Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

История за 25 цента и как Марсело успя да замени незаменимия

... a дядо Педро промени завинаги историята на играта Снимка: getty
... a дядо Педро промени завинаги историята на играта
Кариерата на Марсело започва в родината му Бразилия с екипа на Флуминензе. На 14 ноември 2006-а президентът на Реал Мадрид по онова време Рамон Калдерон го представи пред феновете като „заместникът на Роберто Карлош". Снимка: getty
Кариерата на Марсело започва в родината му Бразилия с екипа на Флуминензе. На 14 ноември 2006-а президентът на Реал Мадрид по онова време Рамон Калдерон го представи пред феновете като „заместникът на Роберто Карлош".
С годините бразилецът спечели почти всичко с Реал и бе с основна заслуга за индивидуалните успехи на съотборниците си. Той три пъти триумфира в Шампионската лига, с което изравни постижението на предшественика си РОберто Карлош. Марсело дори се разписа във финала на турнира при така желата ЛА Десима. Снимка: getty
С годините бразилецът спечели почти всичко с Реал и бе с основна заслуга за индивидуалните успехи на съотборниците си. Той три пъти триумфира в Шампионската лига, с което изравни постижението на предшественика си РОберто Карлош. Марсело дори се разписа във финала на турнира при така желата ЛА Десима.
В националния отбор на Бразилия Марсело също замени Роберто Карлош. Той бе твърд титуляр на домашното световно и игра във всеки мач за Селесао. През 2013-а пък спечели Купата на конфедерациите пред собствена публика. Снимка: getty
В националния отбор на Бразилия Марсело също замени Роберто Карлош. Той бе твърд титуляр на домашното световно и игра във всеки мач за Селесао. През 2013-а пък спечели Купата на конфедерациите пред собствена публика.
Мондиал 2014 бе белязан от лична трагедия за Марсело. Неговият дядо Педро, който дава тласък на кариерата му, почина от рак на костите два дни преди разгромното поражение от Германия в полуфиналите. Бразилецът има татуировка на Фолксваген Бийтъл на дясната си ръка, която му напомня на времето, когато дядо му го е карал на тренировки във Флуминензе. Снимка: getty
Мондиал 2014 бе белязан от лична трагедия за Марсело. Неговият дядо Педро, който дава тласък на кариерата му, почина от рак на костите два дни преди разгромното поражение от Германия в полуфиналите. Бразилецът има татуировка на Фолксваген Бийтъл на дясната си ръка, която му напомня на времето, когато дядо му го е карал на тренировки във Флуминензе.
Днес Марсело може да се похвали, че не просто успешно замени Роберто Карлош в Реал Мадрид, но и с приятелството си със своя идол от детството. Снимка: twitter
Днес Марсело може да се похвали, че не просто успешно замени Роберто Карлош в Реал Мадрид, но и с приятелството си със своя идол от детството.

Когато Галактикос се роди в Мадрид, това бе тим със звезди на всяка една позиция. Всеки един от играчите на Реал от онези години в началото на хилядолетието спокойно може да бъде наречен легенда - от вратаря до централния нападател.

С годините бе ясно, че тези икони на своето време ще остареят и ще трябва да бъдат заменени с нови звезди от същия калибър, за да може този модел да продължи да работи. Съответно, за всеки от тях можеше да бъде посочен заместник, дори за Раул се намери такъв в лицето на Кристиано Роналдо, въпреки очевидните разлики между двамата.

Никой обаче не е предполагал, че Реал Мадрид ще успее скоро да замени един от своите най-уникални футболисти и то толкова успешно...

„Аз ще бъда Пеле”, казва едно хлапе на плажа Ботафого, докато децата от махалата се разпределят по отбори и си избират в ролята на кой от своите идоли да влязат за днешния мач. „Аз пък ще съм Ривалдо”, заплюва се друго пред „Дунга”, докато „Гаринча” и „Роналдо” спорят кой кой е. „Дида” пък стои отзад, тъжен, че пак трябва да е на вратата.

„Аз съм Роберто Карлош”, заявява уверено най-малкият от всички. Преди батко му и неговата тайфа рядко са го пускали да рита с тях, но след като веднъж са му дали шанс да покаже какво може с топката, той се превръща в редовен участник в кварталните мачлета. Ясно е, че е специален.

Всъщност Марсело Виейра да Силва се оказа толкова талантлив, че един ден наистина успя да влезе в обувките на легендарния бразилски бек. И те му паснаха идеално.

Тогава обаче той още не знае, че на 14 ноември 2006-а президентът на Реал Мадрид по онова време Рамон Калдерон ще го представи пред феновете на най-големия клуб в историята и то именно като „заместника на Роберто Карлош”. От Флуминензе получават в замяна 6,5 млн. евро и се отмятат от предишната си уговорка със Севиля.

„Роберто Карлош ще остане тук за още една година, което всички ние искаме и той също е щастлив. Но Марсело ще е тук, доката не реши да си тръгне.”

Трансферът в Реал Мадрид, сам по себе си, е достатъчно вълнуващ, но за Марсело това е сбъдната мечта, тъй като получава и възможността да се учи именно от футболиста, на когото се възхищава от детските си години в Рио де Жанейро.


Всеки път, когато играе с приятелите си по улиците или плажовете, той неизменно настоява да е в ролята именно на играча, който направи фланелката с №6 на Бразилия своя собствена марка. Марсело е заучил тази роля, гледайки колкото се може повече мачове на своя любимец за Реал Мадрид и за „селесао”.

След като легендарният ляв бек обявява, че ще остане в испанската столица поне до края на сезон 2006/07, намерението на „белия балет” е да прати Марсело в Кастийя, където да свиква със стила на игра на новия континент, играейки срещу опоненти от втория ешелон. Треньорът на Реал тогава Фабио Капело обаче има други планове.

Вместо това той оставя Марсело в първия отбор, давайки му шанс да работи отблизо със своя идолпри наглед непосилната задача някой ден да го замести.

„Макар почти да не играех и често дори да оставах извън групата за мача, научих много през този период”, разкри години по-късно Марсело, разказвайки за решението на италианеца да го остави в онзи Галактикос.

„Той притежаваше една странна смесица от боязливост и самоувереност. Той бе бърз, техничен и много атлетичен. Спомням си, че бе много учтив и се отнасяше с уважение, макар през първия си месец в клуба да говореше твърде малко. Но пък много слушаше”, спомня си за младия Марсело помощникът на Капело по кондиционните тренировки Масимо Нери.

Лош шпагат на Дейвид Бекъм по време на тренировка ускорява интегрирането му в първия отбор, след като англичанинът вади от строя Роберто Карлош в началото на януари. Капело обаче още не е готов да пусне младока като титуляр, така че Серхио Рамос се налага да играе като ляв бек, а бразилецът прави дебюта си в последния половин час.

Успява да запише още два мача като смяна, преди Роберто Карлош да се върне на терена срещу Хетафе в началото на март.

Във въпросната среща Марсело пък се появява в игра на мястото на Гонсало Игуаин в 88-ата минута, а феновете на „Сантяго Бернабеу” стават свидетели на нещо историческо - това са единствените няколко минути, в които Марсело успява да поиграе редом до своя идол Роберто Карлош в официален мач.

Това се получава, защото тийнейджърът се появява в игра едва още два пъти до края на сезона, в който Реал печели убедително Ла Лига - един сезон, който ще бъде запомнен в Испания като Сезона на завръщанията (Liga de las Remontadas).

Марсело обаче така и не успява повече да дели един терен с идола си, след като Роберто Карлош изиграва последния си мач за любимия Реал срещу тима на Майорка. Легендата решава да продължи кариерата си във Фенербахче и пътищата им така и не се пресичат отново.

Това не се случва и с националния тим на Бразилия, тъй като световният шампион от 1998 г. прекрати кариерата си след Мондиал 2006 в Германия, няколко месеци преди Марсело да дебютира за Селесао срещу Уелс.

Макар в началото на сезон 2007/08 Бернд Шустер да предпочита за поста новите попълнения Хайнце и Дренте, Марсело просто е орисан да остави своя отпечатък именно там.

Той сякаш бе Избрания да замени незаменимия Роберто Карлош - едно сериозно предизвикателство, но такова, за което малкото момче от плажа Ботафого винаги е мечтало.

Макар Роберто Карлош да е доста нисичък, неговата сянка бе огромна и се простираше по цялата лява половина от игрището на „Сантяго Бернабеу”.

Дори след като напусна в посока Турция, наследството на легендарния бразилец тежеше изцяло на раменете на младия му сънародник всеки път, когато той се появеше на левия фланг. Скандиранията и освиркванията на моменти от страна на претенциозната мадридска публика само добавяха допълнителен психологически натиск.

Той не просто трябваше да замени кой да е стар ляв бек, а задачата му бе да влезе в обувките на този, който мнозина смятат за най-добрия на този пост в историята на футбола.

Роберто Карлош има във визитката си четири титли от Ла Лига, три от Шампионската лига, две от Копа Америка и една Световна купа, а индивидуално е отличаван два пъти като бранител на годината и дори остана втори само след Феномена Роналдо за Златната топка през 2002-ра.

По време на 11-годишния му престой в Мадрид само три пъти защитник е стъпвал на тази почетна стълбичка, като другите двама са Паоло Малдини и Фабио Канаваро. Освен това той стана едва вторият бек в историята след Джакинто Факети, който е избран сред най-добрите двама в света.

Макар Роберто Карлош да пристигна в клуба преди Флорентино Перес да стане президент и да започне ерата на Галактикос, бразилецът бе една от най-ярките и уникални звезди в селекцията на отбора.

Неговите паметни пробиви, мощните му центрирания в наказателното поле, безпогрешните шпагати и умението му да противодейства на противниковите плеймейкъри го правеха перфектния ляв бек.

Черешката на тортата разбира се бяха незабравимите му преки свободни удари, когато топката летеше с над 150 км/ч, преди да се озове в мрежата, минавайки по най-невъзможните траектории пред погледа на невярващите вратари.

„Роберто Карлош може да покрива целия ляв фланг абсолютно сам”, обяви Висенте дел Боске, а думите му изглеждат напълно правдоподобни, след като неуморимият бранител успяваше да пробяга 100 метра за 10,6 сек. - време, което би го вкарало в сериите на Олимпийските игри в Рио 2016.

В началото феновете на Реал съвсем не бяха убедени, че Марсело може да влезе в ролята на един то най-големите им любимци, но той не позволи на цялото това напрежение да махне усмивката от лицето му.

През сезон 2007/08, когато Реал защити титлата си, той бавно започна да се утвърждава на позицията и започна като титуляр в 11 от последните 16 мача през въпросната кампания. В началото тийнейджърът често се отплесваше и забравяше задлъженията си в защита, но с малко помощ от ветерани като Канаваро и Хайнце започва да работи по този елемент от играта.

Може да се каже, че Реал разполага с един нешлифован диамант, но през следващия сезон 2008/09 Хуанде Рамос не е уверен, че си струва да влага усилия в развитието му като ляв бек. Той предпочиташе да го тества като крило и така Марсело отбеляза първите си попадения за Реал. „Природната ми позиция е ляв бек, но обичам да играя и като крило, заради афинитета си към атаката”, казва самият футболист, който в началото е изненадан от решението на новия треньор, но веднага се адаптира.

По това време обаче се роди Барселона на Пеп Гуардиола и Реал преживяваше трудни времена, изпълнени с много промени, в опит да овладее каталунската буря.

През 2009/10 начело застана Мануел Пелегрини, който отдели време да поработи върху представянето на Марсело в защита, макар понякога също да го ползваше и като ляво крило.

Фактът, че единствено Кристиано Роналдо и Кака са дали повече асистенции от Марсело през онази кампания, е статистическо доказателство за прогреса му като сила по левия фланг в Реал.

Промените в клуба обаче застрашаваха развитието на бразилеца. През 2010-а Мадрид бе арена за дуела между Интер и Байерн във финала на Шампионска лига. Един човек обаче щеше да остане в Испания още цели три години. Това бе Жозе Моуриньо, който доведе със себе си Фабио Коентрао, за да се конкурира за позицията на Марсело. Днес само единият от двамата все още е в отбора.

Когато стане дума за постигането на Десетата, малцина ще си спомнят, че Марсело се разписа във финала.


Първото, което изниква е разкъсаната фланелка при последния гол, дело на Кристиано Роналдо от дузпа, за обрата в последната минута, постигнат от Серхио Рамос, или пък за попадението ан Гарет Бейл с глава.

Въпросният финал през 2014-а обаче бе един от тези мачове, които помогнаха на Марсело да запише името си със златни букви в историята на Реал Мадрид. Дори Роберто Карлош не се е разписвал в европейски финал за „белия балет”, макар че неговите 16 гола в турнира го подреждат в топ 16 реализаторите на клуба в Европа, преди имена като Зидан, Ван Нистелрой и сънародника му Роналдо.

В началото на вечерта имаше съмнения дали Марсело изобщо ще влезе на терена, да не говорим сред голмайсторите. Той не игра в двата полуфинала с Байерн заради контузия, а в последния мач от турнира Коентрао бе заел мястото му на левия фланг. 30-милионният португалец непрекъснато караше Марсело да се бори за собственото си място, освен да опитва да заеме това на Роберто Карлош.

Марсело обаче се справи и с неговата конкуренция, както по-рано стори с тази на Раул Браво, Мигел Торес, Ройстон Дренте и на Габриел Хайнце.

„Първоначално не бях сигурен, но сега го обичам”, заяви Моуриньо по-късно по адрес на бразилеца, който бе деветият най-използван играч в схемите му (Коентрао бе едва 15-ият).

По времето на Карло Анчелоти Марсело пък бе шести по изиграни минути в Реал, а Коентрао започна като титуляр на финала, най-вече заради стабилните си игри, когато трябваше да го замени.

През сезон 2015/16 бразилецът дори бе избран за втори капитан на отбора, след като с годините се утвърди и като един от лидерите в съблекалнята на „Бернабеу”.

Той все по-добре усвояваше изкуството да владее левия фланг както в атака, така и в защита, като най-голяма полза от това през годините извади Кристиано Роналдо. Доминацията на Марсело отляво позволи на португалеца напълно да забрави за всякакви задължения в защита, а и да навлиза от фланга към наказателното поле, за да шутира, когато си поиска.

Марсело може и никога да не стъпи на подиума за Златната топка, подобно на своя легендарен сънародни, но пък бе с немалка заслуга за наградите, които Кристиано Роналдо спечели през годините.

Ролята на Марсело бе ключова и за тактическата революция на Зидан, който се налага да жертва един от атакуващите си полузащитници, за да използва дефанзивен полузащитник като Каземиро. Креативността и непрестанните пробиви на левия бек обаче компенсират тази липса в атака. Всъщност през 2015/16 той е играл повече време с топката от всички, освен плеймейкърите Тони Кроос и Лука Модрич.

Скоро Марсело добави към успехите си втора купа от Шампионската лига (Единадесетата), когато бе точен при наказателните удари, отново срещу Атлетико. След това добави към визитката си Суперкупата на Европа и Световния клубен шампионат.

След всичко, което постигна с Реал Мадрид, хората започнаха да се чудят не дали е достоен заместник на Роберто Карлош, а дали не е дори по-добър и от него.

Зад цялата тази необикновена история на успеха на Марсело стои неговият дядо Педро, който винаги го е окуражавал да играе футбол. Майката на футболиста е учителка и съответно настоявала той да заляга над уроците, докато дядо му му казвал: „Да, трябва да учи, но също и да играеш футбол.”

Марсело всъщност започва да се занимава първоначално с футзал, но от Флуминензе го забелязват и му предлагат да смени игрището с по-голямо. Първоначално той не бил сигурен, тъй като планирал да стане пожарникар като баща си, но отново дядо му го убедил да вложи цялата си душа във футбола. Дядото дори започва допълнителна работа, за да плаща пътните разходи на внук си.

Сумата от 13 реала на ден не е никак малка за семейството и накрая дядо Педро остава само с 25 цента в джоба си точно в деня на пробите, когато Флуминензе ще избере три деца за младежкия си отбор.

Дядо и внук решават да тестват късмета си и пускат въпросните 25 цента в ротативка в един бар. Играта изисквала да избереш флага на дадена страна и така Хърватия им донася печалба от 25 реала. Двамата се почерпват с бургери и отиват на тренировката.

Марсело е сред избраните деца, а късметът отново се усмихва на дядо Педро и той си купува Фолсваген Бийтъл, за да кара внука си на тренировките. Марсело таи толкова добри спомени от онези години, че е татуирал автомобила на дясната си ръка.

Освен това той подарява от благодарност първата си заплата във Флуминенза от 100 реала на дядо си Педро - човекът, който направи мечтите му възможни.

„Ако не бе дядо ми Педро, сега въобще нямаше да съм футболист”, разказва Марсело, припомняйки си как на 15 искал да зареже всичко, за да живее като останалите тийнейджъри, но дядо му го убедил да продължи.

Мечтата на Педро да гледа внука си като европейски клубен шампион и национал на Бразилия също се сбъдна. Вероятно той е бил сред най-гордите хора в света, когато на 12 юни Марсело излезе на терена за първия мач на домашния Мондиал 2014, а година по-рано взе участие във всички мачове на „селесао” при триумфа за Купата на конфедерациите, отново в Бразилия.

Дядо и внук вероятно са преглътнали факта, че именно Марсело вкара първия гол на мондиала, но в полза на Хърватия - страната, която години по-рано даде началото на футболната им мечта.


Впоследствие Бразилия обърна резултата до 3:1,а Марсело игра във всеки мач на тима до полуфиналите, когато дойде срамното поражение 1:7 от Германия.

По това време обаче сърцето му вече скърбеше от няколко дена, след като бе загубил обичания си дядо, който почина от рак на костите.

Луиш Фелипе Сколари даде на своя титулярен ляв бек колкото почивка поиска, за да присъства на погребението и да се възстанови, но той пожела да остане с тима и да се бори до последно за световната купа. Накрая в страната германският флаг бе издигнат най-високо, но това не заличава приноса на Марсело за „селесао”, така че дядо му със сигурност си е отишъл като горд човек.

Той от малък мечтаеше да бъде Роберто Карлош, но дори в най-смелите си фантазии не си е представял, че може да оспори титлата му на най-добрия ляв бек в историята на играта. Само че благодарение на своята работна етика, оптимизъм, непримирим дух и безспорен талант, той постигна тъкмо това.

Марсело се осмели да стъпи в обувките на незаменимия Роберто Карлош и те му паснаха перфектно - както в „белия балет”, така и в „селесао”.

Най-важното за него обаче е, че двамата дори станаха приятели и не пропускат възможност да се похвалят един друг. „Той е най-добрият бек в света и има повече качества от мен”, твърди легендарният бразилец, докато Марсело отвръща, че „е невъзможно да надминеш Роберто Карлош, защото той е най-добрият”.

Разбира се, няма и смисъл да се губи време в сравнения между двамата спрямо постиженията и пътя, по който са минали.

Точно на това се надява играчът на Реал, феновете да си казват: „Искам да пиша история и като Марсело, не просто да бъда заместник на Роберто Карлош.”

Кой знае, може вече да го е постигнал и някъде в Рио някое хлапе да бърза да се заплюе като „Марсело”, а след това да се превърне в следващия легендарен ляв бек на Бразилия, пък защо не и на Реал Мадрид...

 

Най-четените