Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато тя говори, ти слушаш

Ива Дойчинова: Без радио не мога. Снимка: Мирослава Дерменджиева, Webcafe
Ива Дойчинова: Без радио не мога.
Когато тя говори, ти слушаш Снимка: Мирослава Дерменджиева, Webcafe
Когато тя говори, ти слушаш Снимка: Мирослава Дерменджиева, Webcafe
Когато тя говори, ти слушаш Снимка: Мирослава Дерменджиева, Webcafe
Когато тя говори, ти слушаш Снимка: Мирослава Дерменджиева, Webcafe
Когато тя говори, ти слушаш Снимка: Мирослава Дерменджиева, Webcafe
Когато тя говори, ти слушаш Снимка: Мирослава Дерменджиева, Webcafe
Когато тя говори, ти слушаш Снимка: Мирослава Дерменджиева, Webcafe
Когато тя говори, ти слушаш Снимка: Мирослава Дерменджиева, Webcafe

Един от най-известните женски гласове в радио ефира принадлежи на бойна блондинка, побрана в секси тяло с височина от 1.64 см, с остър поглед и ум като бръснач. Представяме ви Ива Дойчинова. Когато тя говори, ти слушаш. Защото Ива знае какво казва и е изключително ярка и категорична в мнението си. Може би затова и хората харесват шоуто й „Ива от сутрин до обед", което може да слушате всяка сутрин по радио FM+.

То много прилича на самата Ива. „Ива от сутрин до обед" е като гурме. Може да ви се стори странно в началото, дори малко прекалено екстравагантно, но някак знаете, че задължително трябва да го пробвате. Най-малкото от любопитство. А любопитството е убило котката ("Curiosity killed the cat" гласи популярен израз). Не го забравяйте. Това може да се случи и с вас в сутрините от 8 до 12 на честота 94.9 мегахерца, ако решите да си го причините.

Двете с Ива се срещаме в един студен понеделник, по тъмно, както доброто женско приятелство предполага, за да тестваме новия Hyundai i30. Установяваме, че колата е по-умна и от двете ни или поне така изглежда, но пък има прозрачен покрив, най-красивия тъмносин дизайн отвън и нашето радио звучи вътре.

Ива Дойчинова е радио глас още от времето на програма Хоризонт, който в един момент преминава на малкия екран, но запазва тембъра и специфичността си. Ако затворите очи и тя ви заговори, ще се сетите за хиляди неща, които някога, някъде ви е казала. Радио, телевизия, реклама... Изберете си...

„Всъщност завършвайки българската си филология в университета, записах във факултет „Обществени професии" и журналистика. В някакъв момент, когато свърши ученето, имаше практика, задължителна - радио, телевизия и преса. И тъй като всички жени записаха телевизия, аз бях единствената в радио. И се озовах в една изцяло мъжка група.

Заведоха ни в „Хоризонт" и ни казаха още на входа, че жени там не взимат, защото имало много и се търсели повече мъже. На мен ми стана много тъпо, защото аз обожавах „Хоризонт", изкарах студентските си години с „Нощен хоризонт", от полунощ до 3 часа го слушах. И всичките водещи - Косьо Тилев беше там, Румен Ивайлов беше там... Петър Пунчев в някакъв момент беше там. И бяха великолепни гласове и мъже, и просто ги обожавах. За щастие отидох след купон и гласът ми беше паднал, така че явно се изявих доста мъжки, в тъмния регистър на тембъра си и ме взеха в „Хоризонт" директно."

Началото, „Нощен хоризонт", телевизията...

„Отивам точно в моя любим „Нощен хоризонт", при любимия ми водещ Косьо Тилев, който беше изпаднал в истерия, защото единият гост му беше вързал тенекия и той трябва да смени цялото предаване в крачка. Съответно измисля някаква тема и праща мен и другия стажант на телефоните, и ни казва да обобщаваме след това. След известно време аз пристигам с едно криво листче, на което съм си написала по диагонал някакви неща, които само аз си разбирам. И той ме накара да остана и в един момент светват микрофоните, светва надписа On Air и той казва: „Сега нашата стажантка Ива Дойчинова, ще ви каже какво се чу на телефоните", и аз страшно се шокнах и изкарах едно тънко пискливо гласче.

Тогава той ми разказа един виц, явно за да ме отпуши. Вица не помня, но си спомням експлозията от смях, която прозвуча след това. След което явно аз съм си изкарала енергията и започнах да си говоря много спокойно, поне така той твърдеше. Моят мъж тогава ме беше слушал от вкъщи и тъй като тогава радио „Хоризонт" беше единственото, националното радио, и той казваше: „Ето днес, само моята жена и министър-председателят са в национален ефир." Веднага след това първо включване Косьо Тилев предложи да стана част от първото частно радио в България, представяш ли си?"

Малко по-късно Радослав Янкулов също я кани в Експрес, но тя оставя вярна на емоцията ФМ+. „Тогава FM+ беше само кройка, проект в главата на 3-4 смели и талантливи мъже и аз бях един от първите поканени. Представи си, това беше първата частна ефирна медия в България. Беше величествено. Така се започна. И... Останах там 14 години."

Ива е водещ, впоследствие става програмен мениджър, ръководи криейтив екипа и какво ли още не, докато
не напуска за сметка на БНТ, които я печелят като кадър за сутрешния си блок, където води културната част, темите за екология и образование. Години по-късно се случват „Часът на мама" и „Денят е прекрасен" по БТВ, а отскоро и „Приказка за стълбата" по телевизия In Life.

„Не харесвам просто телевизията като медия, харесвам различните проекти. Например, много харесвах „Часът на мама" като предаване, харесвах „Денят е прекрасен", в БНТ се чувствах много добре в сутрешния блок и в културната му част. Важни са екипът и свободата. И затова сега в телевизия In Life, това предаване, което правя „Приказка за стълбата", в което съм до голяма степен и автор, в него говорим с политици, но по притчата на Смирненски, за начина, по който се изкачваш по стълбицата и губиш или не сетивата си. По-скоро човешките аспекти в личността."

Колата, жената, клишетата...

Ти какво най-често правиш в колата?

- Най-често я карам. (Смее се.) Придвижвам се от точна А до точка Б, но много често се налага и да ми е и гардеробна. Защото като имам участие или трябва да отида от радиото в телевизията, много често ми се налага да се преобличам в колата си. Гримирам се много често. Отзад имам два плика с шапки и шалове, и обувки. Имам книги. В жапката си винаги имам неща за ядене като ядки, черен шоколад, сушени плодове... Да не би някъде да ми свърши горивото и да умра от глад. Черни очила имам задължително и резервен чорапогащник. В колата общо взето съм правила всичко, което правя вкъщи и в живота. Абсолютно всичко. Буквално може да го приемаш (смее се.)

„Сега клишета за жените шофьори са, че жената е бавна, че много бавно си върти главата, защото косата й пречи и не може да разбере какво се случва около нея. Че е неадекватна, че не може да изпреварва и не може да се престроява. Като цяло обаче смятам, че жената е по-адекватна от двата пола на пътя, защото се съобразява повече с другите и успява да си свали егото, влизайки в колата, за разлика от мъжа."

Задачата на Ива е да тества новия Hyundai i30, а моята - да й задавам въпроси, докато го прави. Действието се развива вечер и съответно, тъй като сме малко по-първични, отколкото изглеждаме на пръв поглед, особено Ива, говорим за онези обикновени неща като: жените, шофирането, вечерните излизания и кино... Много кино, по дяволите.

Кое е любимото ти занятие вечер?

- Ходене по барове общо взето. Особено сега в този сезон, който все още не е много топъл, все още не съм голям фен на градинките, макар че в топлите сезони и в градинките посядам. Но, да, вечер заведенията и баровете са моето място. Преживях невероятен концерт на Любо Киров и Белослава в последните дни и мога да кажа, че сърцато и талантливо изпълнената музика ме прави щастлива.

Кажи ми три бара, в които хората могат да те срещнат?

- Магнито най-често, Ил Мондо и Терминал 1. Другият вариант е театър, кино. По-скоро театър
вечер.

Последната постановка, която гледа?

- „Нощна пеперуда" в Народния. Великолепна постановка на Явор Гърдев с Весела Бабинова и Мишо Бибалов. Изключително находчива история на един съвременен руски драматург. Става дума за едно поделение с много лоши условия и един от войниците толкова много се напъва да скъса със службата, че се събужда като жена. При това жена в цикъл. И успява да влуди шефа на поделението, в случая Мишо Билалов, с артистичните си напъни, но така както го подлудява, така и успява да го вкара в етюд, който изиграват двамата. Просто великолепен тандем и диалог. И премиерата „Еквус" в Младежкия - това чудо трябва да се види непременно.

Двете с теб обичаме да си говорим за кино... И да спорим! Така че, кой е последният филм, който те развълнува?

- "Whiplash"! Ето това е филмът. Но ведната след него изгледах един много щур филм, новозеландски, също с номинация за „Оскар", който се казва „Преследване на диви хора". Много як също. Но Whiplash всъщност е филмът, който за мен показа Деймиън Шазел като добър режисьор.

Ти не си почитател на La La Land?

- Аз съм краен НЕпочитател на La La Land (смее се).

Кой беше твоят фаворит на Оскарите?

- От това, което съм гледала, „Първи контакт", защото много от филмите номинирани за „най-добър филм" не успях да видя. „Капитан Фантастичен" определено е фантастичен, макар че академията не го видя така, за да го номинира.

Любимият ти спорт?

- Аз и спорт!? Божееее... (Смее се) Нямам любим спорт. Моите неща са катерене по стълбите,
танцуване, разходки, любов, такива неща... Също така и градинарствам, чистя. Между другото
градинарството и чистенето са двете неща, които истински могат да те натоварят за два-три
часа, е след теб цъфти и връзва.

Любимият ти тип мъже?

- Умни, по-умни от мен... Ако има такива (смее се.) Да, наистина. Моят център на удоволствието
минава през любопитството на ума, затова мъжете, които се развиват и са интересни, мислят
интересно, изразяват се и пишат добре, много ми е важно. Те ми откриват нови хоризонти,
дори към себе си.

Любимият ти мъж за четене?

- Много харесвам Мураками до степен, в която в момента чета неща, които определено не стават или поне не са на нивото на „Кафка на плажа" или „Спутник, моя любов". Амос Оз с „Черната кутия" е просто брилянтен... Фабио Воло, един мъж, който не просто пише добре, той пише добре за жени. Което е изключително рядко качество за мъж, който пише. Наскоро четох нещо уникално, наистина много добро, казва се „В очакване на Боджангълс" от Оливие Бурдо. Той е брокер, съкратен от работа, който когато това става, отива и написва тази книга. А тя е великолепна, чудесна книга, наистина, и печели всички възможни литературни награди във Франция за миналата година. Един малък шедьовър. И всъщност е вдъхновена от песен на Нина Симон и личната му история.

Любимото ти нещо в радиото?

- Всичко, което правя в него - от ставането, отиването в радиото, от първото обаждане до последното, всичко ми е много хубаво, защото си каня гостите и правя темите, които харесвам и които смятам, че както вдъхновяват мен, това се случва и с много други хора. Със слушателите. Музиката ни е великолепна. Преживяването там наистина е 4 часа удоволствие, забавление и смях. Вълнение от най-хубавия тип. Там даже не се възприемам като журналист, а по-скоро като медиатор на готини и смислени неща.

Музиката е...

- Тъй като слушам четири часа на ден музика в слушалките, най-добрата музика за мен е тишината, когато искам да си почивам. Вечер в колата, пътувайки нанякъде, слушам джаз.

А киното е...

- Това, което обичам да ме изкарва от клишето. Не обичам филми, които знам как ще завършат
и какво се случва във всеки един момент. Искам да ме удари и да ми се прожектира дълго
време в главата, след като е свършило. Обичам суровите, неподсладени филми.

Вечерта е...

- Моето време. Обожавам го. Вечерта и нощта, тогава всъщност много влизам в себе си. Много мисля за различни неща. Мечтая, блуждая, тогава най-често пиша, тогава се вкарвам в тези луди италиански, испански и скандинавски филми, които обожавам. Това е моето време. Ако мога да живея, както аз определям, най-вероятно не бих си легнала по-рано от 3 сутринта.

Това е времето на идеите, на творчеството за мен.

Последната добра новина, която научи...

- Че НАСА са открили 3 екзо планети, подобни на Земята, на които има възможност да има
живот.

Ива Дойчинова в три думи...

- Оооо! (Смее се) Свободна, творческа и неуловима.

 

Най-четените