за да иде в Леверкузен, нашият изглежда с накърнено самочувствие и някак приземен от случващото му се. Не иска да повярва, че от звезда и голмайстор на Висшата лига се превърна само за няколко месеца в резерва за „смъртни случаи" в Юнайтед.
Още през май 2011-а, когато бе изваден от групата за финала в Шампионската лига, нещо сякаш се скъса между него и Фъргюсън. Мнозина казват - да беше си потърсил друг отбор още тогава, да бе пожелал трансфер. Бербатов предпочете да остане, за да е недалеч от шампионски медал сега, 9 кръга преди края на сезона. Но е сигурно, че дори в най-кошмарните си мисли той не си е представял така последния си сезон в Манчестър.
Оттук нататък за него остава да гледа смело в бъдещето. Да подбере точната оферта, да изиграе поне 3 години на добро ниво и да сложи заключителните краски на една солидна и успешна кариера. Ако това лято събере хеттрик от шампионски медали на Англия, можем само да го поздравим искрено. Независимо от само 10-те му мача, с които се е класирал за ордена. Никой не може да каже, че не го е заслужил.
