В края на 60-те години Брайън Клъф пое закъсалия Дарби Каунти от Втора дивизия и след три години го направи шампион на Англия. Несъгласен с борда на директорите, той напусна клуба и застана начело на Лийдс Юнайтед, където неговото царуване продължи точно 44 дни, защото играчите го бойкотираха, заради предишни негови критики, отправени към тях.
И как мислите - дали той, обиден и огорчен, не реши да се оттегли. Точно обратното - събрал своята кипяща енергия, се огледа във втора дивизия, за да повтори приказката още веднъж. Отборът, който бе призван да направи чудото, бе Нотингам Форест, а един от хората, които му помогнаха магията да стане реалност, се наричаше Мартин О'Нийл.
Момчето от Килри, Северна Ирландия, бе забелязано от скаутите на Форест през 1971г., когато отбеляза гол във вратата на Барселона, играейки за скромния тим Дистилъри.
Той трябваше да изостави следването си на право в университета Куинс в Белфаст и да се потопи във вълшебството на една друга наука - професионалния футбол. Нотингам изпадна във втора дивизия през 1972г., но след три години се появи магьосникът Брайън, чието странстване го доведе до Шеруудската гора. Чудото можеше да започне...
Клъфи знаеше отлично,че добър отбор се гради не само от безупречни професионалисти - той трябваше да бъде съвкупност от различни силни характери. Бяха необходими не само изящни жребци, но и трудолюбиви впрегатни коне, нуждаеше се не само от хазартни играчи, които да предприемат неочаквани рискове, но и такива, които да бъдат самата пресметливост.
Именно такъв играч бе Мартин О'Нийл. Въпреки че не му липсваше борбен дух и темперамент, играта и пасовете му бяха прецизни до инч. Мартин се раздаваше в средата на терена, за да могат нападателите Питър Уит и Гари Бъртълс да получават идеални топки, а също така канализираше енергията на буйните шотландски момчета Арчи Гемъл и Джон Робертсън, подкрепяйки ги в предни позиции. На вратата на този знаменит тим бе Питър Шилтън, попил уроците на великия Бенкс, в отбраната Лари Лойд бе господар на въздуха, а когато бе закупен и Тревър Френсис (първия „милионен" футболист в Англия), отборът бе готов за своя поход към славата...
Нотингам влезе с гръм във висшия ешалон през 1977-а и започна да прегазва един по един изненаданите фаворити по пътя към титлата. Ливърпул, господарят на Англия и Европа, бе оставен на седем точки разлика в края на сезона - чудото бе станало реалност отново.
Нотингам бе шампион, но Клъфи искаше още. Когато обаче „червените" от Града на Бийтълс бяха отстранени и от Европа, всички разбраха, че Нотингам не се шегува. Разбра го и Кьолн.
След първия полуфинал, завършил 3:3 на „Сити Граунд", те си ангажираха стаи в хотел за финала в Мюнхен, но резервациите останаха непотвърдени - Форест се наложи с 1:0 на „Рейнщадион" и се отправи към столицата на Бавария.
На финала Нотингам повали шведския Малмьо и от втора дивизия се изкачи до европейския връх. Мартин О'Нийл не участва в големия двубой поради контузия. Но северноирландският мъдрец взе участие в следващия европейски финал в Мадрид, където Нотингам срещна Хамбургер на Кевин Кийгън. Въпреки че експертите обявиха немците за абсолютни фавоти, армията на Клъфи превзе за втори път Европа.
По-късно Мартин игра в Норич, Манчестър Сити и Нотс Каунти. Той беше капитан на Северна Ирландия в оня знаменит мач във Валенсия, когато на Световното първенство през 1982-ра, в една пропита с драма нощ, бяха победени домакините от Испания. Спечели два пъти с националния отбор най-старото първенство в света - Британското (турнир между националните отбори от Великобритания и Ирландия, който не се провежда от 1984-та насам).
Не по-малка слава севеноирландският мъдрец завоюва като мениджър. Той води Уикомб и Норич, преди да докосне славата за пръв път с Лестър Сити. Със скромния отбор от Лестършир завоюва два пъти Купата на Лигата на Англия през 1997-а и 2000-та. Бе поканен за мениджър на Лийдс, но признателните привърженици издигнаха трансперанти на „Филбърт Стрийт"-„Don't go, Martin!" („Не си отивай,Мартин!"). Трогнат, той изпълни договора си докрай.
След това потърси ново предизвикателство - на север в Глазгоу, в славния отбор на келтите. Селтик се нуждаеха отчаяно от трофеи, след като Рейнджърс бяха установили неколкогодишна хегемония, но, усвоил уроците на Клъфи, Мартин по магичен път обърна статуквото.
Селтик три пъти стана шампион на Шотландия и три пъти спечели националната купа. Той завоюва и 25 последователни победи (рекорд за Великобритания) и 7 последователни победи в старото жестоко дерби срещу Рейджърс. Именно Мартин О'Нийл забеляза и откри таланта на бъдещия капитан на България Стилиян Петров, привлечен година по-рано от Джон Барнс.
В турнира за Купата на УЕФА, през сезон 2002/03, шотландският тим отстрани Ливърпул, Блекбърн, Селта и Щутгарт, за да отстъпи на финала от Порто на Жозе Моуриньо. Следващата година пък бе победена и елиминирана Барселона.
През 2005-а обаче северноирландецът напусна Селтик, за да може да бъде по-близо да жена си Жералдин, болна от лимфома. По-късно той прие ново предизвикателство, заставайки начело на Астон Вила, а сега е в Съндърланд.
Има хора, които не обичат да говорят много или да се изразяват гръмко. Въпреки това всяка тяхна дума е на точното място, а речта им е пропита от скромност и прозорливост. Това олицетворява и мъдрецът от шампионския тим на Нотингам Форест, който остана завинаги в залата на славата на британския футбол.
