Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Историята как Гатузо едва не уби Пирло с вилица

Рино винаги ми е бил любимата цел за подигравки. И това, въпреки че на няколко пъти се е опитвал да ме убие с вилица Снимка: Getty Images
Рино винаги ми е бил любимата цел за подигравки. И това, въпреки че на няколко пъти се е опитвал да ме убие с вилица
Докато се хранехме в Миланело, измисляхме всякакви начини да го измъчваме и да го дразним. Когато объркваше думите (което беше почти всеки път), веднага започвахме да му се смеем. А когато кажеше нещо правилно, го лъжехме, че пак е сбъркал, и той се ядосваше още повече. Аз, Амброзини, Неста, Индзаги, Абиати, Одо – това беше нашата група на гаднярите. Снимка: Getty Images
Докато се хранехме в Миланело, измисляхме всякакви начини да го измъчваме и да го дразним. Когато объркваше думите (което беше почти всеки път), веднага започвахме да му се смеем. А когато кажеше нещо правилно, го лъжехме, че пак е сбъркал, и той се ядосваше още повече. Аз, Амброзини, Неста, Индзаги, Абиати, Одо – това беше нашата група на гаднярите.

Дженаро Гатузо бе назначен като нов треньор на Милан в понеделник. Легендата на „росонерите“ пое поста след уволнението на Винченцо Монтела и феновете се надяват с него начело тимът да тръгне нагоре.

В годините си на терена Гатузо беше истински звяр, а понякога и ненужно брутален. Въпреки това, бе изключително талантлив полузащитник, но качествата му често оставаха на заден план, а повечето се фокусираха върху избухливия му характер.

Неслучайно един от прякорите му по времето му в Милан е Червената мъгла.

Въпреки нрава си обаче, Гатузо е бил основна цел на редица подигравки не само от съотборниците си на „Сан Сиро“, но и по време на лагерите на националния отбор на Италия.

Ето какво разказва Андреа Пирло за бившия си съотборник в книгата си „Мисля, следователно играя“:

„Преди мачове на Италия Даниеле де Роси се криеше под леглото на Рино и чакаше. Понякога лежеше там по половин час. Гатузо се връщаше, миеше си зъбите, обличаше си леопардовата пижама, лягаше си, вадеше книга и разглеждаше картинките. Тъкмо преди да заспи, Даниеле се протягаше изпод леглото и го сграбчваше от едната страна, а аз изскачах от гардероба, издавайки звуци като на най-лошия любовник.

Рино го приемаше много добре, въпреки че често рискуваше да получи инфаркт. Първо, набиваше Даниеле, а след това и мен. Като гледаше и с двамата да се е разправил поравно.

Друг път го опръскахме с пожарогасителя. Направихме равен с Ейре, който ни осигури класиране на световното първенство в ЮАР през 2010 г., а последният ни мач в групата срещу Кипър в Парма четири дни по-късно беше протоколен. Абсолютно безсмислен. Така се и отнесохме към него.

Липи ни даде почивка вечерта във Флоренция и всички излязохме за вечеря. Гатузо не дойде и остана в хотелската стая. Когато се прибрахме, бяхме леко пияни, всъщност, доста пияни, и седнахме да си говорим в лобито. Не бяхме уморени и просто си губехме времето. Всички имахме само една идея в главите си: „Хайде да вбесим Гатузо.“

А ето и историята за вилицата, отново разказана в книгата на Пирло:

„Рино винаги ми е бил любимата цел за подигравки. И това, въпреки че на няколко пъти се е опитвал да ме убие с вилица. Докато се хранехме в Миланело, измисляхме всякакви начини да го измъчваме и да го дразним. Когато объркваше думите (което беше почти всеки път), веднага започвахме да му се смеем. А когато кажеше нещо правилно, го лъжехме, че пак е сбъркал, и той се ядосваше още повече. Аз, Амброзини, Неста, Индзаги, Абиати, Одо – това беше нашата група на гаднярите.

Можеше да се види как се превръща в червена мъгла и не можеше да се сдържи. Всички знаехме какво ще последва и затова криехме ножовете. Тогава Гатузо хващаше една вилица и я забиваше в някой от нас. Повече от веднъж ни пробождаше дълбоко. Кожата ни бе мека като риба тон. Някои от нас дори пропускаха мачове заради атаките с вилица на Рино, а официалната версия на клуба беше „умора“.

Никой не се осмеляваше да стои на пътя му, когато беше бесен, но след като се успокоеше, си отиваше в стаята, и тогава ние отново нападахме и блокирахме вратата му с дивани, че да не може да излезе.“

Дали някой в сегашния отбор на Милан ще се осмели да направи нещо подобно? Съмняваме се...

 

Най-четените