La Perla Negra– първата африканска футболна звезда | sportcafe.bg
Sportcafe logo

La Perla Negra– първата африканска футболна звезда

Борислав Орлинов
02.04.2016, 09:06 (обновена 04.04.2016, 17:02)

1 от 7 снимки Назад Напред

Еузебио

Еузебио - Черната перла, която покори света с футболна магия

Бум! И пред очите му причернява. Съзнанието му е напълно изключено. Той съвсем забравя, че шофира и вози със себе си още трима души. Животът му минава като на филм – нещо, което се е случвало на много хора, когато смъртта диша във врата им или когато са в опасност. Цялата картина е пред очите му – първите шутове по парцалената топка в родния квартал в Мозамбик, помощникът на треньора на Бенфика – Бела Гутман, който през 1960 г. го забелязва и го отвежда в Европа, първата тренировка, първите мачове, страхът от провал, удовлетворението, успехът, славата, рекордите…

Изведнъж всичко му се изяснява, а леденият полъх, обгърнал тялото му допреди няколко секунди, изчезва. Едва овладява колата, оглежда се, за да види дали всичко е наред. Отново анализира живота си, този път съзнателно, и отново стига до едно и също място от житейския си път – един понеделник на 1965 г., когато се прибира с колата си от обяд, заедно с жена си, Флора, свой съотборник си и неговата жена.

Всичко е спокойно и обикновено, а по радиото звучи приятна танцова музика. Която обаче е прекъсната и водещият съобщава – „Новият носител на „Златната топка“ за най-добър футболист в Европа се казва Еузебио да Силва Ферейра!“.

Когато чува името си, Черната перла не може да повярва. Останалите трима в колата го поздравяват, но насреща си виждат неадекватна реакция. Сякаш мислите на Еузебио са някъде другаде – от момчето, което впечатлява непознат човек от щаба на Бенфика с уникалните си възможности и светкавичната си скорост, защото бяга 100 метра за по-малко от 11 секунди, до това сега да е всепризнат и обичан в цяла Европа.Огромният успех едновременно го плаши до смърт заради голямата тежест, която носи със себе си, но и го кара да се чувства горд.

Още в самото начало на пребиваването си в португалската столица, Еузебио е носител на шампионските лаври и на Междуконтиненталната купа, но сега вече е различно, защото е признат за най-добрия.

Само година по-късно Еузебио остава трети на Световното в Англия `66, но бележи девет попадения и се превръща в звездата и става голмайстор на Мондиала. Головата му плодовитост е възнаградена на два пъти със „Златна обувка“ за голмайстор на Европа: през 1968 г., когато бележи 42 гола, и през 1973 г., когато успява да се разпише 40 пъти.

Оказва се, че португалската колония Мозамбик е доставчик не само на природни богатства, но и на блестящи футболисти, защото футболът е широко разпространен в страната.

Най-голямото богатство, разбира се, е един гениален футболен чародеец – Черната перла Еузебио да Силва Ферейра. Който просто има хищнически инстинкт пред гола. Стреля без замах и без подготовка. Изненадващо и с клинична точност. Владее всички видове удари, но „тихата смърт“ му е запазената марка – при това изпълнение той нанася безшумен удар по топката, изпращайки я по земя по посока на вратата.

На пръв поглед изглежда, че кълбото няма достатъчна сила, но фалцът, който Еузебио е придал е напълно достатъчен за излъже вратаря.

Когато Черната перла дриблира, прилича на дива пантера, която си проправя път през джунглата. С грация, пъргавина и скорост. Залъгващите му движения паникьосват противниковата отбрана. Много често Еузебио води топката с десния крак, а след бърза смяна на посоката шутира с левия и бележи. Дузпите, които изпълнява, са почти неспасяеми, въпреки че насочва ударите си на едно и също място – вдясно на вратаря.

Често е сравняван с Пеле, но тогава изникват и някои недостатъци.

Еузебио винаги е бил консуматор. Човек, който завършва усилията на целия отбор. Футболист, който трябва да бъде захранван с подавания. Докато Пеле не напразно е наричан Краля на футбола, защото може всичко – да завършва безпогрешно, но и да създава положения. Да решава цели мачове абсолютно сам. Въпреки това, качествата на Еузебио са му напълно достатъчни да изпълнява ролята на нападател перфектно. А движението и завършващият му удар са достойни да бъдат примери в учебниците по футбол.

Еузебио винаги си е давал сметка за огромната тежест на всички отличия, които печели. Никога името му не е било свързвано със скандали. Осъзнал, че най-големият му капитал в живота е футболния талант, той продължава да дава всичко от себе си още 5-6 години, след като прехвърля трийсетте. И се възползва максимално от дарбата си. Накрая заминава за САЩ, където привършва футболната си кариера. Португалецът от Мозамбик винаги е бил благодарен от цялото си сърце на играта, която му дава всичко в живота, но признава, че е научил децата си, че образованието е много по-важно от спорта.

В крайна сметка, най-важното, което остави след себе си, след като ни напусна на 5 януари 2014г. не са всички 29 трофея, които спечели с Бенфика, включително две купи на европейските шампиони през 1961г. и 1962г. и 11 пъти титлата на Португалия. Не са и 473-е му гола в 440 мача за „орлите“, нито онези 41 гола в 64 мача за представителния тим на Португалия, а споменът за гордо вдигнатите му ръце всеки път, когато отбележи. Удоволствието, което изпитваше, когато радваше хилядите на стадиона с попаденията си. Чаровната му усмивка, добрината в очите му…

И статуята му в Лисабон – как замахва преди да нанесе удар по топката и да отбележи. Нещо, което кара всеки, минал покрай нея, който е гледал Черната перла на живо, да се сеща за поне един от неговите паметни голове. И всеки, който никога не го е гледал, да знае, че на това място се е подвизавал един от най-великите централни нападатели на всички времена.

Oще: la perla negra  бенфика  еузебио  златна обувка  златна топка  мозамбик  португалия  черната перла 


Още от Стани автор

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео