Черната газела, или най-бързата жена през 60-те | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Черната газела, или най-бързата жена през 60-те

Sportcafe
07.01.2016, 14:02 (обновена 01.11.2017, 18:04)

1 от 7 снимки Назад Напред

уилма рудолф, лека атлетика, олмпиада, рим 1960

Уилма Рудолф печели четири олимпийски медала (три от които златни и по време на Игрите в Рим през 1960 г.) в рамките на две олимпиади

„Не мигайте, ще я изпуснете, а това би било жалко“ - така е описвана Уилма Рудолф по време на състезателната си кариера. Високата 1,80 см 60-килограмова американка е най-бързата жена в света в края на 60-те години.

Печели бронзов медал с щафетата на САЩ на олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г., когато е само на 16 години, а четири по-късно – на Игрите в Рим завоюва цели три златни отличия – на 100 м, 200 м и 4х100 м.

Всичко за Рудолф обаче започва изключително трудно. Родена е на 23 юни 1940 г. в Тенеси, и е 20-ото дете от общо 22 на баща си Ед (от два брака). Ражда се недоносена, малко над два килограма.

Като малка, заболява от двойна бронхопневмония, скарлатина, след което – и полиомиелит. Носи метална шина на крака, докато е на шест години. „Прекарвах по-голямата част от времето си в опити да стана от леглото. Но когато произлизаш от голямо семейство, винаги е по-лесно да се справиш с проблемите си“, признава Рудолф.

Израства в бедно семейство. Майка й – Бланш – работи като прислужница, а баща й – в железниците. Въперки това, майка й намира време, за да я кара веднъж седмично на терапия в болница в Нешвил – на почти 150 км от мястото, където живеят. Братята и сестрите й пък се редували да масажират болния крак всеки ден.

Когато е на девет, най-накрая хвърля шината и започва да спортува баскетбол. Когато е на 11, братята й окачат баскетболен кош в двора и „оттогава всичко беше баскетбол, баскетбол, баскетбол“, както казва майка й.

Имайки предвид годините, в които живее, Уилма Рудолф е трябвало да учи в гимназия само за чернокожи. През 1953 г. попада в отбора по баскетбол, дори поставя щатски рекорд за 49 точки в един-единствен мач.

Тогава обаче Ед Темпъл – треньор по лека атлетика на щата Тенеси – моли баскетболния треньор на Рудолф да превърне един от нападателите си в спринтьор. И той веднага се сеща за Уилма.

Рудолф започва да тренира в отбора по лека атлетика на Темпъл. Когато е на 16, си печели място в олимпийския отбор на САЩ за Игрите в Мелбърн 56-та, където печели бронзов медал с щафетата на 4х100 м. Признава, че щафетата е любимата й състезание, защото когато спечели, се изправя на почетанта стълбичка със съотборничките си.

След Мелбърн 56, печели пет поредни титли на 100 м в пет поредни години на състезанията на Асоциацията на Американските университети. През 1959-а печели и златен медал на щафетата 4х100 м на Панамериканските игри.

Година по-късно, идва истинската сензация. Пред 80 000 зрители на стадион „Олимпико“ в Рим печели три златни медала: на 100м, 200 м и 4х100 м. на полуфиналите на 100 м, Рудолф бяга за 11,3 сек, изравнявайки тогавашния световен рекорд, а във финала е още по-бърза – 11 сек. Заради попътен вятър от 2,75 м/сек обаче (допустимият попътен вятър е 2 м/сек) рекордът й не е признат.

На 200 м пък поставя олимпийски рекорд, като още в откриващата серия бяга за 23,2 сек. Във финала завършва с 24 сек и отново печели златото. В щафетата – и четирите момичета са от щата Тенеси – се качват на най-високото стъпало на почетната стълбичка след 44,5 сек във финала, като преди това са поставили световен рекорд от 44,4 сек в полуфинала.

Световните медии полудяват по Рудолф. В Италия я наричат La Gazzella Nera (Черната газела), във Франция – Le Perle Noire (Черната перла), но всички я признават за най-бързата жена в света по онова време.

При завръщането й в Тенеси, кметът на родния й град иска да я посрещне с парад по улиците, но Рудолф отказва да участва в сегрегиран парад. Това води и до първото мултикултурно събитие по улиците на Кларксвил.

За съжаление, Рудолф се отказва твърде млада – на 22 години, две години след Олимпиадата в Рим. След това – Уилма става учител, но е принудена да напусне. След неколкократно местене, когато приближава 70-те, се установява в Калифорния.

Както повече успели чернокожи спортисти по онова време, Рудолф става борец за правата на афроамериканците.

Рудолф има четири деца от два брака. През 1960 г. и 1961 г. е обявена за спортистка на годината в анкетата на АП. През 61-ва е обявена и за най-добрата непрофесионална атлетка в САЩ с президента Джон Кенеди.

През 1973 г. влиза в Залата на славата на чернокожите спортисти, а през 1974-та и в Залата на славата на леката атлетика. Девет години по-късно – и в олимпийската зала на славата на САЩ.

След смъртта й от тумор в мозъка през 1994 година, се основава награда на нейно име. Наградата се връчва на спортистката с най-добри постижения през годината и с най-големи заслуги към спорта. За първи път е връчена през 1996-а на Джаки-Джойнър Керсий и се дава и до днес.

Татяна Макфадън е носителката на наградата от фондацията за кураж на Уилма Рудолф за 2015 година.

Oще: 100 м  200 м  4х100 м  баскетбол  голямо семейство  двойна бронхопневмония  ел темпъл  желязна протеза  златен медал  злато  лека атлетика  мелбърн 1956  метална шина  най-бързата жена в света  недоносена  олимпиада  олимпийски игри  полиомиелит  преждевремнно раждане  рекорд  рим 1960  скарлатина  титла  уилма рудолф  фенове  черната газела  черната перла 


Още от Ретро

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео