34-годишната кома, която не погуби любовта | sportcafe.bg
Sportcafe logo

34-годишната кома, която не погуби любовта

Sportcafe
09.01.2016, 10:55 (обновена 07.11.2017, 18:27)

1 от 5 снимки Назад Напред

жан пиер

Историята на Жан-Пиер Адамс и любящата Бернадет е тъжна, но и вдъхновяваща.

Как се избира подарък за човек, който е в кома от повече от три десетилетия?

Този въпрос си задават в семейството на бившия френски национал Жан-Пиер Адамс, чийто живот се обръща брутално през 1982 г., на всеки голям празник и важна годишнина.

Преди почти 34 години, якият като канара футболист (тогава на 34) прекрачва прага на лионска болница за рутинна операция на коляното. А когато я напуска, вече никога не проговаря, не прохожда и дори не помръдва сам крайниците си.

Дните, седмиците, месеците, годините се нижат, но съпругата му Бернадет е всеки ден до леглото на любимия си.

"Никога не забравяме да вземем подарък на Жан-Пиер. Независимо дали е Коледа или Денят на бащата", споделя тя.

67-годишният Адамс диша сам, без помощта на машина, и има своя собствена стая със специално болнично легло.

"Купуваме му фланелки, пуловери и различни дрехи, защото го преобличам в леглото всеки ден. Взимам и различни неща за стаята, за да е хубава. Обичаше да носи Paco Rabanne, но сега му купувам Sauvage by Dior", обяснява Бернадет, която се грижи за бившия футболист в дома им в Ним, южна Франция.

Медицинската злополука обуздава един невероятен характер, който тръгва от нищетата в Сенегал, за да стигне до националния отбор на Франция.

Жан-Пиер е неспособен да извършва съзнателни движения, но може да дъвче и да отваря и затваря очите си.

Бернадет го преоблича, храни, къпе и го обръща в леглото, за да не се протрива. Често губи съня си, за да осигури неговия, но това не само не ѝ тежи, а дори твърди, че изпитва същата любов към него, както и в най-прекрасните им години.

В редките случаи, в които се налага да преспи извън дома, за Жан-Пиер се грижат сестри, които всеки път казват на Бернадет, че той е различен в нейно отсъствие.

"Определено усеща нещо и може да разпознае гласа ми", твърди тя.

Двамата се запознават в заведение в края на 60-те. Адамс завършва църковно училище във Франция и вече се е адаптирал към живота в Европа.

Но смесените двойки все още не са много.

"Беше много трудно за семейството ми, защото по онова време не се приемаше добре бяло момиче да е с тъмнокож. Но започнахме да живеем заедно, а след това решихме да се оженим", спомня си Бернадет.

Младоженците заживяват в Париж, където Жан-Пиер помага на местен отбор да спечели аматьорската лига, а през 1969-а се местят в Ним и футболистът подписва с едноименния елитен тим.

Две години по-късно Ним стига до второто място в класирането, а Адамс - до националния отбор, където е един от първите цветнокожи в историята му.

Задно с Мариус Трезор оформят знаменития тандем Черната стража, който е един от най-добрите в света.

Адамс записва 22 мача за "петлите", като играе още за ПСЖ и Ница, като изпуска за малко титлата с тима от южния бряг и участва в елиминирането на Барселона от турнира за Купата на УЕФА през сезон 1973/74.



Животът на Жан-Пиер и Бернадет по онова време е прекрасен, а освен като добър футболист, той се слави като бохем с изискан вкус и страхотно чувство за хумор.

"Обичаше да излиза и да се забавлява, а усмивката винаги грееше на лицето му и затова всички го харесваха", твърди жена му.

А когато кариерата му се връща отново в аматьорските дивизии, Адамс решава, че иска да е треньор и заминава за тридневен курс - лекции и тренировки в Дижон. Там той претърпява травмата, която на практика е безобидна, но преобръща живота му.

Жан-Пиер отива за прегледи и изследвания в болница в Лион, а след снимката възнамерява да се прибере, когато в коридора среща лекар, който е запален фен на футбола и разпознава бившия национал.

След кратка консултация му насрочва дата за операция - 17 март 1982 г. Но когато денят наближава, има проблем. Лекарите се включват в национална стачка. Операцията на Жан-Пиер изобщо не е спешна, но все пак се взима решение да се извърши.

В заведението има само една анестезиоложка, която се грижи за 8 пациенти в две различни стаи, а Адамс е наблюдаван от стажант, който по-късно в съда твърди, че задължението е надхвърляло компетенцията му.

Двамата допускат редица грешки, които причиняват бедата.

Жан-Пиер е интубиран грешно и вместо да се осигури вентилация, дробовете му са блокирани. От загубата на кислород получава сърдечен арест.

"Намерих го безжизнен, а около него имаше празни банки. Не си тръгнах от болницата 5 дни, защото си мислех, че ще се събуди и трябва да съм там", спомня си Бернадет.

След 15 месеца в болницата, местните власти ѝ предлагат да преместят Жан-Пиер в близкия до болницата старчески дом. "Не знаех дали ще могат да се грижат за него и си казах, че ще го прибера у дома. Оттогава го гледам."

Всяка сутрин става малко преди 7:00 ч., след което закусва - безценно време спокойствие и подготовка за поредния ден грижи за любимия.

Преобличане, бръснене, приготвяне на храна, процедури с кинезитерапевт за прочистване на дробовете и избягване на атрофия на мускулите. Ако всичко е наред, "работният" ден приключва в 20:00 ч.

След 12 години съдебни битки, на Бернадет са отпуснати месечни помощи, а със средства помагат още Футболната лига и съюзът на бившите френски национали.


Едва през 1989 г. стажатът и анестезиоложката са признати за виновни за неумишлено престъпление.



Пораженията върху мозъка са толкова сериозни, че шансовете дори за частично възстановяване са много малки.

Но само научно. Не и за Бернадет.

"Колкото повече време минава, толкова повече се безпокоя. Ако един ден медицината открие нещо... Кой знае? Дали ще дойде ден, в който да знаят какво да направят с него. Не знам", заявява 72-годишната жена, на която ѝ тежи, че не е получила дори едно извинение от болничното заведение.

"Представете си, че умра преди него. Какво ще стане тогава с Жан-Пиер? Той няма да издържи дълго без грижи. Нуждае се от мен, за да може да се храни и да посреща нуждите си. Ако не го правя аз, тогава кой?", притеснява се Бернадет.

"Старая се да не мисля за инцидента, но това е неизбежно. Всеки път, когато го погледна, си спомням миналото, но знам, че се случва днес", тъжно отбелязва тя.

Присъдата на двамата медици окончателно е произнесена в средата на 90-те. И тя е едномесечно отстраняване от работа и глоба в размер на 750 евро днешни пари.


Три десетилетия по-късно Жан-Пиер и семейството му все още плащат със зловещата кома.

Но дори и на преклонната възраст от 34 години, тя не може да убие любовта.

Oще: жан-пиер адамс 


Още от Ретро

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 23.05.2014, 08:51

1 Ivan Bardarov | 10.01.201623:58

Това е истинска любов!
   

оценка

+0 -0


Видео