Футболният Питър Пан | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Футболният Питър Пан

Борислав Орлинов
04.03.2016, 08:43 (обновена 06.03.2016, 09:36)

1 от 9 снимки Назад Напред

1

Сър Стенли Матюс се превръща в легенда благодарение на "Черната робия" и силната си воля

Хората са преходни същества - идват на този свят и си отиват. Животът е миг от вечността, а дълголетието е съкровено желание, което е просто неосъществимо - точно като дългата спортна кариера, която е възможна само в някой имагинерен свят.

Бащата на малкия Стенли Матюс обаче смята, че е открил вълшебното хапче, носещо безсмъртие.

„Черната робия" - спартански спортен режим, който изисква пълна отдаденост, ежедневни тренировки, строг хранителен режим и абсолютен аскетизъм. Ще си кажете, че това е присъщо на много спортисти.

Така е, но не и от 4-годишна възраст. Защото Стенли започва да тренира ежедневно малко, след като се е научил да казва „мама". Всяка сутрин баща му го буди в 06:00 сутринта за гимнастика и крос. После прави упражнения с малка топка и усъвършенства техническите си умения до степен, в която чувства топка като продължение на краката си.

„Черната робия" ,както е името на прословутия режим, става нещо толкова присъщо за Стенли, че се превръща в част от него. В нещо, без което не може да живее. Дори вече няма смисъл някой да трябва да го буди сутрин и да го тренира, защото за него това е все едно да го карат да диша въздух - той така или иначе ще го направи, а ако не го направи, ще умре.

С времето „Черната робия" започва да дава резултат. Късите му, подгънати крака, са в състояние да развият светкавична скорост. Техниката му е безупречна, а шутовете - безпощадни.  Около него витае странното усещане, че е обграден от ореола на вечността. Притежава неизчерпаема жизненост и сякаш не чувства капчица умора в тялото си.

Като футболист съзрява преждевременно, защото играе за Стоук Сити едва 13-годишен и става национал на Англия, когато е на 15. Като човек обаче винаги си остава малкия Стенли - младеж с неизчерпаема енергия, който никога няма да остарее.

Всеки път преди мач се храни с яйце, мляко и глюкозен прах. Загрява с тежести, а после играе с обувки, които са от специална кожа и са толкова нежни и леки, че издържат максимум 3 срещи. Толкова е отдаден на здравословния начин на живот, че ако му отидете на гости, ще ви почерпи със сок от моркови - любимото му питие. В понеделниците не слага и залък в устата си, за да си пречисти организма.

Обсебен е дългата спортна кариера и прави всичко възможно да е активен спортист възможно най-дълго. Той не иска да остарява никога и прави всичко възможно да предотврати най-нормалното нещо в човешкия живот - стареенето.

Годините минават, а мотивацията и желанието на Стенли Матюс да бъде по-добър се увеличава правопропорционално на изминалото време. Детският му ентусиазъм е все така жив. Той продължава да мечтае. Формулата му за успех е - „тренирай, слушай, наблюдавай, копирай най-добрите и се старай да ги надминеш." И наистина ги надминава!

Превръща се в  първата спортна звезда на 40-те години. През 1953 година дори успява да спечели Купата на ФА с отбора на Блекпул. Но редът на най-зрелите и сочни плодове, които ще обере благодарение на „Черната робия" тепърва предстои.

През 1965 година Стенли Матюс е удостоен с честта да е първият призьор на „Златната топка" - най-голямото индивидуално футболно признание. Освен това е първият футболист в Англия, влязъл в Бъкингамския дворец, за да бъде възнаграден с титлата „сър". Заслужено признание, имайки предвид и без това благородническото му поведение на терена. Той никога не получава устно предупреждение (картоните официално влизат в играта на Световното първенство в Мексико през 1970-а година.

Когато слага край на кариерата си на 50-годишна възраст, по-късно съжалява, защото смята, че в него е имало поне още 2 години футбол, което е поредното доказателство, че е искал да остане вечно млад. ФИФА му устройва бенефис, на който Стенли Матюс изрича най-трогателните думи, които обясняват целия му живот. Сваляйки фланелката с номер 7 от гърба си, той я поглежда и казва - „Сбогом, любов моя..."

Сър Стенли Матюс не играе вечно футбол, въпреки че дори на 64-годишна възраст тренира в Малта, а на 80 все още си подскача докато върви по улицата, но постига вечността! Във времена, когато науката и спорта  не са вървели ръка за ръка, не е имало  специални възстановявания, суплементи и технологии, той успява да запази тялото си и да се радва на дълга спортна кариера.

В продължение на десетилетия е главно действащо лице в английския национален отбор. Името му е непрекъснато в печата. А спомените за първият футболен благородник - бързоногото дясно крило, помитащо защитниците на противника, никога няма да умрат!

Oще: англия  стенли матюс  сър стенли матюс  черна робия 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео