Бест. Джордж Бест

Sportcafe 25.11.2015, 20:00

15 февруари 1964 г. - Първи стъпки. Бест вкарва четвъртия гол при победата на Юнайтед с 5:1 над Барнзли, като това е негово първо попадение за клуба. Любопитно, 17-годишният младеж не се харесва първоначално на Мат Бъзби, който го връща в Белфаст да празнува Коледа, но му дава място в състава в края на януари и Бест играе 24 мача до края на сезона. Вкарва и 6 гола.

14 ноември 1964 г. - Национален герой. Бест вкарва първия си гол за Северна Ирландия - изравнителен срещу Швейцария в световна квалификация. Въпреки попадението тимът на Бест изпуска класирането за Мондиал 1966 за една точка. Но момчето вече е герой в родината си и играе в 6 квалификации. За съжаление геният никога е успява да играе на световно първенство - България също има заслуга за това, като елиминира северноирландците за Мондиал 1974.

28 ноември 1964 г. - Утвърден титуляр. Бест загрява преди гостуването на Юнайтед на терена на Арсенал - стария стадион "Хайбъри". До този момент той вече е титуляр в клуба и противниците усещат заплахата, поставяйки го на специален охранителен режим. Ритниците, които получава, не го плашат. С усмивка отвръща, че така е и на тренировките в Юнайтед. През този сезон Бест играе 59 мача за клуба, вкарвайки 14 гола. Никога повече не успява да изиграе толкова двубои за Юнайтед в един сезон.

13 април 1965 г. - На среща с хлапета. Все още сам ненавършил 19 години, той е сред звездите на Юнайтед, които се срещат с ученици от местно училище. Бест е вляво, до него е Дейвид Херд - голмайстор на Юнайтед този сезон, а в средата - звездите тогава Пади Креранд и Денис Лоус. На тази снимка всички са усмихнати, но времето не е лесно за клуба - три дни по-рано отборът е отпаднал от Купата на ФА и то срещу врага Лийдс.

26 април 1965 г. - Нещата изглеждат добре. Бест, току-що вкарал гол при победата с 3:1 над Арсенал, излиза с приятелката си от стадион "Олд Трафорд". Успехът гарантира титлата на Юнайтед за първи път от катастрофата в Мюнхен през 1958 г. В последния кръг те трябва да загубят с 19 гола разлика от Астън Вила, за да не са шампиони. Бест играе в 41 от 42 шампионатни мача, като вкарва 10 гола.

6 юни 1965 г. - Европейски приключения. Флориан Алберт и Дежо Новак от Ференцварош мислят как да преодолеят стена от целия тим на Юнайтед в реванша от полуфиналите на Купата на панаирните градове. "Червените дяволи" бият с 3:2 у дома, но губят с 0:1 в Унгария. Тогава правило за голове на чужд терен няма, та се налага 10 дни по-късно Юнайтед пак да пътува за Будапеща в трети мач. И отново губи. Европейската слава ще почака. На снимката, от ляво на дясно: Джон Конъли, Шей Бренън, Ноби Стайлс, Денис Лоу, Боби Чарлтън, Били Фоулкс, Пат Креранд, Дейвид Херд, Джордж Бест, вратарят Пат Дън и Тони Дън.

16 октомври 1965 г. - Тежък нокдаун. Юнайтед е размазан с 1:5 на "Уайт Харт Лейн" от Тотнъм, като шампионите са напълно надиграни от петимата в атака, с които излизат домакините. Джими Грийвс се подиграва със защитата на "червените дяволи", а Алън Мълъри не дава на Бест нито метър пространство. Шампионите са на 13-о място след тежкия нокдаун в средата на октомври.

18 декември 1965 г. - Гуру в модата. Бест позира пред "Олд Трафорд" преди Коледа, като вече е наясно, че статутът му на звезда на терена е съпроводен с огромна популярност извън него. Юнайтед се е надигнал от разгрома от Тотнъм - 7 победи в 9 мача, като Бест помага с 6 гола в този период. Но за съжаление на него и клуба, на 60 километра от тях Ливърпул прави невероятен сезон и още през ноември изглежда непобедим. Мат Бъзби обръща цялото си внимание към Купата на европейските шампиони.

9 март 1966 г. - Шоуто в Лисабон. Бенфика по онова време е един от трите топ отбора на Европа. Юнайтед ги среща на полуфинал в Купата на шампионите, като печели трудно първия мач с 3:2 у дома. Мат Бъзби издава нареждане - да се браним здраво в първите минути в Лисабон, да удържим бурята... Вместо това Бест вдъхновява удивително представяне през първото полувреме - 3:0 за Юнайтед, като два гола са на №7, а той асистира и за третия на Джон Конъли. "Очевидно не си слушал", подхвърля му Бъзби на почивката. Юнайтед бие с 6:2, а Бест е невероятен.

11 март 1966 г. - Звезда. Като много други туристи, пътуващи от Иберийския полуостров, Бест се появява със сомбреро на летище "Хийтроу" след подвизите в Лисабон. Статутът му в европейския футбол вече е друг. Португалската преса го нарича "Ел Бийтъл", което е достатъчно вдъхновение за английските им колеги - ражда се Петият от "Бийтълс". За съжаление Юнайтед отпада на полуфинал, победен от Партизан. Надеждите за европейската купа ще трябва да почакат.

12 април 1966 г. - Завръщане в реалността. Челси бие Юнайтед с 2:0 и нанася едва втора загуба на шампионите от онзи погром на терена на Тотнъм. Но след този мач до края на сезона Юнайтед печели едва два пъти в първенството, като изцяло се концентрира към европейското си приключение. За съжаление на Бест, той доиграва сезона контузен. Коляното му не е добре, което не спира Бъзби да го пусне на реванша в Белград само два дни след загубата от Челси. Тимът губи с 0:2 и отпада. Юнайтед завършва четвърти в първенството.

10 септември 1966 г. - Здравей, стари приятелю! Култова снимка на Бест и един от най-близките му хора във футбола - вратаря на Тотнъм Пат Дженингс. Северноирландският капитан прави обикновено най-силните си мачове именно срещу Юнайтед. Той удивлява цяла Англия с гола си срещу този съперник от собствената врата в първия мач, предаван с цветна картина в историята на британската телевизия. Бест и този път не успява да го преодолее, а Юнайтед губи.

30 септември 1966 г. - Извън терена... Бест се подготвя да поредното модно шоу, в което участва. Този път в "Тифанис" - най-популярния клуб на Манчестър по онова време.

2 ноември 1966 г. - Изправяне и прохождане. Бест стреля мощно, но шутът му е спасен от Питър Бонети на вратата на Челси. Юнайтед бие с 3:1, а Бест все пак вкарва гол. Така ранната криза за сезона с четири загуби от първите пет гостувания, е преодоляна. По-късно северноирландецът ще каже: "Ако титлите се решаваха само по домакински мачове, ние щяхме да сме несменяем шампион.".

13 май 1967 г. - Трофеят се връща у дома. И Юнайтед е шампион, след като оправя формата си като гост. Бъзби носи трофея из терена на "Олд Трафорд", а играчите от ляво на дясно са: Денис Лоу, Били Фоулкс, Джон Астън, Шей Бренън, Дейвид Садлър, Боби Чарлтън, Алекс Степни, Джими Райън, Тони Дън, Пат Креранд и Бест.

13 май 1967 г. - Да го правим всяка година! Денис Лоу, Ноби Стайлс, Шей Бренън, Джими Райън, Бест, Били Фоулкс и Боби Чарлтън празнуват на по бира спечелената титла. Тя е втора за три сезона, но каква историческа снимка! В следващите 26 години Юнайтед повече няма да е шампион. Бест помага с 10 гола за последната титла в тази ера.

1 юни 1967 г. - Край на една успешна година. Бест, сниман в собствения му моден салон в Манчестър, в деня на излизането на албума на "Бийтълс" - "Сърджант Пепър". Символиката е очевидна, това е непризнатият член на бандата!

1 юли 1967 г. - На колела. Медиите продължават да преследват Бест, защото при него ваканцията между сезоните е не по-малко интересна от периода с мачовете.

30 септември 1967 г. - Заглушаване на шумните съседи. Бест в стихията му срещу Манчестър Сити. След три сезона извън елита, наречените наскоро "шумни съседи" се завръщат и дори тръгват в преследване на титлата. Сити е пред Юнайтед в класирането, но два гола на Боби Чарлтън укротяват домакинската публика. Тя се възбужда здраво само, когато Стан Боулс и Брайън Кид си разменят по два-три удара в лицето, което не е необичайно за дербитата по онова време.

10 октомври 1967 г. - Бест с врага. Бести и Майк Съмърби от Манчестър Сити откриват заедно бутиков магазин в града. Двамата са добри приятели, въпреки съперничеството на терена. Дясното крило на Сити е наричано Бъзър, използвано за хората, които често правят номера на околните. Пасва си идеално с Бест, който е зевзек от подобна величина.

27 март 1968 г. - Битка за титлата. Бест срещу Сити, този път на "Олд Трафорд". Мачът е от изключително значение - четири тима са в две точки на върха. Освен манчестърските съперници, това са Лийдс и Ливърпул. Бест открива резултата, но Колин Бел изравнява. Джордж Хислоп извежда Сити напред, а Франи Лий оформя крайното 1:3 за гостите. Седмица по-късно Юнайтед губи у дома и от Ливърпул, с което мечтите се изпаряват. Поне за титла у дома...

24 април 1968 г. - Реал Мадрид. Първият мач от полуфиналите на КЕШ минава нервно, като в този случай играчите на Реал призовават Бест да става от земята. Съдия е Тофик Бахрамов, който признава гола на Джеф Хърст на финала на Мондиал 1966 като страничен арбитър.

24 април 1968 г. - Крехка преднина. Джордж Бест вкарва единствения гол, а Юнайтед изпуска достатъчно положения да бъде спокоен за реванша. Пади Креранд удря и греда в края. След мача медиите пишат, че преднината е крехка и няма да стигне на "Сантяго Бернабеу". Прогнозите са, че Юнайтед ще стане 13-ия британски тим, който да загуби на полуфиналите в последните 14 години. Бъзби обаче чете реч на отбора след мача и казва, че съдбата на Юнайтед е да спечели купата 10 години след трагедията в Мюнхен.

15 май 1968 г. - Брилянтни на "Бернабеу". Прогнозите се сбъдват - в 44-рата минута Реал води с 3:1, а Юнайтед направо е разпилят. 17 минути преди края гостите са извън финала, като им трябва поне един гол. Бест изпълнява пряк свободен удар, топката е отбита с мъка от вратаря и Дейвид Садлър я вкарва - 2:3. После Джордж Бест навързва защитата на Реал и подава на Били Фоулкс - 3:3. Финал! На 36 години Фоулкс, един от оцелелите от Бебетата на Бъзби в Мюнхен, най-накрая стига до финала след три загубени полуфинала с Юнайтед. Съставът преди мача с Реал: Ноби Стайлс, Пат Креранд, Шей Бренън, Алекс Степни, Боби Чарлтън, Били Фоулкс (горе). Тони Дън, Брайън Кид, Дейвид Садлър, Джордж Бест, Джон Астън (долу).

16 май 1968 г. - Играч на годината. Седмица преди да навърши 22 години, Бест става най-младият Футболист на годината в Англия и получава наградата от мениджъра на Юнайтед Мат Бъзби. Той печели 60 процента от гласовете на пишещите журналисти. В края на същата година той става и третият носител на "Златната топка" от Юнайтед за 4 години след Лоу (1964-а) и Чарлтън (1966-а).

29 май 1968 г. - Историческият ден. Финалът срещу "Бенфика" на "Уембли" е странен. Двата отбора променят червения си екип, неразбираемо и до днес. Португалците са в бяло, а Юнайтед - в синьо. Чарлтън вкарва, но Хайме Гарсия изравнява. В последните секунди Еузебио стреля и Алекс Степни спасява с гърдите си, толкова мощен е ударът. Юнайтед оцелява. Две минути след началото на продълженията Бест изригна - слалом в защитата и гол. Брайън Кид вкарва още един, а Чарлтън довършва мисията - 4:1 след продължения. Трофеят най-накрая е спечелен! На снимката - Бест и Дейвид Садлър - на по 22 години, герои от победния финал. Младоците на Юнайтед (Кид навършва 19 години в деня на финала) са на върха на Европа!

"Ако поне един човек в света мисли, че аз съм най-добрият футболист на планетата, на мен това ми стига".

Думите са на Джордж Бест, който никога не е страдал от комплекси за това колко е добър.

Геният си отиде преди 10 години, на 25 ноември 2005-а, като около 250 000 жители на Белфаст мръзнаха в едно дъждовно утро по улиците да го изпратят в последния му път.

Минаха покрай няколкото фасади на сгради, върху които е нарисуван - огромен, усмихнат, в червения екип на Манчестър Юнайтед или зеления на Северна Ирландия.

Най-чаровният дявол сред футболистите, най-надареният играч, виждан някога (думите на са Пеле, който го поставя единствено до Гаринча), бохемът, пропиленият талант, неудържимото крило.

10 години вече Бест го няма, но спомените за него са все така ярки.

"Един ден, когато ме няма вече, никой няма да си спомня за глупостите извън терена. Ще помнят само футбола".

Това пак са думи на човека, който признава, че "похарчих много пари за къркане и мацки, а останалото просто профуках".

Джордж Бест бе първата велика седмица на Юнайтед в редицата, в която след него застанаха Робсън, Кантона, Бекъм и Роналдо.

Списанието FourFourTwo се поклони пред паметта му като извади десетки рядко виждани снимки от първите му пет сезона в Юнайтед - времето, когато едно дете-чудо се превръща в най-добрия футболист на Европа в онзи момент.

Носи Купата на шампионите на клуба и печели "Златна топка".

Всичко това се случва между дебютът му през 1963-а и май месец 1968-а.

Следват още 6 сезона в Юнайтед без големи купи и успехи.

После близо десетилетие номадски живот из Шотландия, Лондон, САЩ...

Бест никога повече не е блестящото хлапе от 60-те, което изумява Европа и света.

Останалото...

За едни - пропилян талант, за други - просто живот на един свободен дух, който е изтъкан от нормални човешки недостатъци.

"Ако ме попитате кое бих избрал - да излъжа четирима противници и да вкарам от 30 метра гол на Ливърпул, или да си легна с мис "Свят", отговорът ще е труден. Но всъщност, не и за мен - аз имах и двете!".

Ето това е Бести.

Първият играч, наречен Петият Бийтъл.

Един Джеймс Бонд на футбола, секссимвол, плейбой, гений на терена и колорит, който никога няма да бъде забравен.