Стоманеното момче на британското колоездене | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Стоманеното момче на британското колоездене

Sportcafe по Telegraph
29.10.2015, 15:41 (обновена 01.11.2017, 18:05)
иън стийл, колоездене

„Дори и да бях умрял в деня след победата, не бих съжалявал. По онова време, това бе най-щастливият ден в живота ми и не можех да си мечтая за нищо повече“, споделя Стийл след победата си в Състезанието на мира

Иън Стийл, който почина на 86-годишна възраст, бе шотландски колоездач, спечелил Тур на Британия през 1951 г. Член е на първия британски отбор, състезавал се в Тур дьо Франс, а през май 52-ра – става победител в еквивалента в Източния блок на най-престижното колоездачно състезание – Състезание на мира – от Варшава, през Източен Берлин, до Прага.

Организирано за първи път през 1948 г. от вестниците на комунистическите партии в Полша, Източна Германия и Чехословакия, Състезанието на мира е било създадено в опит да се преодолее напрежението след края на Втората световна война.

Стийл обаче участва като част от британски отбор, организиран от Британската лига на състезателните колоездачи, когато Студената война е в разгара си. Отборът е трябвало да пътува за Полша, въпреки предупрежденията на колоездачните съюзи във Великобритания.

След двудневно пътуване, колоездачите пристигнали във Варшава, където били посрещнати от маршал Рокосовски – командир на Съветските сили в Полша, който обръщал чаши с водка на стола зад бюрото си.

Незнайки как да реагират на тази гледка, един от членовете на отбора предложил да кажат „по дяволите“.

„Казахме „по дяволите“ с военна прецизност на най-страховития човек в Полша“, спомня си Стийл.

Откриващата церемония преди състезанието се провежда на полския армейски стадион, изпълнен с ликове на комунистически лидери и тълпа от 60 000 зрители.

„Това бе впечатляващ спектакъл – маршируващи хора по пистата, знамена, ликът на Сталин бе навсякъде. В края, пуснаха 1000 бели гълъба в небето над Варшава“, спомня си още Стийл.

След края на церемонията, 14-те отбора се нареждат на стартовата линия за началото на първия от 12-те етапа.

Състезателите се изправят срещу изключително тежки условия – дъжд, преминаващ в градушка, и температури около нулата. Много спукани гуми и специални очила, които да предпазват очите на колоездачите от облаци от прах, съпътстват състезанието.

Специалисти вярват, че състезателите от източните страни са използвали забранени суплементи по време на надпреварата. Освен това, никой от организаторите не е бил особено въодушевен от идеята „западен човек“ да спечели състезанието.

Осем етапа след състезанието обаче, Стийл излиза начело в класирането, а след края на 12-ия етап – влиза на пражкия стадион „Страхой“ като победител пред 220 000 зрители.

Британският отбор пък се нарежда първи в отборното класиране, но островитяните празнуват сами.

„След края на всеки етап, имаше почетна обиколка за победителя. Когато стигнахме до финала обаче, нямаше почетна обиколка“, разкрива Стийл.

Не само това. Успехът на британския отбор не е признат и на родна земя, като единствено Daily Worker съобщава за победата на Стийл и съотборниците му.

Отборът от Острова печели 2 000 паунда и много предметни награди (радиа, часовници, куфари и тоалетни принадлежности). Стийл печели и колело за първото си място в индивидуалната надпревара, което впоследствие подарява на шотландец в Прага.

Наградите обаче нямат значение.

„Дори и да бях умрял в деня след победата, не бих съжалявал. По онова време, това бе най-щастливият ден в живота ми и не можех да си мечтая за нищо повече“, споделя Стийл.

Истинското му име е Джон Стийл, въпреки че е по-известен като Иън. Роден е на 28 декември 1928 г. в Глазгоу. На 11 години е евакуиран от града, прекарва годините на войната при баба си и дядо си в Дънън, където е и първият му досег с колоезденето, когато разнася месни продукти.

През 1946 г., се присъединява към колоездачния клуб Глазгоу Юнайтед и почти веднага показва потенциала си.

По онова време обаче, във Великобритания тече борба между стария Национален съюз на колоездачите (НСК) и нова организация - Британска лига на състезателните колоездачи (БЛСК). Лигата желае да организира масови състезания по пътищата – нещо, което НСК е забранил още през 19-и век.

През 1951 г., Стийл заменя тогавашния си клуб Глазгоу Юнайтед с Глазгой Уийлърс, който е член на новата БЛСК.

БЛСК изпраща национални отбори извън границите на Великобритания и през 1951 г., състезаващ се за Шотландия, Стийл завършва втори в състезанието Париж-Ланс. Доброто му каране му донася покана да се присъедини към полупрофесионален отбор, спонсориран от марката за колелета Viking.

По-късно същата година, Стийл се състезава за първи път на английска територия и печели Тур на Британия (над 2 400 км), въпреки че пада пет километра преди финала.

Победата на Стийл в Състезанието на мира играе ключова роля в помиряването между двата колоездачни съюза и осигуряване мястото на масовите стартове в колоездачния календар. Но партизанщината все още имала почва.

През 1955 г., Стийл е поканен да участва в британския отбор на Тур дьо Франс. Отборът излиза с името „Англия“, въпреки че Стийл е шотландец. Освен това, Стийл тогава е част от тима на Viking, а повечето от съотборниците му, както и треньорът Сид Козънс, представляват големия противник на домашната сцена – Hercules.

Седем дни след началото на надпреварата, Стийл се откъсва напред с малка група по време на планински етап, когато сервизната кола се доближава до него и треньорът Козънс му нарежда да се върне и да помогне за извеждането на свой съотборник.

Както се досещате, въпросният съотборник е бил представител на Hercules, а Козънс е заплашил Стийл, че ако не изпълни нареждането му, ще го отстрани от отбора и ще го прати вкъщи.

„Казах си „зарежи“. Направих, каквото ми нареди, след което се оттеглих от състезанието“, споделя Стийл.

Едва двама от британския отбор завършват състезанието – Брайън Робинсън (29-и) и Тони Хоар (69-и) – на повече от шест часа зад победителя.

Скоро след състезанието, Стийл се отказва от кариерата си на колоездач. Двамата, със съпругата си Пеги, за която се жени през 1953-та, отварят семейно хотелче. С приходите от него обикалят света, заедно със сина и дъщеря си.

Иън Стийл, роден на 28 декември 1928 г., почина на 20 октомври 2015 г. - на 86-годишна възраст.

Oще: блск  втора световна война  иън стийл  йосиф сталин  колоездене  нск  студена война  състезание на мира  тур дьо франс  тур на британия 


Още от Ретро

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

1 Крив Макарон | 29.10.201516:56

Да, интересна история на един шотландец в отбора на Англия Усмивка
   

оценка

+0 -0


Видео