Футболният принц, който имаше всичко, но угасна в лудница | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Футболният принц, който имаше всичко, но угасна в лудница

Sportcafe
23.03.2016, 13:40 (обновена 07.11.2017, 18:26)

1 от 8 снимки Назад Напред

Елено де Фрейташ

Елено де Фрейташ е смятан за по-талантлив от самия Пеле.

29 юни 1958 г. В тясното и задушно помещение за посещения в психиатричната клиника в бразилския град Барбасена пациентите и санитарите са обсадили стар радио апарат.

„Пеле! Пеле го направи! Бразилия е шампион!“, истерично нарежда коментаторът от далечна Швеция, където „селесао“ печели първата си световна титла.

На фона на всеобщата радост се откроява един мрачен пациент. Сбръчкан мъж с тегло около 40 килограма и на видима възраст около 70 години. Сгушен в далечния ъгъл на стаята, в началото на репортажа започва да къса някакви изрезки от вестници. А след последния сигнал методично ги натиква в устата си и опитва да ги преглътне.

Мъжът се казва Елено де Фрейташ, а на въпросните изрезки е изобразен самият той - с екипите на Ботафого и националния отбор, за който е отбелязал 19 гола в 18 мача. Мнозина го смятат за по-талантлив дори от Пеле

Макар да изглежда като грохнал старец, в действителност мъжът не е навършил дори 40. Тихо и безнадеждно угасва в това забравено от Бога място, покосен от неизлечима болест.

Елено се ражда в богато семейство - баща му изнася кафе, притежава  печатница и няколко магазина. Момчето е прилежен ученик, увлича се по Достоевски и слуша джаз. Но най-много обича футбола - заради него така и не прилага на практика дипломата си на юрист от престижен университет.

Любимото му занимание е да упражнява финтове и да жонглира с два портокала едновременно. По време на подобно шоу на плажа Елено е забелязан от представител на Флуминензе и се озовава в клуба на 17 години. Не записва нито минута за първия отбор и преминава в Ботафого.

„Не съм срещал друг футболист, който така добре да разбира играта и същевременно да е невероятно техничен и бърз - прехласва се легендата на Ботафого Жениньо. - В един мач срещу Фламенго направи нещо космическо - пое топката на гърди с гръб към вратата, премина всички защитници, без да я остави на падне, и елегантно я плъзна във вратата. Истинско вълшебство!“

За 9 сезона в Ботафого Де Фрейташ бележи 209 гола в 235 мача (№4 в клубната история). Той е неудържим на терена, но е със статут на звезда и в нощните клубове на Рио. В допълнение към картите и силните питиета голямата му страст са жените.

„Елено не можеше да остане незабелязан - красив и елегантен като Рудолф Валентино. Въпреки това носеше нрав на бясно куче“, спомня си уругвайският писател Едуардо Гаетано.

Самовлюбен и заядлив перфекционист - Де Фрейташ непрекъснато се кара с всички. Със съдиите, съотборниците, феновете...Особено силна е враждата му с привържениците на Флуминензе, които редовно скандират „Джилда! Джилда!“. Елено получава този прякор заради сравненията с капризната и вятърничава героиня от едноименния холивудски филм, изиграна блестящо от Рита Хейуърт.

Веднъж Елено така побеснява, че в разгара на мача сваля шортите си и развява достойнството си. Резултатът е 1:1, а той крещи, че тимът му ще вкара втори гол – доказателството е броят на собствените му топки. След 5 минути Ботафого вече води, а Елено е автор на асистенцията.

Март 1945 г. Футболистите на Бутафого никак не се влагат в тренировката - до началото на сезона остават няколко дни и те нямат търпение да влязат в игра вместо да упражняват удари и спринтове. Заниманието е към края си, когато на полето нахлува мотоциклетист с черно яке.

Точно така - това е Елено, който преди няколко дни се е завърнал от Копа Америка. С шестте си попадения е станал голмайстор на турнира заедно с аржентинеца Мендес. А появата му с мотор цели да впечатли още повече съотборниците му.

След поздравленията идва ред на официалната част - ръководството го моли да каже няколко думи преди старта на сезона. Речта въобще не е това, на което шефовете се надяват. Елено твърдо заявява, че всички в отбора са пълни некадърници и че заради тях ще му се наложи да печели титлата сам. Всичко завършва с масов бой.

Де Фрейташ става все по-непоносим. Страда заради невъзможността да блесне на най-престижния форум - през 40-те години световни първенства не се провеждат заради Втората световна война. Геният скучае и посяга към наркотиците. „Веднъж на плажа едва го познах - спомня си президентът на Ботафого Карлито Роша. - Погледът му бе като на диво животно. Веднага осъзнах, че трябва да предприемем нещо“.

Елено светкавично е продаден на Бока Хуниорс. И същия сезон аржентинският колос постига нещо, което дълго му убягва - печели шампионската титла.

В Буенос Айрес Де Фрейташ очарова самата Ева Перон, с която прекарва цялото си свободно време. Ръководството на Бока се вижда в чудо - звездата въобще не се явява на тренировките. А в мачовете е просто великолепен, въпреки че по това време организмът му вече е разяждан от коварна болест.

Няколко години преди аржентинското приключение по тялото му се появяват загадъчни обриви, последвани от чести пристъпи на слабост. В болницата Елено чува ужасна диагноза - сифилис.

„По онова време медицината е безсилна срещу заболяването. Лекарите обаче са твърдо решени да спасят Елено. И го предупреждават, че е наложително да води здравословен начин на живот. И че предписаните лекарства ще повлияят на потентността му.

За Де Фрейташ перспективата да се изложи в леглото звучи като самоубийство. Затова отказва да се лекува“, разказва Родриго Санторо, който изиграва ролята на футболиста в биографичния филм „Елено“.

1949 г. Де Фрейташ се завръща в Бразилия, воден от стремежа да играе на мондиал. Облича екипа на Васко да Гама - 19-те му гола извеждат тима до титлата на Рио. Но не спира да дразни треньора Флавио Коща, който е и национален селекционер. В края на сезона наставникът отсича, че Елено трябва да си търси друг клуб и че няма да пътува за световното първенство.

Играчът е бесен - как така някой смее да отнеме мечтата му? Половин час по-късно се връща в кабинета на Коща, опира пистолет в главата му и натиска спусъка. Не е ясно дали действително е искал да застреля треньора, тъй като оръжието не е заредено.

По-късно мнозина твърдят, че в решителния мач срещу Уругвай, в който на бразилците е достатъчен и равен, на „селесао“ не достига именно наглостта, дързостта и майсторството на Елено.

Опустошеният Де Фрейташ поема към Колумбия и изиграва около 50 мача за Хуниор Баранкиля. Вече не бележи толкова често, но отново пълни стадионите. По същото време в местния шампионат са събрани великани като Ди Стефано, Роси, Падернера...Но само Елено заслужава честта да му бъде издигнат паметник, при това - приживе.

„Неговите мачове се превръщаха в спектакли. Елено бе истински футболен естет. И никой не се интересуваше от факта, че всяка вечер имаше нова жена в публичния дом, а в казиното проиграваше всичките си спечелени пари“, разказва колумбийският писател Андрес Салседо, автор на книгата за Де Фрейташ „На следващия ден футболът умря“.

Кариерата на техничаря приключва в родината. Той губи скоростта си, а защитниците често го провокират: „Я, това не ли е Джилда?“. Не е учудващо, че на своя първи и последен мач на „Маракана“ през 1953 г. Елено е изгонен още в 25-ата минута - удря съотборник заради неточен пас. Троши всичко по пътя към съблекалнята и праща в болница един от фотографите.

Три години по-късно постъпва в психиатрична клиника - забравя името си, плаче, а след това буйства и настоява за среща с президента на Бразилия и други важни фигури. Пресата го кръщава Прокълнатия принц. Умира една година след Мондиал 1958 в адски мъки. Може би най-тежката от тях е осъзнаването на факта, че никога няма да сбъдне голямата си мечта.

„Елено бе идеалист. Човек, който се стремеше да бъде най-добър във всичко, с което се захване. Но борбата с вътрешните му демони изстиска всичките му сили. Той така и не успя да подреди приоритетите си. Живя като цар, но остана в паметта на хората преди всичко като принца на бразилския футбол“, убеден е Санторо.

Вижте повече в галерията.

Oще: бока хуниорс  ботафого  бразилия  елено де фрейташ  пеле  селесао  флуминензе 


Още от Ретро

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.03.2012, 13:36

1 Latrell Spencer | 24.03.201614:09

Уау, впечатляваща статия за непознат спортист отново!
Ще гледам филма със сигурност, още повече че не е холивудска боза, а бразилско кино! Намига
   

оценка

+0 -0


Видео