Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ивелин Попов – футболист на годината

Ивелин Попов вече получи признанието на колегите си, макар и на ниво А група. Дали не е време да вземе наградата за Футболист на годината? Снимка: BGNES
Ивелин Попов вече получи признанието на колегите си, макар и на ниво А група. Дали не е време да вземе наградата за Футболист на годината?

Тезата, заложена в заглавието, би отприщила невиждани дивашки страсти из родния социум, ако случайно вземе да се реализира. Свещената крава на българския футбол Димитър Бербатов спечели 6 от последните 8 анкети за футболист на годината на България и в резултат на това дотолкова узурпира правото да бъде избиран и преизбиран, че всичко останало граничи със сюрреализъм. Ако някой гласува различно или просто изрази мнение, значи е еретик. Крайно време е обаче на това да се сложи край поради три причини.

Сама по себе си тази класация отчаяно се нуждае от рефрешване, защото дори номиниращите и номинираните я възприемат като досадно отбиване на номера. Нелеп римейк на „Златния орфей", в който начинаещи певачки се упражняват на гърба на зрителите, а победителят го препасват със сабя.

През годините изродените морални ценности на нашего брата превърнаха от анкетата средство за избиване на комплекси и своеобразно състезание по кретения. Случаят с онзи, който бе сложил Жоро Соколов на първо място за 2005-а година, е само откъслечна проява на грандиозната подигравка с традициите в българския футбол.

Изборът на Бербатов за седми път (който така или иначе ще се състои) ще е още една крачка в тази посока. Не защото Димитър не е най-добрият български футболист в момента, а понеже повечето гласуващи ще искат да покажат и докажат нещо друго чрез своя вот. Например, че Ивелин Попов не заслужава, защото не попада в синьо-червения спектър, макар и да е юноша на Левски.

И най-вече защото седем е прекалено много дори за играч от класата на Бербатов. Многократно е ставало дума, че подобни класации не обединяват, а разделят и този случай е класически.

Колосална фигура за българския футбол като Димитър Якимов никога не получи признанието; същото важи и за вече споменатия Соколов. Не на последно място трябва да се отбележи отсъствието и на Наско Сираков от листата с победителите. Все пак говорим за голмайстор №1 в историята на Левски. На този фон изборът за седми път на Бербатов ще е историческа перверзия, дори да приемем очевидния факт, че в момента българският футбол спешно страда от липсата на изявени фигури.

При по-внимателен анализ ще видим, че изборът на Ивелин Попов съвсем не би бил толкова фрапиращ, колкото звучи. Димитър Бербатов не спечели нищо през 2010 г., освен Карлинг Къп - турнир, в който почти не участва.

Общо взето Митко игра футбол от най-високо ниво в рамките на месец и половина - между средата на август и края на септември. Вярно е, в това време накара светът да му ръкопляска с исторически хеттрик срещу Ливърпул, но това бе всичко.

От 29 септември насам Бербатов изпадна в обичайното си лежерно състояние, заради което винаги ще има противници. През пролетта Митко бе втора цигулка на Рууни, а сега все по-упорито се опитва да се превърне във второ виолончело на Чичарито. Ако продължава така, със сигурност ще успее.

На фона на контрастната си година в Юнайтед Бербатов намери време да се откаже от националния отбор. Твърде обширна тема, по която има много поляризирани мнения. Дали е прав или не, всеки си има мнение. Не сме 1968-ма и защитата на национална фланелка не би трябвало да има идеологическа окраска. Щом обаче въпросът опре до конкретната класация, ще звучи нелепо да отличим за футболист №1 на годината на България човек, който се е отказал от България в същата година.

Психологическият аспект е твърде важен и не бива да се подминава.

Защо обаче точно Ивелин Попов да е алтернативата на Бербатов, а не традиционните варианти Стилян Петров или Мартин Петров? По една прагматична причина - Попето стана символ на промяната в българския национален отбор.

Само с един гол успя да преобърне настроението и отношението към този тим. От години българинът не бе чувствал селекцията толкова близо, а ако Лотар Матеус е архитектът, то Попов се превърна в инструмента на германеца. Бившият футболист на Литекс вкара победния гол на Уелс, който макар и тим с периферни амбиции, все пак имаше в състава си Гарет Бейл. За него в момента Барса и Реал Мадрид ще се избият.

Освен това Попов стана шампион на България и бе на часове от трансфер в същата лига, където играе... Бербатов. Няма и две мнения по въпроса, че Ивелин с всичките си кусури, е най-големият талант, излизал от А група напоследък.

Рано или късно Ивелин Попов ще стане футболист №1 на България. За българския футбол обаче някак си е важно да бъде намерена алтернатива на Бербатов час по-скоро. Дали пък самият Митко няма да е доволен от това?

 

Най-четените