Да опазиш вратата, но не и живота си | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Да опазиш вратата, но не и живота си

Борислав Орлинов 18.03.2016, 13:04 (обновена 23.03.2016, 11:19)

1 от 3 снимки Назад Напред

Лев Яшин, Златна топка, 1963

Лев Яшин остава единственият вратар със „Златна топка“

В професионалния футбол ролята на вратаря не е избор, нито е просто позиция на терена. Вратарският пост е съдба, която надхвърля играта и всичко, свързано с нея. Вратарският пост остава дори след края на спортната кариера – той е начин на мислене и действие, начин на живот.

Вратарят е самотен ловец, различен от всички останали в състава. Носи различен екип, играе по различни правила, а често тренира и отделно от отбора. На раменете на вратаря тежи целият тим, заедно с треньорския щаб, ръководството и всички надежди на феновете. Една грешка или едно гениално спасяване може да реши всичко – не само в мача, но и за цял един сезон.

Не се случва често някой да възхвалява вратарите, но това не се отнася за него! Рядко някой пише песни за тях – този вратар е изключение. Едва ли някой би кръстил улица на името на вратар – на негово име обаче има! Успех е, ако вратар попадне в класацията за „Златната топка“. Е, той я е печелил! Поетите Роберт Рождественский и Евгений Евтушенко посвещават свои творби на този вратар, а един от най-изявените бардове на Съветския съюз пише песен за единственият страж, станал най-добър футболист в Европа. Московска улица е кръстена в чест на него – Лев Иванович Яшин.

Гордата му изправена осанка, каменното лице, излъчващо хладнокръвие, студената му красота, черният екип и онази детска тъга в очите му. Лев Яшин е човекът, дал най-много на вратарския пост, правейки истинска футболна революция.

Той първи започва да играе в цялото наказателно поле във времена, в които всички са се страхували от почти 700-те квадратни метра площ на пеналтерията. Първи започва да подава топката с ръка, вместо да я рита на посоки и така дава началото на смъртоносни контраатаки. В арсенала си включва и боксирането – прийом, който не бил използван преди.

Лев Яшин става вратар по принуда. Сам признава, че това не му е призванието, но като дете играе футбол по московските улици с по-големи от него момчета и затова се примирява да бъде последна преграда пред гола. След време започва работа в завода в Тушино, където го взимат във футболния отбор. По-късно отива в Динамо и дебютира на 2 юли 1946 година, когато е едва 17-годишен.

В Лев Иванович Яшин има наистина нещо специално. Физическите му данни са отлични и просто има природните заложби за спорт. На вратата е безпогрешен – винаги знае какво трябва да направи и разчита ситуацията правилно. Понякога се хвърля безразсъдно в краката на съперник с риск да се контузи, а друг път предварително предугажда какво ще направи противниковия играч, защото е изучил почерка му на игра и действа интелигентно.

Най-големият кошмар на всеки футболист е да трябва да изпълнява дузпа, когато Лев Яшин е на вратата. Носят се легенди за това, как Руската мечка хипнотизира човекът на бялата точка, прониква дълбоко в дебрите на подсъзнанието му само с един поглед и го превръща в кукла на конци, която не успява да отправи опасен удар към вратата. И така, до момента, когато Лев слиза от спортната сцена на 42 години, той успява да спаси невероятните 150 дузпи в кариерата си и запазва мрежата си „суха“ цели 207 пъти.

На бенефиса му през 1971 година 103 000 зрители на стадиона знаят, че изпращат най-добрия вратар в историята. Човек, станал олимпийски шампион на Игрите в Мелбърн през 1956, изиграл 380 мача в руското първенство с Динамо (Москва), 78 за СССР и спечелил „Златната топка“. Отличие, за което до ден-днешен само още петима вратари са имали привилегията да се борят, но никой не е спечелил – Дино Дзоф, Иво Виктор, Оливер Кан, Джанлуиджи Буфон и Мануел Нойер.

Страстен пушач през целия си съзнателен живот, големия Лев така и не успява да се пребори с този си порок и да опази здравето си. В началото на 80-те години получава тромбофлебит от многото травми през кариерата си, а от пушенето кракът му гангренясва и се налага ампутация. По-късно получава рак на стомаха и умира.

Днес из бурените на ваганковското кладбище ще намерите един мраморен силует на вратар с наведена надолу глава. Символ на тъжната карма на хората, избрали този път и на това, че смъртта е безпощадна дори и към най-добрите. А понякога – безпредметно жестока и цинична именно към тях.

Такава обаче е съдбата на вратарите – болка и страдания през цялата кариера, огромна отговорност и склонност да са изкупителна жертва и виновни по презумпция, да са вечно неразбрани и недооценени. Вратарският хляб никога не е бил сладък, така е отредила Фортуна…

Oще: вратари  динамо москва  дузпи  златна топка  лев яшин  мелбърн 1956  москва  московска улица  олимпийски игри  сср  суха мрежа  съветски съюз 


Още от Стани автор

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.11.2013, 19:18

3 Nikkor | 20.03.201614:55

Не мой да бъде. Тоз мръсник Лев Яшин. И пишат статии за него.
Туй ще да е част от хибридната война на Путлер, неговата мама.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.05.2011, 21:39

2 John Smith | 20.03.201611:18

Автора е русофил, да влезе Скалата Много щастлив
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 02.04.2011, 17:49

1 Svetoslav Petrov | 20.03.201603:46

Много силна статия ! Комплименти за автора !
   

оценка

+1 -0


Видео