Футболният Питър Пан | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Футболният Питър Пан

Борислав Орлинов
04.03.2016, 08:43 (обновена 06.03.2016, 09:36)

1 от 9 снимки Назад Напред

1

Сър Стенли Матюс се превръща в легенда благодарение на "Черната робия" и силната си воля

Хората са преходни същества - идват на този свят и си отиват. Животът е миг от вечността, а дълголетието е съкровено желание, което е просто неосъществимо - точно като дългата спортна кариера, която е възможна само в някой имагинерен свят.

Бащата на малкия Стенли Матюс обаче смята, че е открил вълшебното хапче, носещо безсмъртие.

„Черната робия" - спартански спортен режим, който изисква пълна отдаденост, ежедневни тренировки, строг хранителен режим и абсолютен аскетизъм. Ще си кажете, че това е присъщо на много спортисти.

Така е, но не и от 4-годишна възраст. Защото Стенли започва да тренира ежедневно малко, след като се е научил да казва „мама". Всяка сутрин баща му го буди в 06:00 сутринта за гимнастика и крос. После прави упражнения с малка топка и усъвършенства техническите си умения до степен, в която чувства топка като продължение на краката си.

„Черната робия" ,както е името на прословутия режим, става нещо толкова присъщо за Стенли, че се превръща в част от него. В нещо, без което не може да живее. Дори вече няма смисъл някой да трябва да го буди сутрин и да го тренира, защото за него това е все едно да го карат да диша въздух - той така или иначе ще го направи, а ако не го направи, ще умре.

С времето „Черната робия" започва да дава резултат. Късите му, подгънати крака, са в състояние да развият светкавична скорост. Техниката му е безупречна, а шутовете - безпощадни.  Около него витае странното усещане, че е обграден от ореола на вечността. Притежава неизчерпаема жизненост и сякаш не чувства капчица умора в тялото си.

Като футболист съзрява преждевременно, защото играе за Стоук Сити едва 13-годишен и става национал на Англия, когато е на 15. Като човек обаче винаги си остава малкия Стенли - младеж с неизчерпаема енергия, който никога няма да остарее.

Всеки път преди мач се храни с яйце, мляко и глюкозен прах. Загрява с тежести, а после играе с обувки, които са от специална кожа и са толкова нежни и леки, че издържат максимум 3 срещи. Толкова е отдаден на здравословния начин на живот, че ако му отидете на гости, ще ви почерпи със сок от моркови - любимото му питие. В понеделниците не слага и залък в устата си, за да си пречисти организма.

Обсебен е дългата спортна кариера и прави всичко възможно да е активен спортист възможно най-дълго. Той не иска да остарява никога и прави всичко възможно да предотврати най-нормалното нещо в човешкия живот - стареенето.

Годините минават, а мотивацията и желанието на Стенли Матюс да бъде по-добър се увеличава правопропорционално на изминалото време. Детският му ентусиазъм е все така жив. Той продължава да мечтае. Формулата му за успех е - „тренирай, слушай, наблюдавай, копирай най-добрите и се старай да ги надминеш." И наистина ги надминава!

Превръща се в  първата спортна звезда на 40-те години. През 1953 година дори успява да спечели Купата на ФА с отбора на Блекпул. Но редът на най-зрелите и сочни плодове, които ще обере благодарение на „Черната робия" тепърва предстои.

През 1965 година Стенли Матюс е удостоен с честта да е първият призьор на „Златната топка" - най-голямото индивидуално футболно признание. Освен това е първият футболист в Англия, влязъл в Бъкингамския дворец, за да бъде възнаграден с титлата „сър". Заслужено признание, имайки предвид и без това благородническото му поведение на терена. Той никога не получава устно предупреждение (картоните официално влизат в играта на Световното първенство в Мексико през 1970-а година.

Когато слага край на кариерата си на 50-годишна възраст, по-късно съжалява, защото смята, че в него е имало поне още 2 години футбол, което е поредното доказателство, че е искал да остане вечно млад. ФИФА му устройва бенефис, на който Стенли Матюс изрича най-трогателните думи, които обясняват целия му живот. Сваляйки фланелката с номер 7 от гърба си, той я поглежда и казва - „Сбогом, любов моя..."

Сър Стенли Матюс не играе вечно футбол, въпреки че дори на 64-годишна възраст тренира в Малта, а на 80 все още си подскача докато върви по улицата, но постига вечността! Във времена, когато науката и спорта  не са вървели ръка за ръка, не е имало  специални възстановявания, суплементи и технологии, той успява да запази тялото си и да се радва на дълга спортна кариера.

В продължение на десетилетия е главно действащо лице в английския национален отбор. Името му е непрекъснато в печата. А спомените за първият футболен благородник - бързоногото дясно крило, помитащо защитниците на противника, никога няма да умрат!

Oще: англия  стенли матюс  сър стенли матюс  черна робия 


Още от Стани автор

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео