Убийство заради шега. Най-нелепата смърт в историята на футбола | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Убийство заради шега. Най-нелепата смърт в историята на футбола

Sportcafe
23.01.2016, 11:22 (обновена 07.11.2017, 18:27)

1 от 7 снимки Назад Напред

лучано ре чекони

Феновете на Лацио и до днес скърбят за Русокосия Ангел

„Никой да не мърда, това е обир!“. Мъжът, изкрещял тази смразяваща фраза с дрезгав глас, е вдигнал догоре яката на палтото си. А под модерната му шапка се разстилат светлорусите му коси.

Датата е 18 януари 1977 г. Действието се развива в бижутерски магазин в Рим. Собственикът Бруно Табочини светкавично вади пистолета си и стреля, без да се замисли. Той е обиран два пъти само през последната година и си е обещал, че повече няма да е в ролята на безпомощна жертва.

Куршумите покосяват автора на заплахата, който е с ръце в джобовете - опитал е да внуши, че там има оръжие. С него са двама приятели, които се превръщат в ужасени свидетели на най-нелепата смърт в историята на футбола.

Мъжът с русите коси се свлича на пода, в гърдите му зеят няколко дупки. Младият, успешен и обожаван от феновете халф на Лацио Лучано Ре Чекони се бори за последната си глътка въздух.

„Това е шега, това е само една шега“, успява да промълви едва-едва. „Чеко, ставай, стига толкова“, разтърсва го невярващият му съотборник Пиетро Гедин. Той до последно се надява, че дори и тази трагична сцена е част от поредния майтапчийски сценарий на приятеля му.

Само че от раните тече истинска кръв. Пристигналите след броени минути карабинери не могат да помогнат с нищо. В 20,30 ч. лекарите само констатират смъртта на 28-годишната футболна звезда.

Шегата с обира е напълно в стила на Лучано Ре Чекони. Няколко дни по-рано той искал да я приложи в друг магазин, но не намерил съмишленици.

Русокосият Ангел, както го наричат тифозите, израства в малкото градче Нервиано в околностите на Милано. В детството му на почит били простите нрави, простите радости и простите майтапи. Да намажеш обувките на съотборник с кравешки лайна, да се приземиш на тренировъчния терен с парашут, да скриеш ключа от съблекалнята – това са запазени марки на Лучано във всички отбори, където играе.

Момчето, което някога гони топката на поляната пред църковното училище, стига чак до националния отбор. Но не отглежда в себе си и капка високомерие. Живее обикновено и праволинейно.

Сам не вярва докъде е стигнал в кариерата си. Като състезател на третодивизионния Про Патрия е принуден да работи допълнително в местен автосервиз, за да изхранва себе си и близките си. По време на службата в армията допълва арсенала си от шеги с грубоватия войнишки хумор.

На терена Ре Чекони не е особено грациозен – с мъка обработва топката, трудно бележи голове и често си изкарва червени картони. Точно с тези качества привлича вниманието на Томазо Маестрели – тогава треньор на Фоджа. Специалистът иска да приложи тоталния футбол на Аякс и се нуждае именно от играч, който не жали нито себе си, нито съперниците.

Ре Чекони може да изглежда като ангел, но на терена се превръща в демон. Тича като хрътка, без да покаже признак на умора през всичките 90 минути. Печели единоборствата на всяка цена. А извън терена отново се превръща в себе си - спокоен, весел и безгрижен.

Фоджа сензационно влиза в Серия А. А след година Томазо Маестрели се мести в Рим като наставник на Лацио. Посрещнат е на нож заради факта, че някога е носил екипа на Рома. А тимът изпада във втора дивизия.

Треньорът не се отчайва - въвежда желязна дисциплина и само за един сезон връща „орлите“ в елита. Започва да сглобява състав, който да се бори за титлата. Звъни на Ре Чекони. „Аз в Лацио? Ценя хумора ти, тренер“, смее се полузащитникът. Само че Томазо не се шегува.

Лучано бързо се превръща в обединяващото звено между старата гвардия и новите герои. Спойката е брилянтна - най-напред Бандата на Маестрели печели сребърните медали, а през 1974 г. вдига първата титла в историята на клуба. Бонусът за Ре Чекони е повиквателната от националния отбор - точно преди световното първенство.

В пика на славата си Маестрели е диагностициран с рак на черния дроб и не успява да завърши следващия сезон на пейката. Футболистите са в тежък емоционален срив.

Самият Лучано е флегматичен и апатичен на терена. За треньор е назначен Джулио Корсини, а Лацио отново е пред изпадане. Кожата е спасена при краткосрочното завръщане на Маестрели, но специалистът просто няма сили за нещо повече - умира на 2 декември 1976 г.

По това време Лучано е контузен и изпада в депресия. Вече не му е до шеги. Радост му носи само семейството - съпругата му Чезарина, синът и дъщеря му.

На 18 януари 1977 г. лекарят на Лацио му съобщава, че може да се включи в тренировките още на следващия ден. Ре Чекони най-после се усмихва. Вечерта излиза със съотборника си Пиетро Гедина и бизнесмена Джорджо Фратичоли, за да отпразнува чудесната новина.

Фратичоли моли приятелите си да се отбият през бижутерския магазин - налага му се да изпълни някаква поръчка. „Няма проблем, ще ни отнеме минута“, усмихва се Ре Чекони. И наперено влиза през вратата, за да срещне съдбата си.

Какво точно се случва около 19,30 ч. е неясно и до днес, въпреки че всички свидетели на „грабежа“ са живи и здрави. 70-те години са тежък и кървав период в Италия - десните воюват с левите, Червените бригади устройват терор срещу полицията и чиновниците, а дори и в Рим често се водят престрелки.

Нервите на собственика Бруно Табочини са опънати до скъсване, макар че в никакъв случай духът му не е покорен. Той вече два пъти е предавал на полицията бандити, опитали да го ограбят.

След години разследване синът на Ре Чекони - Стефано, и няколко журналисти стигат до извода, че Лучано е можел и да не крещи за обир. Тримата мъже с вдигнати яки и в заплашителни пози са напълно достатъчен повод да посегнеш към пистолета. Табочини няма как да осъзнае, че това е опит за шега.

Съдът освобождава бижутера с мотива, че е стрелял при самоотбрана. Не следват никакви протести - времената са такива, че дори подобна абсурдна история не може да шокира обществото.

На погребението се стичат хиляди фенове на Лацио. Те невярващо се питат един друг как е възможно да се случи нещо толкова нелепо.

Може би отговорът се крие в обречения сблъсък на простодушния Русокос Ангел с отровната атмосфера на Вечния град, където хората се избиват заради политическите си убеждения, а дори и една невинна шега може да ти коства живота.

Вижте повече в галерията.

Oще: лацио  лучано ре чекони  обир  томазо маестрели  убийство 


Още от Ретро

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.07.2011, 15:53

2 KingoftheROAD | 25.05.201611:56

Бички, че те ритнитопковците са си такива де. Нашия Стоичков, да не е много по-различен? Или който си избереш друг.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

1 Bichkiiata | 24.01.201602:14

"Живее обикновено и праволинейно."

с две думи е бил тъп и упорит, такава е била и смъртта му,... кой с нормален интелект ще влезе вмагазин за бижута и ще изреве обир и ще очаква да го закичат с рози?
   

оценка

+1 -0


Видео